— А от какво имахте нужда?
— От опрощение и разбиране. И двете ми бяха отказани.
Непознатият изведнъж заби юмрука си в решетката. Едва сдържаната му ярост избухна с пълна сила и той припряно взе да описва грозните подробности около онова, което бе направил на бедничката невинна Милисънт.
Том беше шокиран, зашеметен. Повдигаше му се от целия този ужас. Мили Боже, какво трябваше да направи? Твърдеше, че нищо не може да го ядоса, но се оказа съвършено неподготвен за страхотиите, които непознатият описваше с такова голямо удоволствие.
— Пристрастен съм към това — прошепна с налудничав глас мъжът.
— Още колко други жени сте убил?
— Милисънт беше първата. Имах и други увлечения и когато жените ме разочароваха, трябваше да ги нараня. Но дотогава не бях убил нито една. След като срещнах Милисънт, всичко се промени. Дълго време я наблюдавах и тя цялата беше… съвършена. — Гласът му се превърна в ръмжене, когато продължи: — Но тя ми изневери, също като другите… Смяташе, че може да върти малките си игрички с други мъже, без да я забележа. Нямаше как да й позволя да ме измъчва така. Трябваше да я накажа.
Той въздъхна шумно, а след това пресилено се изкиска.
— Аз убих тази малка кучка преди дванайсет месеца и я зарових на дълбоко, много надълбоко. Никой никога не ще я намери! Сега вече няма връщане назад. Но знаеш ли, господинчо, че нямах ни най-малка представа колко вълнуващо щеше да се окаже убийството! Накарах Милисънт да ме моли за милост и тя го направи. Велики боже, наистина го направи. — Мъжът се изсмя. — Квичеше като прасе и само как ми хареса този звук. Бях по-възбуден, отколкото въобще някога съм предполагал, че е възможно. И затова трябваше да я накарам да пищи още повече, нали така? Когато свърших с нея, направо щях да се пръсна от радост. Е, отче, няма ли да ме попитате дали съжалявам за греховете си? — подразни го той.
— Не, вие не се разкайвате.
Настъпилата тишина задушаваше Том. След това онзи глас прозвуча отново, подобно на змийско съскане:
— А сега непреодолимото желание отново се върна.
Свещеникът усети, че кожата му настръхва.
— Има хора, които биха могли да ви… помогнат.
— Смятате ли, че трябва да ме затворят? Аз наказвам само онези, които ме нараняват. Така че, нали виждате, не нося отговорност и не заслужавам порицание. Но вие мислите, че съм болен, нали така? На изповед сме, отче, трябва да ми кажете истината.
— Да, смятам, че сте болен.
— О, аз не мисля като вас. Просто съм се посветил на нещо.
— Има хора, които биха могли да ви помогнат.
— Аз съм блестящ! Няма да е лесно да ме спрете. Изучавам моите клиентки, преди да се заема с тях. Научавам всичко за техните семейства и приятелите им. Всичко! Да, сега вече ще е много по-сложно да ме спрат, но този път съм решил да го направя по-трудно за самия себе си. Разбирате ли? Не искам да сгреша. Наистина не искам. — В гласа му отново прозвучаха напевни нотки.
— Вижте какво — умолително каза Том. — Хайде да излезем заедно от изповедалнята, да седнем някъде само двамата и да обсъдим всичко това. — Изведнъж той изостави учтивата форма на общуване и се обърна приятелски към него: — Искам да ти помогна, стига да ми позволиш.
— Не. По-рано аз имах нужда от помощ и тя ми беше отказана. Сега ти ми дай опрощение. — Непознатият също му заговори на „ти“.
— Няма да го направя.
Онзи въздъхна тежко и продължително:
— Много добре, но този път ще променя правилата. Разрешавам ти да кажеш за това на когото поискаш. Виждаш ли сега колко сговорчив мога да бъда?
— Няма никакво значение дали ти ми даваш разрешение да говоря, този разговор ще си остане поверителен. Ще запазя мълчание, за да бъде защитена неприкосновеността на изповедта.
— Независимо от това какво ще изповядам ли?
— Да.
— Настоявам да разправиш на всички за моята изповед.
— Настоявай колкото си искаш, това няма да промени нищо. Не мога да съобщя на никого какво си ми доверил.
Настъпи кратко мълчание, а след това непознатият се изкиска.
— Свещеник със скрупули? Колко необичайно! Поставяш ме в затруднение, но не се вълнувай, отче. Всичко съм предвидил.
— Какво намекваш?
— Вече съм си избрал нова клиентка.
— Вече си избрал следващата ли? — ужаси се Том.
— Дори съобщих на властите — прекъсна го непознатият. — Скоро ще получат писмото ми. Е, разбира се, направих това, преди да знам, че ще се окажеш такъв педант! Все пак беше много мило от моя страна, нали така? Изпратих им една учтива бележчица, в която им обясних какво възнамерявам да сторя. За жалост забравих да се подпиша.
— Съобщи ли им името на човека, когото смяташ да нараниш?
— Да нараня ли? Какъв странен начин на изразяване, когато става дума за убийство. Да, назовах името й.
— Още една жена ли… — гласът на Том пресекна.
— Моите клиентки са единствено жени.
— А ти обясни ли в бележката поради каква причина искаш да я ликвидираш?
— Не.
— А всъщност имаш ли причина?
— Да.
— Ще ми обясниш ли каква е тя?
— Трябва да се упражнявам, отче.
— Не те разбирам.
— Майстор се става чрез опит — обясни загадъчно мъжът. — Тази жена е още по-специална от Милисънт. Потъвам цял в нейното ухание и страшно много обичам да я наблюдавам как спи. Тя е толкова красива! Попитай ме и след като ти кажа името й, ще можеш да ми простиш.
— Няма да ти дам опрощение.
— Как върви химиотерапията? Става ли ти зле? Добри ли са изследванията ти?
Том рязко вдигна глава и почти извика
— Какво?
Непознатият се разсмя налудничаво:
— Нали те предупредих, че проучвам добре клиентките си, преди да се заема с тях. Може да се каже, че ги дебна като дивеч.
— Откъде знаеш…
— О, Томи, ти беше страхотно умно момче. Не се ли запита защо съм те последвал чак до тук, само за да ти изповядам греховете си? Помисли за това, докато пътуваш обратно към абатството. Добре съм се подготвил, нали?
— Кой си ти?
— Ами, аз съм разбивач на сърца. И страшно много обичам предизвикателствата. Накарай ме да се затрудня. Полицаите много скоро ще дойдат тук, за да говорят с теб и тогава ще имаш възможност да кажеш на когото си поискаш — насмешливо добави онзи. — Знам кого ще повикаш най-напред. Твоя приятел — големия спец от ФБР. Ще повикаш Ник, нали? Много се надявам да го направиш. И той веднага ще дотърчи да ти помогне. Най-добре е да го помолиш да я отведе със себе си и да я скрие от мен. Може и да не ги последвам и да започна да търся някоя друга. Е, поне ще се опитам. А сега няма ли да се
