Енцо, Кери щеше да бъде изцедена финансово, още преди да умре, и нямаше да може да остави нищо на единствения човек, когото някога бе обичала — племенницата си Ейвъри. От друга страна, ако се съгласеше да посети десетте сеанса при доктор Досадник, както настояваше Тони, и бракът им въпреки това се разпаднеше — което бе неизбежно по нейно мнение, — тогава Тони бе обещал, че ще изостави претенциите си към бизнеса й и няма да поиска и цент издръжка.
Кери не беше глупачка. Цинична до мозъка на костите си, тя не би се доверила само на честната дума на човек, когото смяташе за изпечен лъжец и крадец. От една от фирмените им сметки липсваха сто двайсет и три хиляди долара. Не можеше да докаже, че Тони е взел парите, но знаеше, че го е направил — вероятно за да купува скъпи дрънкулки на любовницата си. Копеле такова. Така че, за да е сигурна, че той няма да промени намеренията си, го беше накарала да документира писмено обещанието си, после извика секретарката си, за да види как Тони подписва документа. Писменото обещание сега бе на сигурно място в сейфа на Кери в Първа търговска банка.
— Как бяха стигнали дотук? — запита се тя. Тони бе любещ и грижовен мъж.
Спомни си нощта, когато се бе събудила от непоносимата режеща болка. Беше сигурна, че причината е хранително отравяне — бяха вечеряли в един нов китайски ресторант, който всичките им приятели хвалеха. Тя отказа да отиде на лекар и Тони не бе на себе си от тревога. Накрая я взе на ръце, отнесе я до колата и я откара в най-близката болница. Онази нощ той й спаси живота. След като я прегледаха в спешното отделение, я приеха в болницата и той стоя на един стол до леглото й през цялата нощ. Омилостиви болничния персонал, за да не обръщат внимание на оплакванията и изискванията й, и напълни стаята с бели гербери, любимите й цветя.
По онова време Тони бе толкова очарователен. Все още беше, по дяволите, и вероятно затова всички начинаещи актриси, мечтаещи да станат звезди, се трупаха около него. Беше му твърде трудно да устои на изкушението ли? В края на краищата Кери вече не бе в първа младост и годините започваха да й личат. Това ли бе причината той да й изневери?
Тя отново погледна крадешком часовника си и потисна въздишката на облекчение. Само след пет минути последният сеанс щеше да приключи и тя нямаше повече да се преструва на любезна с д-р Досадник. После, независимо дали им харесваше или не, тя щеше да замине сама на малка възстановителна почивка. Спортните й екипи „Прада“ вече бяха натъпкани в чантите й „Гучи“, заедно със супермодерния лаптоп, три пакета батерии и два мобилни телефона със зарядните им. Багажът я чакаше в багажника на лимузината, която щеше да я откара от кабинета на д-р Досадник директно до летището.
За пръв път от осем години щеше да излезе във ваканция и да остави компанията си „Ловец на звезди“ и това я изпълваше с мрачни предчувствия. Имаше опитен персонал и знаеше, че те могат да се справят с всеки възникнал проблем, но тя си признаваше, че е маниакално обсебена от желанието всичко да е под неин контрол, и не можеше да понесе да позволи на някого другиго да взема решения, макар и само за четиринайсет дни. Според Ейвъри леля й бе активна личност. Не понасяше безделието и скуката. Дори не си беше взела отпуск за медения месец, когато се омъжи за Тони. През краткия уикенд в Баха й се струваше сякаш се е отделила от едва стъпващата на краката си компания за цяла вечност, което бе доста абсурдно, като се имаше предвид, че би трябвало да е лудо влюбена в онзи момент.
Златната гравирана резервация за скъпия спа-хотел „Утопия“ бе пристигнала преди три седмици — точно след второто им посещение при д-р Досадник — и след като хвърли един поглед на поканата, Кери бе сигурна, че Тони стои зад този план да я отстрани от Ел Ей за известно време. Съпругът й се бе престорил на изненадан, но не можа да я заблуди. Той я караше от месеци да си вземе малко отпуск и да използват почивката, за да се опитат да съживят брака си.
Независимо как го притискаше да си признае, Тони отричаше. Твърдеше, че не е направил резервацията, нито е платил възмутително високата цена, и тъй като той бе още по-голям инат от нея, в крайна сметка тя се отказа от опитите да изкопчи истината от него.
Резервацията се придружаваше от подробна брошура, представяща луксозния хотел и възможните оздравителни и козметични процедури, на които можеха да се подложат гостите на „Утопия“. Беше приложено и писмо с отзиви от редица известни мъже и жени, които бяха редовни клиенти.
Тя бе чувала за това място — всички в Холивуд знаеха за него, — но не си бе дала сметка колко много си падат по него богатите и известните. Тъй като цената бе направо космическа, досега изобщо не се бе замисляла да отиде там.
Кери се чувстваше раздвоена. Доколко важно бе за нея да отиде на това място? Това, на каква маса те настаняваха в модните ресторанти в Ел Ей, бе от изключително значение, защото така хората те виждаха и забелязваха, но в такъв хотел? Там бе толкова тихо и спокойно, освен другите гости кой би научил, че тя е била там? Дали собственикът щеше да поиска отзиви и от нея? Боже, това щеше да бъде чудесно! Ако името й попаднеше в списъка с богатите и известните, това би било невероятна реклама за компанията й. В нейния бизнес напоследък единствената причина да направиш нещо бе, за да впечатлиш останалите и да ги накараш да се гърчат от завист. Само най-високопоставените, тези, на които не се налагаше да работят, получаваха работа в Холивуд.
Обаче каква гаранция имаше, че името й щеше да влезе в онзи списък? Кери направи всички сметки, изчисли колко струва един ден в хотела и реши да си остане вкъщи. Нямаше да позволи на Тони да изхарчи толкова много от парите й. Щеше да се обади в „Утопия“ на сутринта и да поиска да й върнат парите. В никакъв случай нямаше да замине. Трябва да бе изкрещяла всичко това на Тони поне пет пъти, преди той да прочете имената на редовните гости на комплекса, които не спираха да го възхваляват. Кери спря да вика, когато чу името на Барбара Роулъндс. Всички наричаха възрастната актриса, носителка на три Оскара, „жената с най-добрия лифтинг на западното крайбрежие“. Бе изчезнала за три седмици предната година и когато отново се появи в обществото на едно изискано благотворително парти, изглеждаше невероятно. Дали й бяха направили лифтинга в „Утопия“?
Кери грабна листовете от ръката на Тони. Прочете имената на персонала на повикване, който се грижеше за всички нужди на клиентите. В началото на списъка бяха двама световноизвестни пластични хирурзи.
Дали щяха да я преглеждат същите лекари, които работеха с някои от най-влиятелните личности на века? Бог й бе свидетел, че малко освежаване нямаше да й дойде никак зле. Не лифтинг — та тя още нямаше четирийсет и пет, — но торбичките под очите й ставаха все по-забележими и тя определено трябваше да направи нещо по въпроса. Недоспиване, прекомерно много работа, двайсет чаши силно кафе на ден и никакво време за фитнес определено оставяха своя отпечатък.
Според писмото тя щеше да лети от Ел Ей до Денвър, после да вземе по-малък самолет до Аспен. „Утопия“ се намираше в планините, на петнайсет минути от най-близкия ски хотел. Кери щеше да пристигне привечер и на следващата сутрин лекарите щяха да оценят състоянието й. Кери забеляза, че сред възможните процедури се предлагаше и липосукция. Беше в списъка точно след масажа на цялото тяло.
Как би могла да откаже? Наистина как би могла, особено след като Тони спомена, че анонимният подарък е без право на връщане на парите при отказ от резервацията. Тя бе убедена, че съпругът й е използвал фирмени пари, за да плати за почивката. Този човек не можеше да спести и цент. Откакто двамата сляха компаниите си и Кери намери първия клиент, от когото печелеха милиони, Тони съвсем му бе отпуснал края. Нямаше абсолютно никакъв нюх за бизнес.
Тони я убеждаваше, че няма значение кой е платил за резервацията, и й предложи да възприеме ваканцията като подранил подарък за рождения й ден. Той твърдо вярваше, че на харизан кон зъбите не се гледат. Каза й, че се надява тя да използва времето, за да размисли върху чудесните мъдри думи на д-р Досадник за светостта на брака. Наясно бе с надеждите, които Тони таеше, че като си вземе отпуск и си почине малко, тя ще осъзнае колко е грешала по отношение на него, колко незаслужени са били обвиненията й и ще си даде сметка, че дълбоко в сърцето си още го обича.
Кери си имаше своя собствена програма. Докато я преобразяваха, тя щеше да измисли някоя убийствена реклама, с която да спечели още една награда „Клио“2 за компанията си.
Твърде много време бе изминало, откакто получи последната, почти четири години, и тя ставаше все по-напрегната по този въпрос. Рекламният бизнес бе изключително кръвожаден и конкуренцията й, по- голямата част от която се намираше в Манхатън, беше убийствена. Сега на челни позиции излизаха
