двайсетгодишните. Някои шефове на агенции дори не разговаряха с хора над трийсет, поради което Кери назначи трима завършили Харвард младоци в екипа си. Наричаше тези любители на електронните игри „своите бебета“.
Беше изключително важно за нея да остане на върха. В нейния бизнес нямаше значение какви успехи си постигал в миналото. При всичките нови играчи, които се опитваха да я изместят, „Ловец на звезди“ трябваше да задържи възможно най-дълго позициите си. Холивуд бе град на капризите и прищевките. Тези, които имаха власт, се интересуваха само от това кой стои в центъра на вниманието. Ако Кери не натискаше персонала си постоянно да печели нови и нови знаменитости за клиенти, само за една нощ щеше да премине в категорията на залезлите звезди.
Дължеше първата си награда „Клио“ на племенницата си. Беше помолила Ейвъри да се снима на мястото на една капризна актриса, която в последния момент направи сцена и поиска двойно по-висок хонорар. Глупачката си мислеше, че е хванала агенцията натясно, защото знаеше, че снимат рекламата в последния момент, и ако Ейвъри не бе дошла на снимачната площадка с Кери онзи ден, щеше да й се наложи да плати на малката кучка. Ейвъри бе ужасена от това, което леля й я помоли да направи, но имаше приятен глас, хубаво тяло, а друго не им трябваше. Рекламата пожъна страхотен успех и Кери, действайки като агент на Ейвъри, можеше да й осигури ангажименти поне за година напред. Обаче Ейвъри не се интересуваше от подобна работа. Веднага след пролетната ваканция тя се върна в училище, дипломира се и след това постъпи в колеж.
Племенницата й продължаваше да работи при нея всяко лято, но се чувстваше неловко всеки път, когато трябваше да излиза от офиса и да ходи на срещи с шефове на компании. Кери не разбираше резервираността й. Ейвъри сякаш не знаеше или ако знаеше, не се интересуваше, че е, както бе отбелязал Тони, с убийствена външност.
Проблемът с племенницата й се състоеше в това, че тя не бе ни най-малко повърхностна. Беше сладка и самоуверена и имаше ясна представа кое е важно в живота и кое не. Какво друго можеше да очаква Кери? Нали точно тя я бе възпитавала да различава едното от другото. Каква ирония, мислеше си Кери, че в крайна сметка тя самата работеше в сфера, занимаваща се единствено с повърхностното. Каква лицемерка бе станала. Кога щеше да научи това, което не спираше да повтаря на Ейвъри? Може би след като спечелеше още няколко милиона.
В края на краищата Кери се въодушеви от идеята за почивката. След като реши да отиде, тя се обади на Ейвъри и помоли племенницата си да прекара една седмица с нея в „Утопия“. Знаеше, че Ейвъри планираше през част от отпуската си да развежда някакви тийнейджъри из Вашингтон, и Кери се опита да предизвика чувството й за вина и така да я накара да отдели също толкова време и на семейството си. Бе убедена, че Ейвъри щеше да се съгласи да дойде поне за няколко дни, но знаеше, че племенницата й би получила удар, ако разбере колко пари щеше да струва това на леля й. Кери не изпитваше никакви угризения, че плаща високата цена за резервацията на Ейвъри. Би направила всичко за нея, абсолютно всичко. Може би защото Ейвъри никога не я молеше за нищо. Кери не можеше да си представи как племенницата й живее с ниската заплата, която получава, и въпреки че й предлагаше пари всеки път, когато говореше с нея, тя винаги отказваше. Справяла се съвсем добре или поне така твърдеше.
Ейвъри бе връзката й с реалността и подсъзнателно Кери знаеше, че племенницата й нямаше да я остави да се захласне в „Утопия“ и да се запише за всяка една предлагана процедура.
Щеше да реагира остро, когато научеше, че леля й планира да си направи липосукция. Усмихна се, като си представи спора, който щяха да проведат. Ейвъри щеше да поклати глава и когато видеше спортните й екипи. Всичко си подхождаше по цвят и бе от известни марки. О, да, Ейвъри несъмнено щеше да я изгледа неодобрително и щеше да подхване любимата си лекция за това колко е важно човек да е здрав и в добра физическа форма.
Боже как й липсваше това дете.
— На какво се усмихваш, скъпа? — попита Тони.
Върната рязко в настоящето, Кери осъзна, че съпругът й и брачният консултант я гледат изпитателно. Тя се опита да прикрие смущението си.
— Мислех си за всички неща, които трябва да бъдат обмислени. — Тази глупост бе най-доброто, което й хрумна в момента.
Д-р Досадник изглеждаше достатъчно доволен, сякаш детето в него в момента се търкаляше в калта. Кимна в съгласие и се изправи в знак, че сеансът е приключил.
Тони я изпрати до чакащата я лимузина.
— Сигурна ли си, че не искаш да те изпратя до летището?
— Сигурна съм.
— Да не си забравила резервацията си?
— Не съм. — Тя се отдели от съпруга си, когато шофьорът на лимузината й отвори задната врата. — Още не съм се чула с Ейвъри, а й оставих три съобщения. Надявах се да говоря с нея, преди да замина.
— Нали знаеш колко е заета с работата си. Сигурно просто не е имала време да ти се обади.
— Но какво ще стане, ако изникне нещо спешно, докато ме няма?
— Тогава ще се обади на мен или ще те потърси на мобилния телефон.
— Не ми харесва, че ще работи с деца. Твърде тежко е за нея. Тя…
— Тя нямаше да се заеме, ако не й беше приятно — изтъкна той. — Трябва да спреш да се тревожиш за Ейвъри. Тя е вече голямо момиче.
— Провери ми електронната поща, когато се прибереш — поръча тя. — Може да ми е пратила имейл.
— Ще проверя и ще ти се обадя.
— Изслушването за освобождаването на Скарет е на шестнайсети. Чудя се дали Ейвъри вече е получила известието. Аз току-що по…
— Сигурно и тя е научила датата. Защо се тревожиш за това отсега?
— Не мога да го пропусна — сопна му се тя. — Винаги ходим заедно с Ейвъри. И двете говорим, преди комисията да реши…
— Скъпа, няма да пропуснеш изслушването, нито пък Ейвъри ще го пропусне. Дотогава има цял месец, за бога. Нали не пропусна миналото изслушване, няма да пропуснеш и това. Сега се опитай да се успокоиш. Искам да си починеш истински.
Тя кимна.
— Да, добре.
Гласът й не прозвуча искрено. Той се намръщи и каза:
— Напрегната си, защото не си си вземала отпуска толкова отдавна. Нормално е в последния момент преди заминаването да се притесняваш.
Тя отново кимна и се опита да се качи в колата, но Тони я сграбчи за раменете и я целуна.
— Обичам те — прошепна той. — Винаги съм те обичал. От мига, в който те срещнах. Искам бракът ни отново да потръгне.
— Да, знам — каза тя разсеяно.
Веднага щом колата потегли, Кери отвори лаптопа си. Тъкмо го включи, когато мобилният й телефон иззвъня. Предположи, че Тони се обажда отново да й досажда с приказки за спасяването на брака им, и отговори рязко:
— Какво има сега?
— Познай какво? — каза Ейвъри.
— Здравей, скъпа. Помислих, че се обажда Тони. Добре ли си прекарваш отпуската?
— Още не. Довършвам някои подробности в офиса. Имах важна среща с новия шеф преди два дни и нямам търпение да ти разкажа за случая, който бе разрешен с моята помощ. Какво ще кажеш за една късна вечеря в Аспен?
Кери изпищя радостно.
— Ще дойдеш с мен? Значи имаше полза от мрънкането и настояването ми?
— Ако кажа да, положението ще стане още по-лошо. Този път чувството за вина надделя, Кери, но не мисля…
— Какво стана с децата, които щеше да развеждаш из Вашингтон?
