Чекмеджето падна на пода. Кери го вдигна и го пъхна обратно на мястото му, после продължи да сортира чорапите си.
— Но какво означава това? — настоя Ейвъри. Тя беше си сложила друга огърлица и правеше физиономии в огледалото.
Кери се престори, че не я е чула. Нямаше желание да се задълбава в дълъг и усукан разговор за секса и предпазването от нежелана бременност. Ейвъри бе още твърде малка, за да научава всичко това. Като се надяваше да отвлече вниманието на племенницата си, тя каза:
— Знаеш ли, че си голяма късметлийка?
— Защото вие двете с баба се грижите за мен, както не съм по силите на един човек?
— Точно така — съгласи се Кери. — Но си късметлийка и защото докато е била бременна с теб, Джили не е пиела като смок и не се е тъпчела с разни хапчета, от които ти става хубаво. Ако беше взимала всички тези боклуци, щеше да се родиш със сериозни проблеми.
— Пейтън казва, че майка й казала, че съм късметлийка, че изобщо съм се родила.
Доста раздразнена, Кери каза:
— Майката на Пейтън май много обича да приказва за Джили.
— Аха. Хапчетата, от които ти става хубаво, лоши ли са?
— Много — кимна Кери. — Могат да те убият.
— Тогава защо хората ги вземат?
— Защото са глупави. Сега прибери бижутата и ела да седнеш върху куфара ми, за да ми помогнеш да го затворя.
Ейвъри внимателно прибра обиците и огърлиците в кутията от обувки. После се покатери на леглото.
— Може ли да видя това? — попита тя и взе една малка книжка със синя пластмасова корица.
— Не, не може. Това е дневникът ми — отвърна Кери. Тя грабна дневника от ръката на детето и го пъхна в един от страничните джобове. Затвори куфара и Ейвъри се намести върху него. Като го натисна с цялата си тежест, Кери най-после успя да затвори закопчалката.
Тъкмо помагаше на Ейвъри да слезе от леглото, когато племенницата й попита:
— Защо си приготвяш багажа сега, а не следващата седмица? Баба казва, че правиш нещата наопаки.
— Да си приготвя багажа, преди да боядисам стаята, не е наопаки. Така моите неща няма да се пречкат и ще можем спокойно да те настаним в новата ти стая, преди да замина. Утре двете с теб ще отидем в магазина за бои, за да изберем цвят за нея.
— Знам. Вече ми каза, че мога аз да си избера цвета. Кери?
— Да? — попита тя, докато поставяше куфара до вратата.
— Моята непрокопсана майка сигурно не ме е харесала, когато ме е видяла?
Кери се обърна, видя тревогата в очите на Ейвъри и веднага побесня. Макар че Джили не беше при тях, пак успяваше да причини болка. Никога ли нямаше да има край?
Спомняше си нощта, когато научи, че сестра й очаква бебе, сякаш бе станало вчера.
Джили завърши училище в една благоуханна петъчна вечер през май. След което се прибра вкъщи и развали семейното празненство по случая, като съобщи, че е бременна в шестия месец. Едва започваше да й проличава.
Потресена и шокирана, Лола помисли първо за срама и притеснението, които семейството щеше да понесе, после възвърна здравия си разум.
— Ние сме семейство — каза тя. — Ще се справим. Ще намерим начин да се справим с това. Нали така, Кери?
Както стоеше до масата, Кери вдигна ножа и си отряза парче от тортата, която майка й бе украсявала цяла сутрин.
— В наше време и на тази възраст трябва да си наистина тъпа, за да забременееш. Не си ли чувала за предпазни мерки, Джили, или наистина си пълна идиотка?
Джили стоеше облегната на стената, скръстила ръце, и гледаше навъсено сестра си. Лола, която се надяваше да възпрепятства кавгата между двете, бързо се намеси.
— Няма нужда от подигравки, Кери. Не искаме да разстройваме Джили.
— Искаш да кажеш, че ти не искаш да я разстройваш — поправи я тя.
— Кери, няма да ти позволя да говориш с такъв тон.
Тя разкаяно сведе глава и постави парчето торта в една чиния.
— Да, мамо.
— Мислила съм за мерки — сопна й се Джили. — Отидох при един доктор в Джаксънвил да ме отърве от бебето, но той отказа, защото съм била в много напреднала бременност.
Лола се отпусна тежко на един стол и покри лицето си с длан.
— Ходила си на доктор…
Джили вече бе изгубила интерес към темата. Отиде в дневната, просна се на канапето, грабна дистанционното и включи телевизора.
— Тя предизвиква бъркотията и после се измъква ни лук яла, ни лук мирисала — измърмори Кери. — А ние трябва да се оправяме след това. Типично в неин стил!
— Не започвай пак, Кери — помоли Лола. Тя разтърка челото си, сякаш имаше главоболие, и продължи: — Джили понякога не обмисля внимателно това, което се кани да направи.
— И защо ли да го прави? Знае, че ти винаги си на линия да й оправяш бакиите. Прощаваш й всичко, щом не е убийство, само защото не искаш да я виждаш как изпада в ярост. Мисля, че се страхуваш от нея.
— Това е абсурдно! — прекъсна я майка й. Стана от масата и отиде в кухнята да измие чиниите. — Ние сме семейство и ще се справим с това заедно — извика тя. — И ти също ще помогнеш, Кери. Сестра ти се нуждае от твоята морална подкрепа.
Кери стисна юмруци от отчаяние. Какво ли трябваше да стане, за да отвори очите на майка си и тя най-после да прозре що за егоистична кучка е отгледала? Защо отказваше да признае истината?
Останалата част от онова лято бе изпълнена с ужасни спомени за Кери. Сестра й, както обикновено, бе капризна и непоносима, а майка им търчеше да изпълнява всяка нейна прищявка. За щастие Кери си бе намерила работа за през лятото в ресторантчето на Сами и поемаше възможно най-много извънредни смени, само и само да не се прибира вкъщи.
Джили получи родилни болки в края на август. След като роди в общинската болница, погледна само веднъж пищящото бебе, което й бе причинило толкова болка, и реши, че няма никакво желание да бъде майка. Нито сега, нито когато и да било. Ако докторите се бяха съгласили, би предпочела да махнат матката й или да завържат тръбите й още същия ден.
Лола завлече Кери в болницата да види сестра си. Още не бяха влезли в стаята, когато Джили им съобщи, че е прекалено млада и красива, за да бъде обременявана с бебе. Светът извън Шелдън Бийч, Флорида, бил толкова голям и я очаквал с отворени обятия, но никой мъж с пари не би й обърнал внимание, ако с нея се влачело и бебе. Освен това твърдо си бе наумила, че иска да стане филмова звезда. Като начало щяла да стане Мис Америка. Каза им, че е обмислила всичко. Заяви безцеремонно, че е много по- красива от кравите, които била гледала по телевизията да маршируват на сцената по бански, и била сигурна, че веднага щом съдиите я зърнат, ще й връчат короната.
— Боже, колко си невежа — измърмори Кери. — Не дават короната на момичета, които са раждали.
— Ти си невежата, Кери.
— Млъкнете и двете — скастри ги Лола. — Искате сестрите да ви чуят как се карате ли?
— Не ми пука дали ще ме чуят — заяви Джили.
— Замълчи! — сряза я Лола. — Мисли с главата си, Джили. Вече си майка.
— Не искам да бъда майка. Искам да бъда звезда — изпищя Джили.
Ужасена, Лола издърпа Кери по-навътре в стаята и й каза да затвори вратата. Като стискаше с една ръка саксията с цвете, което бе донесла на Джили, Лола хвана с другата си ръка Кери, за да не изхвърчи навън.
Кери се дразнеше, че насила я карат да помага. Облегна се на вратата и изгледа навъсено сестра
