за вкъщи или замразени продукти, които претопляше в микровълновата печка. Не купуваше храни, които не можеха да се приготвят в нея.
Кейт веднага отиде в спалнята за гости и остави чантата си до леглото. Мина напряко през кабинета и влезе в дневната. Забеляза купчината листи върху бюрото на Джордан и се върна. Колкото и затрупани да бяха рафтовете за книги, бюрото й винаги беше безупречно подредено. На него бяха само компютърът й, кубче листчета, един-два молива и телефонът. Работното й място бе стерилно като плотовете в кухнята.
Джордан влезе в стаята, забеляза, че Кейт оглежда купчината листи върху бюрото й, и каза:
— Голяма бъркотия, знам.
— За теб е бъркотия. Ти винаги си държиш бюрото подредено. Направо си вманиачена на тази тема. Но напоследък ти се е събрал доста стрес и е естествено да нямаш време за подреждане.
— Повечето хартии са юридически документи. Съдят ме.
След като съобщи шокиращата новина, Джордан се обърна и отиде в дневната. Кейт хукна по петите й.
— Съдят те?
— Точно така — кимна тя, седна на един фотьойл и преметна крака през страничната му облегалка.
— Говориш ужасно небрежно за това. — Кейт застана пред ниската масичка със скръстени ръце и изчака намръщена обяснението на приятелката си.
Но тя мълчеше и Кейт не се сдържа.
— Добре, ще попитам. Какво е станало, че те съдят? И как така си толкова спокойна?
— Може и да съм спокойна. Просто не виждам смисъл да се нервирам, това няма да ми помогне. — Джордан изрита сандалите си и се облегна назад. — Съди ме човек на име Уилърд Бел. Той смята, че е измислил моя чип преди мен, а аз съм намерила начин да му го открадна.
Кейт седна на стола срещу нея и кръстоса крака върху табуретката.
— Ти познаваш ли този човек?
— Не. Живее в Сиатъл. Адвокатът ми обясни, че е компютърен маниак, който си изкарва прехраната, като съди разни хора. И успява да си докара доста сериозни приходи — подчерта тя. — Няма никакви доказателства, но е по-евтино да се сключи извънсъдебно споразумение, вместо да се минават съдебните процедури.
— Какво ще правиш?
Джордан изглеждаше нервирана.
— Какво мислиш, че ще правя? Познаваш ме достатъчно добре.
— Няма да сключиш споразумение. Обзалагам се, че адвокатът ти опитва да те убеди в обратното, нали?
— Позна. Обаче аз няма да се съглася. Не ме интересува колко ще ми струва. Това, което този Бел прави, не е редно и аз няма да му дам и цент. Неговият адвокат играе твърдо — добави тя. — Замразил е всичките ми банкови сметки. Това означава, че известно време няма да имам пари. Но скоро ще ги размразя — продължи бързо тя. — Така че няма нужда да се тревожа.
— Какво мисли Тео по този въпрос?
— Не съм го питала за съвет. Всъщност дори не съм му казала за тази история.
— Защо? Нали е адвокат, за бога. Можеш да се посъветваш с него.
— Тео работи много и не получава достатъчно висока заплата, а сега си има и семейство… не, няма да го тревожа.
— Ами Ник?
— Той завърши право, но не практикува — каза Джордан. — Освен това не искам да замесвам братята си. Адвокатът ми е много способен, а ако се появят други проблеми, мога да се справя с тях и сама. Всичките ми братя имат навика да вземат нещата в свои ръце, но този път няма да им позволя. Вече съм голямо момиче. Мога сама да водя своите битки.
— Защо трябва да бъдеш толкова независима?
Джордан се усмихна.
— Казано от теб, независима звучи като нещо лошо. Просто съм като теб, Кейт. И двете обичаме да контролираме всичко и всички.
Кейт не се опита да спори, защото знаеше, че Джордан е права. И двете бяха много амбициозни и предпочитаха да държат под пълен контрол всеки аспект от живота си. И от живота на други хора, когато това можеше да стане безнаказано, помисли си Кейт.
— Как може да сме толкова оправни в бизнес делата си и толкова глупави в отношенията си с мъжете?
— О, това е лесно. И двете излизаме с мъже, които са по-слаби от нас и поради тази причина не ги искаме.
— Знаеш ли какво си мисля?
— Какво?
Кейт сбърчи нос и направи прочувствена физиономия.
— Наистина сме прецакани.
Джордан се засмя.
— Толкова се радвам, че си тук. Слушай, след разговора с теб осъзнах, че изобщо не внимавах какво ми каза ти. Нали се сещаш, когато те попитах какво става с теб. Беше много егоистично от моя страна, нали?
Кейт се засмя.
— Май така излиза.
— Добре. Сега те слушам внимателно. Каза ли ми, че майка ти заложила фирмата ти?
— Почти. Просто току-що попаднах на някои спънки, това е всичко.
— Знаеш, че ако мога да ти дам нещо, то е твое, нали?
— Много мило.
— Знам, че ти би направила същото за мен.
— Бих — съгласи се Кейт. — Но не се тревожи. Ще измисля нещо. Точно сега ти си имаш достатъчно грижи.
Джордан придоби замислено изражение, сякаш се опитваше да си припомни телефонния разговор.
— А спомена ли, че едва не си хвръкнала във въздуха? Тогава мислех само за операцията, така че не слушах внимателно. Да не си се опитвала пак да сготвиш нещо? Боже, надявам се, че не си. Би могла да вдигнеш къщата във въздуха.
Кейт възрази.
— Само заради една малка злополука в твоята кухня си си наумила, че…
Джордан изсумтя.
— Малка злополука? Наложи се да дойде пожарната.
— От всички тези разговори за готвене огладнях. Ще излезем ли, или предпочиташ да поръчаме нещо за вкъщи?
Прекараха почти десет минути в обсъждане на този въпрос и в крайна сметка отидоха в кварталното бистро, което беше на две пресечки от апартамента на Джордан и където, според Кейт, сервираха най- добрата рибена чорба и миди в целия град.
Избраха си сепаре в дъното на ресторанта, за да не ги безпокоят, но и двете не ядоха много. Джордан изглеждаше изтощена.
Стомахът на Кейт се беше свил, а тялото й беше изтръпнало. Знаеше, че ако даде воля на чувствата си, ще си изплаче очите. Реши поне за малко да отвлече мислите на Джордан от тревогите й.
— Не искаш ли да ти разкажа какъв всъщност беше инцидентът?
Джордан спря да бърника с лъжица из супата, от която почти не бе хапнала, и се усмихна.
— Очаквам го с нетърпение.
— Това не е шега. Имах голяма цицина на тила. Не забеляза ли синината на челото ми? — Тя повдигна бретон, за да покаже на Джордан челото си.
