телефонния секретар.
— Каза, че било спешно.
— И спешното може да почака до понеделник.
— Не си ли любопитна какво иска?
Кейт знаеше какво иска. Всичко, което притежаваха. И дори повече.
— Слушай, Кийра. В понеделник ще трябва да седнем и да поговорим.
— Звучи сериозно.
— Просто трябва да вземем някои решения, касаещи бъдещето. Сега ще затварям. По-късно ще ти се обадя да ти кажа как е Джордан.
Затвори мобилния си телефон и го пусна в чантата точно когато една белокоса доброволка извика името й. Кейт видя, че хирургът се отправя към нея. После забеляза лицето му. Хирургът се усмихваше.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Кейт предполагаше, че ще може да отведе приятелката си вкъщи няколко часа след като отминеше действието на упойката, но хирургът искаше да задържи Джордан до следващата сутрин. Той обясни съвсем мимоходом, че при Джордан се получила лека реакция спрямо анестезията, но нищо обезпокоително, защото остатъците от упойката щели да се изчистят от тялото й най-късно до следващия следобед и тогава щели да я изпишат.
Нищо обезпокоително. Кейт си спомни тези думи, когато видя приятелката си. Бедната Джордан беше червена като сварен рак — имаше обрив по лицето и ръцете, който ужасно я сърбеше.
Кейт направи това, което би направила всяка най-добра приятелка. Извади мобилния си телефон, който беше с вграден фотоапарат и снима Джордан, за да може да я тормози с фотосите по-късно — можеше дори да ги превърне в скрийнсейвър за компютъра й.
Остана с Джордан до осем вечерта. Обривът още не минаваше, но лекарят й предписа лекарство, което облекчи сърбежа и й помогна да заспи. Кейт изчака Джордан да заспи, после се върна в апартамента с колата й и си взе дълъг, горещ душ.
Затвори очи и остави водата да се стича по раменете й. Може би щеше да успее да отмие част от напрежението. Но всеки път, когато опитваше да проясни главата си, се завърташе вихрушката от мисли — сестрите й, фирмата, Рийс, планината от неплатени сметки.
Не, няма да мисля за това тази вечер, каза си. Тревогите можеха да изчакат до утре.
Стомахът започна да я присвива и тя осъзна, че не е яла нищо цял ден. Изсуши се с хавлията и облече пижамата си, която всъщност беше мека сива тениска и чифт раирани боксерки. После се отправи към кухнята. Джордан винаги държеше солени бисквити и буркан фъстъчено масло в запас. Във фризера имаше няколко стари порции замразена вечеря. Кейт беше почти сигурна, че са от времето, когато Джордан се е нанесла в апартамента. Избра солените бисквити. Взе си една кутия от шкафа, постави я на плота и отвори хладилника, за да си извади бутилка вода. Тъкмо развинтваше капачката, когато сълзите й рукнаха.
След секунди плачеше неудържимо. Облегна се на хладилника, сведе глава и зарида като бебе. Ставаше й по-добре от това разтоварване. Можеше да продължи да плаче още половин час, ако не й бяха попречили. Чу позвъняване на вратата, взе една салфетка, изтри сълзите от очите си и замръзна неподвижно, надявайки се, че който и да е, щеше да си тръгне.
Нямаше този късмет. Ново позвъняване, този път по-настоятелно. Не й трябваше компания. С боси крака се промъкна тихо до вратата и надникна през шпионката. Сърцето й подскочи.
Дилън Бюканън, проклятието на живота й. Боже, колко добре изглеждаше той. Тя се разтресе мислено. Спри. Той беше с бледосиня риза, грижливо запасана в дънките му. Ризата беше достатъчно вталена, за да подчертае широкия му гръден кош и масивни бицепси. Тъмната му коса беше късо подстригана и, както обикновено, всяко косъмче си беше на мястото.
Всички синове на семейство Бюканън бяха привлекателни, но в Дилън имаше нещо специално. Може би сексапилната му усмивка. Кейт беше сигурна само в едно. Когато той пуснеше в действие чара си, можеше да разтопи и най-леденото сърце. Джордан наричаше по-големия си брат „сексмашина“. Кейт мислеше, че си е заслужил прякора заради купищата жени, с които беше излизал — и с които несъмнено беше спал по време на следването си. Знаеше, че не е намалил темпото и след това, освен през няколкото седмици, когато се възстановяваше след прострелването. Куршумът го укроти малко.
Помисли си, че изглежда уморен.
Той отново натисна звънеца и се облегна на стената срещу вратата, балансирайки с кутия за пица и стек от шест бири в едната ръка.
Дали беше чул изскърцването на пода, когато тя настъпи хлабавата дъска? Кейт се отдръпна от вратата, изчака няколко секунди, после отново надникна през шпионката. Сърцето й заби лудешки — инстинктивна реакция, която не можеше да контролира. Тази реакция бе последица от онзи случай, когато той нахълта в банята, докато тя си вземаше душ. Оттогава Дилън здравата се забавляваше, като я дразнеше с коментарите си по този повод. Кейт просто нямаше сили за сблъсъци с него тази вечер. В нейното уязвимо състояние щеше да я изяде жива.
Но той намигна към шпионката и тя разбра, че много добре знае, че стои от другата страна на вратата.
Трябваше да се държи като възрастна. Просто щеше да отвори и да му каже да се маха. Надзърна през шпионката за последен път.
Той не беше човек, когото можеш да пренебрегнеш, а тя не бе в настроение тази вечер. Искаше да се донаплаче и да си легне.
Я се стегни, каза си. Отключи вратата и я отвори с думите:
— Джордан не е…
— Крайно време беше. Пицата започна да изстива, а бирата — да се стопля. Махни се от пътя ми. Хайде, кисела краставичке. Дръпни се.
Глупавият прякор, който й беше измислил, я вбесяваше.
Беше на прага и за малко да я настъпи.
Пицата ухаеше чудесно, той също. Кейт подуши лекия мирис на одеколона му, когато мина край нея и се отправи към кухнята. Тя го последва и се оказа заклещена в капан до хладилника, когато той го отвори, за да сложи бирата вътре. Дилън й предложи една от кутийките бира. Кейт поклати глава. Той затвори хладилника, пристъпи по-близо и я притисна към плота, когато посегна към кутията с пица.
Нарочно се опитваше да предизвика реакцията й и по пламъчетата в погледа му Кейт отгатна, че ситуацията много го забавлява.
— Ей сега ще се отместя.
— Няма нужда.
Гърдите му се допряха до нейните и едва сега осъзна с какво е облечена.
— Джордан не е тук — съобщи му пак.
— Забелязах.
— Трябваше първо да се обадиш и да си спестиш идването. Не съм облечена за гости.
— И това забелязах. Имаш страхотни крака, краставичке.
— Дилън…
— Аз не съм гост.
Тя го бутна по рамото, за да го накара да се отмести. Когато той примигна от болка, Кейт осъзна какво е направила.
— О, Дилън — прошепна тя и рязко дръпна ръката си. Беше забравила за раняването му. Извинявай. Не исках да…
— Няма нищо.
Той остави пицата, но взе бирата си, отиде в хола и се настани на канапето. Кейт го последва.
— Причиних ти болка, нали?
— Няма значение. — Той усети, че звучи раздразнено, и смекчи тона си, като добави: — Добре
