съм.
Не изглеждаше добре. Изглеждаше готов да припадне. Тенът му беше станал сивкав, но щом той твърдеше, че няма значение, тя не възнамеряваше да пита повече. Кейт отиде в кухнята, взе пицата, няколко салфетки и бутилката си с вода, а после реши да му занесе още една бира като знак на извинение.
По масичката за кафе бяха разпилени вестници. Кейт остави кутията върху тях, извини се пак и отиде в спалнята на Джордан, за да вземе назаем някой от халатите й. Приятелката й беше по-висока от нея и розовият халат се влачеше по пода. Нямаше и колан.
Зърна се в огледалото над мивката, докато минаваше край него и мислено изстена. Беше забравила, че е вързала косата си на опашка, която бе доста хлабава, и имаше размазана спирала под очите.
— Супер — измърмори тя.
Взе една хавлиена кърпа и започна да се търка. Когато се върна в дневната, Дилън беше изял три парчета от пицата и посягаше за четвърто. Беше изпил и нейната бутилка с вода и бе донесъл нова от кухнята.
Тя поклати глава.
— Не съм липсвала толкова дълго.
— Като се мотаеш, ти губиш. Поне в семейство Бюканън е така. Хайде, сядай. — Тя го погледна боязливо, защото той добави: — няма да те ухапя, освен ако ти не поискаш.
Дилън й се усмихваше и о, боже, колко привлекателен беше. Добре че не се интересуваше от него, напомни си тя. Като големия лош вълк, той беше готов да я изяде. Не, благодаря.
Той седеше в средата на дивана и заемаше доста голяма част от него, но тя не го помоли да се отмести. Кейт дръпна няколко възглавници и седна.
— Чудех се… — започна той.
Тя натрупа възглавниците между тях двамата.
— Да?
Той отново й се усмихваше. Кейт искаше да му каже да спре, защото, когато й се усмихваше, й беше трудно да се концентрира. Това щеше адски да му хареса. Нов повод да я дразни.
— Къде е дистанционното?
Въпросът я отрезви.
— Дистанционното?
— Аха — отвърна той провлечено. — Дистанционното.
— За телевизора ли? Чакай да отгатна. Искаш да си пуснеш спортния канал.
— Толкова ли съм предсказуем?
— Опасявам се, че да. Нали си от семейство Бюканън.
Тя хвърли две възглавници на пода и зарови ръка между останалите на канапето. Откри дистанционното и му го подаде.
— Много мило, че донесе на Джордан пица. Ще й запазя останалите парчета — каза тя.
— Не съм донесъл пицата на Джордан, а на теб.
— Откъде си знаел, че съм тук?
— Джордан ми каза. — Тя поклати глава. Дилън кимна. — Освен това ми каза да ти правя компания тази вечер.
Кейт се изненада.
— Кога ти го каза?
— Преди един час. — Кейт не му повярва, затова той добави: — В болницата.
— Бил си при нея… в болницата?
— Точно така.
— Но… но откъде си разбрал, че е там? — Не му даде време да отговори и добави: — Не ти се е обадила тя. Или ти се е обадила?
— Не, не ми се е обадила. На никого от семейството не се е обадила — отвърна той. — И ще си поговоря с нея по този въпрос веднага щом се почувства по-добре. Ние сме най-близките й и тя не трябва да…
Кейт го прекъсна, преди да се е разгорещил. Той вече започваше да се ядосва.
— Още не си ми казал как си научил.
— Една приятелка на Ник работи на регистратурата в болницата и случайно забелязала името в графика за операции.
— И се е обадила на Ник? — Кейт бе възмутена от случилото се.
Той сви рамене.
— Нещо такова. Не била чувала Ник да се е женил.
— Това е нарушение на етиката.
— Кое? Да се ожени ли или…
Канеше се да поспори с него за конфиденциалността, но осъзна, че той се опитва да я предизвика.
— Ти си много нервираща личност — заяви тя, сръга го и кимна. Той също я сръга, от което тя политна и падна от канапето. Той хвана ръката й и я дръпна до себе си.
— Сега Ник е в болницата при Джордан, а както вече споменах, аз съм тук, защото тя ми каза да ти правя компания.
— И ти винаги правиш това, което Джордан ти каже? — Кейт се наведе напред и си взе парче пица. Още беше топла.
— Когато и аз го искам. Имаш късмет, че Джордан не ти изпрати Зак.
Закъри беше най-малкият син. Още беше ученик в гимназията, но вече бе същият арогантен дявол като братята си. Според Джордан „бебето“ всъщност не било толкова диво, но искало другите да го мислят за такова. Той успяваше да изтормози родителите си — след като бяха отгледали толкова много деца, те очевидно бяха изтощени, — но според Кейт Зак беше очарователен.
— Аз го харесвам.
— Така ли? Ами внимавай. Мисля, че той те харесва много повече.
Тя отхапа от пицата и изведнъж осъзна, че умира от глад. Погълна бързо цялото парче и си взе второ. Дилън включи телевизора и намести възглавниците зад гърба си. Кейт вътрешно се подсмихна, че изобщо не се е променил. Все още страдаше от манията всяко нещо да си е на мястото.
Той не й обръщаше почти никакво внимание и се прозяваше шумно. Имаше някакво обзорно спортно предаване и го гледаше като хипнотизиран, така че Кейт взе празната кутийка от бира и кутията от пицата и ги отнесе в кухнята. Опитваше се да измисли дипломатичен начин, по който да го накара да си тръгне.
Реши, че директният подход е най-добър.
— Вече трябва да тръгваш — каза тя, като се върна на дивана.
Той вдигна глава.
— Изглеждаш изтощена. Защо си толкова разстроена?
— Не съм разстроена. Уморена съм.
— Плачеше, преди да се появя, нали?
— Не.
— Плачеше.
— Щом си сигурен, защо ме питаш?
— Ти защо излъга?
— Имах трудна седмица. Доста поводи за отчаяние. Понякога ми помага, като си поплача, така ми олеква.
— Има и други начини за разтоварване. — Той повдигна веждите си, след като направи коментара.
Беше непоправим флиртаджия. Кейт реши, че е крайно време да го сложи на мястото му. Беше твърдо решена да го накара да се гърчи.
— Сигурно ще получиш инфаркт, ако…
— Ако какво?
Тя си пое дъх и каза:
— Ако поставя ръце около врата ти и те целуна.
