Той се взира безмълвен в нея цели десет секунди, съсредоточен най-вече върху устните й, а после прошепна:
— Пробвай ме.
О, боже. Той определено не се гърчеше, а тя бе засипана от най-различни налудничави мисли. Изведнъж осъзна какво прави и реши да го прогони от апартамента възможно най-бързо.
— Чакам.
Тя усети присмеха в гласа му.
— Може би по-късно.
Устата й пресъхна. Тя отпи от водата си. Не можеше да разбере защо се чувстваше толкова нервна. Но не искаше той да разбере това. За да ангажира ръцете си с нещо, тя се зае да подрежда вестниците. Какво за бога й ставаше? Чувстваше се толкова несигурна в себе си — и притеснена. Нищо не разбираше. Познаваше Дилън от много време и той никога не й бе въздействал по този начин. Тя буквално се опитваше да блокира фантазиите си, свързани с него. Никога не си губеше времето с фантазии — живееше в реалния свят, не в измисления. Но сега я бомбардираха образ след образ — всички включващи фантастичното тяло на Дилън.
Докато се занимаваше с вестниците, халатът падна от раменете й.
— Откъде са ти тези синини? — попита Дилън. Дланта му докосна основата на врата й и се спусна по ръката й.
Тя не избута ръката му, но протегна врата си, за да види синините.
— Не знаех, че имам и там. Трябва да е станало, когато паднах.
— Ами тази на челото ти? И другата на ръката?
— От същото падане.
Пръстите му се плъзнаха по гърба й и тя усети как я полазиха тръпки по гръбнака. Молеше се той да не забележи как й въздейства.
— И ти ли като Джордан все се удряш или спъваш в нещо? — Той се засмя, като обмисли тази възможност. — Вие двете живеете заедно… тя постоянно се блъска…
— Само когато е забравила да си сложи очилата — защити Джордан тя.
— Та защо плачеше?
Бяха описали пълен кръг и той се върна на първоначалния въпрос.
— Вече ме попита това и аз ти отговорих.
Тя взе дистанционното от него и натисна един бутон. Започна реклама. Кейт усили звука и се престори на завладяна от някакъв продавач, облечен като каубой, който крещеше срещу камерата, че сигурно се е побъркал. Размахваше ласо, за да улови оскъдно облечена жена, демонстрираща патриотизма си с лъскав бански в червено, бяло и синьо.
Дилън се протегна, натисна бутона за изключване на звука и каза:
— Лошо е за здравето човек да трупа всичко вътре в себе си.
Бог да й е на помощ, той говореше със съчувствие. А това не й помагаше. Тя усети как сълзите й отново напират и изведнъж отчаяно й се прииска да го прогони от апартамента, преди да се е разридала отново.
— Трябва вече да си тръгваш. — Гласът й потрепери. Защо тази вечер не успяваше да контролира емоциите си? Какво й ставаше? За нея не бе типично да е толкова импулсивна.
— Май трябва да остана — каза той. Дистанционното се превърна в топка за пинг-понг, защото постоянно се местеше от единия в другия. Сега беше у него и той запревключва каналите. Обърна глава леко към нея. Дилън имаше красиви очи и те я гледаха с искрена загриженост.
— Няма нужда да оставаш при мен.
— Добре — съгласи се той. — Тогава май ще си тръгвам.
— Добре, защото… — Тя не можа да продължи. Той все едно нямаше да разбере и една дума от това, което тя каза по-късно. Разплака се на глас. Беше ужасно, но не можеше да се спре.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Кейт скочи от канапето с надеждата да опита да възстанови поне малка част от достойнството си и да излезе от стаята с високо вдигната глава. Обаче Дилън имаше други намерения. Той я дръпна в скута си.
През следващите десет минути той не каза нито дума. Просто обви ръце около нея, от време на време я потупваше непохватно и приемаше, че ризата му подгизва от сълзите й.
Щом сълзите спряха, започна хълцането. Главата й беше върху здравото му рамо, устните й — притиснати отстрани на врата му. Кейт реши да се стегне и да се дръпне от него.
— Дилън?
Той й се усмихна.
— Какво?
— Не казвай на никого.
— Какво да не казвам?
Дилън мързеливо вдигна кичур от косата й и го остави да се плъзне върху дланта му. Косата й миришеше на кайсии. Беше толкова топла и женствена, а той не спираше да мисли, че единственото нещо между неговите ръце и тялото й е една тънка тениска и шорти.
Не мисли за това. Да, как ли не! Като си казваше да не мисли за това, му стана още по-невъзможно да не мисли.
— Не се тревожи. Никога не се хваля, че съм се целувал с някоя жена. — Той се намръщи. Гласът му беше дрезгав и сърдит.
— Аз още не съм те целунала.
Той трябваше да си възвърне контрола над ситуацията… и над себе си.
— Слушай, няма да кажа на никого, че си плакала. Сега слез от мен.
Тя целуна врата му, като нарочно погъделичка кожата с върха на езика си.
— Кучи син…
Той рязко се дръпна назад, сякаш го беше ударила мълния.
Кейт изтри сълзите от лицето си с опакото на дланите си и също се дръпна.
— Знаеш ли какво мисля? Ти си измамник.
На миглите й блестяха сълзи, те се спуснаха по бузите й. На Дилън внезапно му се прииска да целуне всяка една от сълзите.
— Защо да съм измамник? — попита той.
Тя впери очи в неговите и обясни:
— Обичаш да флиртуваш, когато си мислиш, че си в безопасност, но сега, когато съм… навита — прошепна тя — и вземам инициативата, се разтрепери в ботушите си.
— Аз не нося ботуши, скъпа. — Дилън се ухили. — Треперя в чорапите си.
Ръката му обхвана тила й и нежно я придърпа към себе си. Без да бързат, устните му доближиха нейните. Докосването на устните им промени всичко. Това не бе закачлива кратка целувка. Беше гореща целувка, с отворена уста, с език и много страстна.
Вълна от копнеж прониза Кейт. Тя обви ръце около врата му и го остави да я целува, докато остана без дъх. Усети, че ръката му гали гърба й под тениската. Кога се е озовала там, тя нямаше никаква представа.
Той опита да прекрати целувката, но тя не му позволи, макар да знаеше, че не е добра идея за съблазнява Дилън. Беше много лоша идея. Никога преди не бе си позволявала секс за една нощ, но сега искаше да се загуби в ръцете му и само за една великолепна нощ да се престори, че всичко в живота й е наред.
Неангажиращ секс, нищо повече. Една нощ на бягство, чисто и просто.
О, кого заблуждаваше? В това нямаше нищо просто. Не и за нея. Сексът с брата на най-добрата й приятелка щеше да доведе до куп проблеми. Не можеше да го направи. Утре щеше да изпитва ужасна вина.
