мелодия, влезе в стаята. Когато видя Мейсън зад бюрото си, тя се закова на мястото си.
— Здравей, Дела! — поздрави я Мейсън. — Как си?
— Какво правиш тук?
— Пресмятам някои неща — отговори Мейсън. — Разбираш ли… най-общо казано, има ново развитие на събитията.
— Например?
— Вестниците засега мълчат — каза Мейсън. — Но тялото, намерено в парка, е разпознато. Това е Дъглас Хепнер.
— Той е мъртъв?
— Точно така. Застрелян е в тила с изстрел от револвер. В главата му има само един отвор, през който е влязъл куршумът. Втори няма. Което означава, че полицията ще има на разположение куршума, а това ще им позволи да определят системата на оръжието и, разбира се, да го намерят. При теб има ли нещо ново, Дела?
— При мен ли? — повтори въпроса тя. — Прекарах една интересна вечер.
— Опитваха ли се да те ухажват?
— Много пъти.
— Нещо важно?
— Не мисля. Струва ми се, че те всички са бродещи единаци. Разбира се, в един първокласен хотел опитите за запознанство не се правят явно. Всичко е доста предпазливо и тънко, но целта е една и съща — както навсякъде другаде.
— И какво стана?
— Отначало ме попитаха дали не искам да потанцувам. После в бележка, изпратена по келнера, ми съобщиха, че изглеждам много самотна и затова двама джентълмени с удоволствие ще потанцуват с мен, ако пожелая.
— Направиха ли ти предложение? — попита Мейсън.
— Не точно предложение, а нещо като словесно разузнаване за проверка на моята способност за отбрана.
— И ти как се отбранява?
— Отбраната беше равносилна на нападение. Но не много твърда. Не създадох у тях впечатление, че щурмуват линията Мажино. Дадох им да разберат, че територията може да бъде завладяна и окупирана, но… С други думи им завъртях главите, но не позволих да отворят вратата. Ти точно това искаше от мен, нали?
— Да, тогава исках точно това — каза Мейсън, — но сега не съм сигурен в това.
— Защо?
— Защото възникнаха някои обстоятелства, които по всяка вероятност ще усложнят нещата.
— А именно?
— Елеонор Хепнер или Елеонор Корбин, както се казва, вече две седмици не е на сцената. Намерили са я да се разхожда в парка полугола. А тя има гладка и нежна кожа…
— О, да, отново нейната кожа — промърмори Дела. — Вече за кой ли път слушам как ти се възхищаваш от нея.
Мейсън се намръщи.
— Имам сериозни основания за това. Съдейки по всичко, тя доста продължително време е бродила из храстите в парка почти без дрехи. И следователно върху тялото й трябваше да останат някакви следи — червенини, драскотини…
— И, разбира се — обобщи Дела Стрийт, — като опитен детектив ти забеляза тези следи.
— Напротив — каза Мейсън, — нямаше никакви следи. Кожата и изглеждаше леко загоряла, но не…
— Загар от търкаляне в спалня — заядливо отбеляза Дела Стрийт.
Но Мейсън продължи, без да обръща внимание на забележката.
— Това означава, че тя не се е отдалечавала много от мястото, където са я задържали. Както видя, аз блъфирах и принудих Етел Билан да признае, че Елеонор е живяла при нея. Но защо се е настанила точно там, ние не знаем. Възможно е това да не е знаела и Етел Билан. Но сега, мисля, че ще съумея да отговоря на въпроса „защо“.
— И защо?
— Елеонор — продължи Мейсън — се е настанила при Етел Билан, за да може да следи Сюзън. След това Сюзън отива в Лас Вегас заедно е Дъглас Хепнер. И докато я няма, Елеонор влиза в апартамента и извършва вандалска постъпка, която напълно отговаря на характера на жена коварна и ревнива и освен това желаеща да причини неприятности на съперницата си.
— Например?
— Да отреже дъната на тубичките със скъпоструващите бои и да ги размаже из апартамента.
— И това го е направила тя?
— Сюзън мисли, че е тя?
— Тя обясни ли, защо смята така?
— Не, прекъснаха разговора ни.
— Интересно — каза Дела — къде ли ще ни отведе всичко това.
— Можем да се окажем в прелюбопитна ситуация — отбеляза Мейсън. — Всичко до тук рисува Елеонор в изключително неизгодна светлина. И, разбира се, навежда на някои размишления.
— А по-точно?
— За Сюзън Гренджър. Тя е художничка. Изучава живопис и начина на рисуване на старите майстори. Пише книга за светлинните ефекти в живописта и се надява, че… Но главното се заключава в това — прекъсна сам себе си Мейсън, — че Сюзън Гренджър наистина вярва, че именно Елеонор се е промъкнала в нейния апартамент, докато тя е била в Лас Вегас.
— А ти вярваш ли в това, че го е извършила Елеонор?
— Засега не коментирам нищо — каза Мейсън. — Сюзън работи, пише сериозна книга, изискваща задълбочени изследвания, често пътува в Европа, посещава курсове и носи със себе си голямо количество бои. Възможно е митничарите да са я запомнили и да я смятат за сериозна млада жена, занимаваща се с копиране на произведения на изкуството. Навярно те я посрещат на митницата с думите: „Как сте, мис Гренджър? Вървят ли работите ви? Какво донесохте от чужбина?“, а тя им отговаря: „Както обикновено — бои и няколко парфюма. В куфара са.“ Митничарите отварят куфара, преглеждат акуратно дрехите, проверяват парфюмите и казват: „Благодарим ви, мис Гренджър“, затварят капака на куфара, удрят печата и Сюзън вика носач.
— В същото време — продължи мисълта му Дела Стрийт, — в тубичките с бои са скрити десетки скъпоструващи камъни.
— Сега виждам — каза Мейсън, — че започваш да долавяш мисълта ми. В тази ситуация е важна непоследователността, която не може да не се отчете от един хладен и скептичен ум. От една страна Сюзън Гренджър е много сериозна, привлекателна млада жена, събираща материал за книга по живопис, а от друга страна — нейното пътуване до Лас Вегас с Дъглас Хепнер, за който тя е съвсем неподходяща компания.
— Но той сам я е поканил, нали?
— Да, Дела, поканата е била от негова страна. Но това е само предположение. Той е спрял в Барстоу, за да налее бензин. И изведнъж в него се заражда желание да позвъни на своята скъпа „мамичка“. Той е позвънил и е казал, че с него пътува Сюзън Гренджър и отиват заедно в Лас Вегас, за да прекарат там уикенда.
— Каква мила ситуация — отбеляза Дела Стрийт. — Колко щастлива е трябвало да се почувства Сюзън!
— Точно така — съгласи се Мейсън. — Но сега знаем, че майката на Дъглас Хепнер е привлекателна брюнетка с красива фигура. Знаем също така, че докато Сюзън Гренджър е била на пътешествие, някой е влязъл в нейния апартамент, отрязал е дъната на тубичките с бои и е изстискал тяхното съдържание. Знаем, че в кутиите с кремове на Елеонор имаше скъпоценни камъни. Знаем също така, че Сюзън Гренджър не е
