много пресметливо, за да могат околните да се убедят, че нейният мозък е престанал да работи точно преди две седмици. Тя ще бъде напълно потресена, когато й кажа, че от паметта й се губят две седмици.
— Смятате, че тя няма да се издаде и няма да си спомни какво е станало с нея. Дори и този спектакъл в парка?
— Естествено. Елеонор с огромно недоверие ще слуша моя разказ за това какво са писали вестникарите за нея.
— Но за да се изиграе подобна сцена, е нужно отлично владеене на превъплъщението — със съмнение каза Мейсън. — Смятате ли, че тя може да играе толкова убедително?
— Тя може да надхитри когото си поиска. Ще измами и вас — в гласа на мисис Джордън звучеше увереност. — Отначало ще ви лъже, а когато разбере за какво сте при нея, ще ви хипнотизира и вие ще заприличате на всички останали мъже. И тогава ще поискате да я защитите. Разберете ме правилно, мистър Мейсън, аз искам да направя същото, но само, за да запазя доброто име и здравето на своя баща.
ГЛАВА 2
— О, мисис Джордън! Добре, че дойдохте — възкликна старшата сестра, която посрещна посетителите. — Вече цял час полицията ви търси. Те предполагат, че вие ще можете да разпознаете нашата пациентка.
— По всичко изглежда, че това е сестра ми — отговори мисис Джордън. — Чувствам, че е тя.
— Очевидно, че е така. След като снимката беше публикувана във вестниците, ни позвъниха няколко души, които твърдяха, че това е Елеонор Корбин.
— Елеонор Хепнер — поправи я мисис Джордън. — Преди няколко седмици тя се омъжи.
— О, разбирам. Е, да вървим, мисис Джордън. Лекуващият лекар нареди да ви пуснем незабавно след вашето пристигане. Той разчита, че емоционалният шок от срещата с вас ще се отрази благотворно за възстановяването на паметта на пациентката.
— На срещата ще присъства и мистър Мейсън — предупреди Олга Джордън.
— Добре — съгласи се старшата сестра. — Но вие разбирате, мисис Джордън, че предстоящата среща не би могла да бъде продължителна. Дежурната сестра ще ви даде някои указания. Ето я и нея. Сестра, придружете дамата и господина.
Сестрата кимна, обърна се и кратко каза:
— Моля.
На леглото лежеше жена, облечена в болнични дрехи. Неподвижният й поглед беше вперен в тавана.
Олга Джордън се приближи към нея.
Сините очи на пациентката се спряха върху посетителите, а после се върнаха в предишното положение.
После жената отново погледна Олга и известно време се вглежда в лицето й. След това очите й се разтвориха широко и тя с усилие повдигна глава.
— Елеонор — тихо произнесе името й мисис Джордън.
За миг в очите на младата жена се появи съмнение, после клепачите й затрептяха, сякаш се събуждаше от сън, и накрая Елеонор повдигна глава и седна в леглото.
— Олга! — възкликна тя. — Олга! Скъпа! О, скъпа, скъпа, Олга! Толкова се радвам, че те виждам.
Тя протегна ръце към сестра си. Олга я взе в обятията си.
— Бедничката! — каза тя. — Мое малко бедно момиче! — гласът й трепереше от вълнение.
— О, Олга, струва ми се, че не съм те виждала цяла вечност, въпреки че се разделихме… разделихме се преди един-два часа. Олга, къде съм? Каква е тази стая? Обясни ми, моля те.
Елеонор учудено оглеждаше стаята. Внезапно тя забеляза Пери Мейсън.
— Кой е този човек? — попита тя.
— Това е Пери Мейсън. Адвокат, дошъл да ти помогне.
— Адвокат? А с какво може да ми помогне този адвокат?
— Решихме, че може би ще е необходима неговата помощ.
— Е, добре, където и да съм била и каквото и да означава това — каза Елеонор, — на мен ми трябват някакви дрехи, за да мога да изляза оттук.
С рязко движение тя отметна одеалото, откривайки своите стройни бедра. Елеонор бързо забеляза своята непредпазливост и загърна халата си, като придърпа полите му върху коленете си.
Олга нежно сложи ръка върху раменете й.
— Елеонор, налага се да останеш за известно време тук.
— Къде е това тук и защо трябва да оставам?
— Това е болница, скъпи.
— Болница!? — възкликна Елеонор.
Олга кимна с глава.
— А защо съм, в болница? Но това е абсурд! Аз излязох преди малко от къщи. Аз… една секунда. О, да. Последното, което си спомням беше, че катастрофирахме. Кой ден сме днес?
— Вторник.
— Правилно — съгласи се Елеонор. — Вчера беше понеделник. Ние тръгнахме в понеделник вечерта, на втори.
— Къде е Дъглас? — попита Олга.
— Дъглас? Боже, къде е Дъг? Той караше колата. Какво е станало? Той пострадал ли е? Кажи ми, Олга. Не се страхувай да ми кажеш истината. Къде е той?
— Не знаем, скъпа — отговори Олга. — Днес е вторник, но вторник седемнадесети, а не трети. Ние получихме телеграма и няколко картички от Юма, в които ни съобщаваше, че си се омъжила.
— Това означава, че те са изпратени след катастрофата и с Дъг всичко е наред.
— За каква катастрофа говориш, скъпа?
— Това стана в понеделник вечерта. Огромни, ослепително ярки фарове изскочиха от нощта, а после… беше ужасно…
Тя се разплака и скри лице в дланите си. Олга леко я потупа по рамото.
— Успокой се, успокой се, скъпа, не бива да се вълнуваш.
— Нищо, всичко е наред — повдигна след малко лицето си Елеонор, приглади с ръце разпилените си златисти кичури коса, обърна се към Пери Мейсън, погледна го с неприкрито преценяващ поглед и попита:
— Ще бъдете ли така добър да излезете от стаята или поне да се обърнете, докато се обличам?
— Една минута — прекъсна я Мейсън. — Налага се да полежите тук, не всичко е наред с паметта ви.
— Да, това сигурно е следствие на удара — съгласи се Елеонор и се засмя. — Но това няма значение. Подобни неща са се случвали с хиляди хора. А какво пишат за катастрофата? Кой е връхлетял върху нас?
— Не сме чули за подобна катастрофа, скъпа — отговори Олга.
— Странно. Все пак трябваше да има някакво съобщение. Но тогава как ти си се отзовала тук? Как ме намери, щом не си знаела за катастрофата?
— Видяхме във вестника твоята снимка.
— Моята снимка?
— Ние разчитахме на това, вие да ни разкажете какво се е случило — намеси се Мейсън.
— Спомням си само, че двамата с Дъг пътувахме към Юма, за да се оженим. Изведнъж пред нас изскочиха две ярки светлини, почувствах страшен удар и… ето ме в болницата. Това, че съм попаднала в болница, научих от вас.
— Слушай, скъпа Елеонор — намеси се на свой ред Олга, — през изминалата нощ полицията те е арестувала в парка, когато си се разхождала там без дрехи, била си само с една наметка.
— Аз, в парка, без дрехи!? Каква глупост! — възкликна Елеонор.
— Разкажете ни всичко, което си спомняте за събитията през изтеклите две седмици — помоли я
