След кратък размисъл Дрейк каза:
— Ако нещата стоят така, то тогава има само едно логично обяснение.
— И то е?
— Че Милтър стои в Ел Темпло и изчаква сватбата, за да изнуди след това Уитерспоон. Толкова за Милтър. Но тогава това със скандалджийския вестник е отделна работа и тя трябва да се разглежда от друг ъгъл.
Мейсън каза:
— Трябва да е някой, който леко вкарва голове, Пол. Той знае, че Уитерспоон ме е ангажирал, знае за давещата се патица, за която самият Уитерспоон няма представа.
— Аз също не знам — каза Дрейк. — Какво е това, шега?
— Не, научен експеримент. Марвин Адамс го демонстрирал преди няколко вечери пред гостите на Уитерспоон. Но Уитерспоон не е присъствал.
— Как е накарал патицата да се дави? — попита Пол. — Държал я е под водата?
— Не. Изобщо не я е докосвал.
— Ти се подиграваш с мен.
— Не, Пол, истина е.
Дрейк попита внезапно:
— Значи тази вечер ще пътуваш за Ел Темпло? Искаш неочаквано да се явиш в къщата на Милтър?
Мейсън се замисли за момент.
— Навярно ще направя точно така — каза той след малко.
— Може би той е опасен клиент — предупреди го Дрейк.
— Тогава може би и аз ще бъда опасен. Щом разбереш нещо за мис X, телефонирай ми. Аз ще съм при Уитерспоон.
— До колко късно мога да телефонирам?
— Щом имаш някаква информация, позвъни, все едно по кое време. И кажи на твоя човек, който следи блондинката на Алгоуд да ми позвъни веднага, щом разбере крайната й цел. Така ще спестим време. Иначе ще трябва да звъни на тебе, а ти след това на мен. Ясно, нали.
— Това ще отнеме само няколко минути — подхвърли Дрейк.
— Минутите могат да станат много ценни. Нека ми се обади директно.
Дрейк се усмихна подигравателно.
— Това е същата грешка, която е направил Уитерспоон — каза той.
Мейсън взе някакви документи и ги сложи в чантата си.
— Може да се окаже, че е било грешка на Милтър. Гледай да узнаеш нещо за този холивудски вестник, Пол. Важно е да се установи дали информацията е от Милтър.
— Да, добре ще се потрудя и ще те осведомя. Мисля, че един мой познат може да ми даде сведения по този въпрос.
— В едно можеш да бъдеш сигурен — каза Мейсън. — В случай, че Милтър е продал тази информация на вестника, значи имаме работа с една много странна история. Колкото и да мисля, не мога да намеря никакъв смисъл.
Дрейк гледаше с намръщено чело плика на писмото.
— И аз не мога нищо да разбера.
8
Мейсън накара звънеца на желязната врата диво да звъни. Металическият звук бе заглушен от лая на кучетата, които веднага се появиха на вратата и заплашително показваха зъбите си. В очите им се отразяваше жълтата светлина от фаровете на колата.
На верандата светна лампа. Един мексиканец дойде по покритата с каменни плочи пътека и извика:
— Кой е там, моля? — Когато разпозна Мейсън и секретарката му, каза: — О, да. Един момент, почакайте, моля! — Той се обърна и влезе отново в къщата.
Кучетата се отдръпнаха на около метър, но четирите жълти очи не ги изпускаха нито за миг.
Сега дойде самият Уитерспоон, следван от мексиканеца.
— Радвам се, че идвате — каза той. — Наистина е радост за мен! Назад, Кинг! Назад, Принц! Мануел, завържи ги!
— Нямаме време да чакаме дотогава! — каза Мейсън. — Отворете ни! Кучетата знаят, че не сме врагове.
Уитерспоон погледна колебливо към кучетата си и кимна на мексиканеца, който пъхна огромен ключ в голямата ключалка, дръпна резето и отвори вратата. Кучетата се хвърлиха напред.
Мейсън прекрачи напред без да им обръща внимание и разтърси ръката на Уитерспоон.
Кучетата помирисаха с проточени глави стоящата зад него Дела. Тя докосна животните съвсем безгрижно с пръсти.
Уитерспоон изглеждаше нервен и изплашен.
— Елате, елате вътре — каза той. — Да не стоим тук, тези кучета са полудиви.
Те тръгнаха към къщата, а кучетата тръгнаха кротко след тях.
Уитерспоон задържа вратата отворена.
— Много дръзко — каза той. — Не бях преживявал такова нещо.
— Какво?
— Моите кучета. Те буквално трябваше да ви разкъсат, защото не се сприятеляват толкова бързо.
— Имат разум — каза Мейсън. — Да отидем веднага в някоя стая, където никой няма да ни смущава.
Уитерспоон тръгна пред тях.
— Куфарите ни са още в колата — каза Мейсън.
— Мануел ще ги донесе. Ще получите същите стаи като вчера.
В североизточното крило Уитерспоон отвори вратата на стаята за Мейсън и отстъпи. Мейсън пропусна Дела Стрийт и Уитерспоон, последва ги и затвори вратата след себе си.
— Наистина много се радвам, че отново дойдохте — каза Уитерспоон. — Нещо много важно…
— Сега не — каза Мейсън. — Моля, седнете тук в креслото и ми разкажете всичко за детектива. И говорете бързо.
— Какъв детектив?
— Лесли Милтър, този който се опитва да ви изнудва.
— Милтър да ме изнудва?! — извика Уитерспоон изумен. — Що за хрумване, Мейсън!
— Вие го познавате, нали?
— Да, това е детективът, който проучваше нещата с убийството. Работи за Алгоуд.
— Него също сте го виждал?
— Да. Веднъж. Когато ми докладва лично. Но това беше, след като беше завършил проучванията си на изток.
— И по време на проучванията поддържахте контакт по телефона?
— Да. Обаждаше се всяка вечер.
Мейсън, който беше останал прав, погледна надолу към Уитерспоон и каза:
— Или ме лъжете, или ние се намираме пред една чудновата история.
— Аз не лъжа и не съм свикнал да ме обвиняват в лъжа — каза Уитерспоон студено и с достойнство.
— Милтър е в Ел Темпло.
— Така ли? Не съм го виждал повече от деня, в който той лично ми докладва.
— И нищо не сте чувал за него?
— През последните десет дни — не. Откакто приключи разследването…
Мейсън извади от джоба си плика на писмото, което беше получил следобед.
— Това говори ли ви нещо? — попита той.
Уитерспоон разгледа плика с любопитство, но без особен интерес.
