Мейсън го прекъсна:

— Не желая да бъда необезпокояван.

— Страхувам се, че ви разбирам неправилно. Ако човек се концентрира…

— Обясних ви — продължи Мейсън, — че според наличните материали и протоколираните доказателства Хорас Лег Адамс може да е бил виновен. Искам да намеря доказателствен материал, какъвто няма в протокола, а това изисква от мен активна дейност.

— Хм. Бих желал да сте близо до мен — каза Уитерспоон. — Не можете ли сега да тръгнете с мен и тогава…

Мейсън каза живо:

— Да, тогава да тръгваме веднага. Тъкмо ще разгледам вашето имение, за да имам впечатление за обкръжението ви. Освен това искам още веднъж да видя дъщеря ви, а също и Марвин Адамс. Надявам се, че той ще е там.

— Да. Имам и други гости, мистър Бур и жена му. Те сигурно няма да ви смущават.

— Ако ми пречат, ще се оттегля… Дела, позвънете на детективско бюро Дрейк, лично на Пол Дрейк. Да вземе кола и веднага да тръгне за Ел Темпло.

Уитерспоон каза:

— Сега ще потърся дъщеря си и…

Той прекъсна думите си, тъй като чу стъпки и женски смях. Двамата млади слизаха бързо по стълбите, за да преминат през верандата, когато видяха тримата до масата.

— Ела — каза Лоиз Уитерспоон на спътника си, — трябва да се запознаеш с прочутия адвокат.

Тя беше облечена в леко спортно облекло, което подчертаваше нейните красиви момичешки форми и откриваше толкова от нейното обгоряло от слънцето тяло, че двадесет години по-рано някой сигурно би извикал полицията. Младият мъж носеше къси панталони и лека риза. Сухото, чувствено лице, което го правеше по-възрастен, отколкото Мейсън си го представяше, беше покрито с капки пот. Имаше тъмна коса, тъмни очи, напрегнат поглед, дълги тънки пръсти, нервни движения. Човек, когото внезапен силен страх би извадил от равновесие.

Лоиз Уитерспоон привърши набързо официалното представяне и каза:

— Изиграхме два напрегнати сета тенис, а щом казвам „напрегнати“, те наистина са били такива! Нуждая се бързо от много вода и сапунена пяна.

Тя се обърна към Пери Мейсън и каза почти предизвикателно:

— Исках най-напред да ни видите макар и така запотени, за да не си помислите, че ви отбягваме.

Мейсън се усмихна.

— Мисля, че вие двамата не сте от хората, които ще бягат от нещо.

— Надявам се, че е така — каза Лоиз. Марвин Адамс стана изведнъж много сериозен.

— Да бягаш е винаги безсмислено, нито от войната, нито от борба или от каквото и да е.

— От смъртта — добави бързо Лоиз. — Или — тя погледна баща си, който я наблюдаваше — от живота.

Уитерспоон се надигна тежко.

— Мистър Мейсън и секретарката му ще ни придружат у дома — каза той на Лоиз, а след това се обърна към Мейсън. Искам веднага да напусна хотела. Ако нямате нищо против, ще кажа да напишат вашата сметка при моята, тогава няма да има нужда да се грижите за нищо.

Мейсън кимна, но погледът му се задържа върху Марвин Адамс, а не проследи излизащия Уитерспоон.

— Значи вие не сте от хората, които бягат от различните неща?

— Не, сър.

— Аз също не съм — каза Лоиз. — А вие, мистър Мейсън?

На този въпрос Дела Стрийт не можа да сдържи усмивката си и това беше единственият отговор, който получи мис Уитерспоон.

Марвин Адамс избърса челото си и се засмя.

— И без това сега не мисля за бягане. Иска ми се да се гмурна в басейна. Мокър съм като давеща се патица.

Дела Стрийт каза шеговито:

— Пред един адвокат трябва да бъдете предпазливи в изразите си. Той може да ви изправи пред съда и да ви попита: „Млади човече, твърдял ли сте, че патиците могат да се давят?“

Лоиз се засмя.

— Откакто професорът му по физика проведе пред класа един експеримент, това е постоянният му начин на изразяване. Преди няколко дни в нашето имение мистър Бур, един от нашите гости, го предизвика да демонстрира експеримента. Разкажи какво направи, Марвин!

На младия мъж изглежда му беше неудобно.

— Исках само малко да се изфукам, защото се почувствах обиден.

— В никакъв случай! — защити го Лоиз. — Мистър Бур беше много груб. Аз изтичах навън, донесох една патица и без да я докосва Марвин направи така, че тя започна да се дави. Разбира се, той я извади преди тя наистина да се удави.

— Патица да се дави! — извика Дела смаяна.

Марвин явно желаеше да се отдалечи.

— Това не е нещо особено. Основава се на едно ново научно откритие — обясни той бързо. — Това е само трик, с който можеш да направиш впечатление. Поставям във водата няколко капки от определено вещество за почистване. Но сега ме извинете, искам да взема душ. За мен беше удоволствие да се запозная с вас, мистър Мейсън. Надявам се да се видим отново.

Лоиз го хвана за ръка.

— Добре, да тръгваме.

— Един момент още — каза Мейсън. — Баща ви беше ли там?

— Кога?

— Когато се удави патицата.

— Тя не се удави. Марвин я извади от водата, когато беше достатъчно потънала, за да докаже неговото твърдение. Избърса я и… Извинете, отклоних се от въпроса ви. Не, баща ми не беше там.

— Благодаря — кимна Мейсън.

— Защо попитахте за това?

— Просто така. Но може би ще е добре да не споменавате пред него. Мисля, че той се дразни, че се използват живи животни за химически експерименти.

За момент тя погледна Мейсън учудено, след това каза:

— Е, добре, няма да спомена нито дума. Давещата се патица трябва да остане тайна. Хайде, Марвин!

Дела Стрийт гледаше след тях докато преминаха през верандата и Марвин държеше вратата, за да мине Лоиз Уитерспоон. Тя заговори отново едва когато вратата се затвори тихо след тях.

— Двамата се обичат много — каза тя на Пери Мейсън. — Защо искахте да знаете дали мистър Уитерспоон е присъствал на експеримента или е могъл да чуе за него?

— Защото смятам, че пристрастието на Уитерспоон е толкова силно, че той не може да види единствено експеримента на един научно заинтересован човек, а садистичната жестокост на сина на един убиец. Уитерспоон се намира в деликатно състояние на духа. Той желае да се сбъдне присъдата му над непознат нему човек. Тази афера, така да се каже, е заредена с душевен динамит.

4

Ясно се забелязваше, че Уитерспоон се гордее с къщата си, а също така и с конете си, с колата си, с дъщеря си, с богатството си, изобщо с общественото си положение. В своето властническо самодоволство той обвиваше с особен ореол всичко, което му принадлежеше.

Огромната му къща се намираше в западния край на долината. На юг от нея лежеше черният склон на планината Синдер Бут. От предните прозорци можеше да се види далеч в пустинята, която започваше зад

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×