— Идват насам — докладва Кемрън. — Двама са. Приличат на полицаи.

Твърди стъпки отекнаха по дървения мостик.

— Звучи като барабан — занервничи Дела, — злокобен барабан.

Вратата се блъсна, без да се почука. Двамата мъже, застанали на прага, опипваха с очи Кемрън.

— Каква беше тази експлозия?

— Яхтата на Бърбанк излетя във въздуха.

— Така си и помислих. Водихте ли там някого тази вечер? Кемрън посочи Пери Мейсън и Дела Стрийт.

— Можете ли да се закълнете, че двамата са били на яхтата?

— Да.

— Колко време след като напуснаха яхтата стана експлозията?

— Между пет и десет минути. Не повече от десет.

Полицаите наблюдаваха Мейсън с войнствено стиснати челюсти.

— Прибирай си багажа, мой човек. Ще те водим в главната квартира.

— Не ставайте глупаци — отреагира Мейсън. — Тази сутрин трябва да съм в съда. Аз съм Пери Мейсън.

— Пет пари не давам, ако ще да си и Пилат Понтийски, тръгвай за главната квартира!

— Гребна лодка дойде до яхтата — започна търпеливо да обяснява адвокатът. — Тогава си мислех, че е някой, който иска да задигне нещо от яхтата, но пришелецът се изплаши, когато отвори люка и разбра, че печката в кабината гори. Сега разбирам, че е искал да постави бомба със закъснител. Нямал е представа кога ще напуснем яхтата и е видял чудесна възможност да унищожи и нас, и яхтата. Тази работа с отварянето на люка, понечването му да се спусне в кабината, а после побягването му, като се отдалечаваше с бясно гребане в тъмнината, е била част от намерението му да ни заблуди по отношение на това, което е смятал да извърши. Навярно е поставил бомбата веднага, щом като е стъпил на яхтата.

— Как изглеждаше този човек?

— Не го видяхме дори.

— Каква беше лодката?

— Не я видяхме.

Полицаят се ухили — високомерно, дразнещо хилене.

— Трябва да умееш да ги скрояваш по-добре, — а после добави — и на всичко отгоре си адвокат, а?

— По дяволите! — ядоса се Мейсън. — Свържете се с главната квартира по радиото. Нека блокират целия бряг. Да се постараят да пипнат всеки, който се прокрадва наоколо. Вижте не ще ли можете да хванете тази лодка, когато се измъква от водата, ако вече не е дошла.

— И да направя маймуна за смях от себе си, като се уловя на тази въдица, и да обърна всичко с главата надолу. Не, Мейсън, съжалявам, а що се отнася до пас, ти си избраникът. Ти и тази дамичка сте ходили до яхтата. Какво сте търсили там?

— Изучавахме действието на отлива.

— Хубав боклук! — отзова се саркастично полицаят. — Вие сте занесли бомбата. Разчели сте си времето, та да се измъкнете, докато гръмне.

— Не ставай глупак! — нервираше се Мейсън. — За какво ми е притрябвало на мен да унищожавам яхтата?

— Защо някой друг ще иска да я унищожава? Ти имаш много повече основалия от всеки друг — и полицаят се обърна към Кемрън. — Пожела ли той да се върне направо тук или представи някакви доводи да се върти близо до яхтата? Да се бави, докато цялата работа се ликвидира?

Кемрън се колебаеше.

— Говорете! — подкани го полицаят.

— Не беше точно така — изсумтя накрая морякът. — Търсихме из мъглата тая лодка, като кръстосвахме в зиг-заг напред и назад.

— Някъде близо до яхтата ли?

— Около четвърт миля от нея.

Двамата полицаи размениха погледи, след което задушиха във въздуха и надникнаха в празните чаши.

— Какво сте пили тук? Ром, а?

— Пийнахме — отговори сухо Кемрън, като тъпчеше лулата си, без даже да посегне към бутилката с ром.

— Добре — кимна полицаят към Пери Мейсън. — Хайде, ти и тази дама!

XIX

Светлината в полицейския участък се състоеше от една-единствена електрическа крушка, прикачена към тавана на порцеланов рефлектор. Осветлението бе дрезгаво, мъчително, удряше право в уморените очи, но не бе в състояние да освети добре предметите в стаята.

С лице, носещо белезите на напрежение и изтощение, Пери Мейсън се бе опънал в стола си, с крака поставени върху един от ъглите на разкривена маса. Той погледна часовника си и изруга.

— Проклетия! Аз все още мога да понасям всичко това, но ти, Дела, се нуждаеш от малко сън.

— Изглежда не можем да сторим нищо, шефе.

— Ще почакаме още пет минути, а след това смятам да направя доста нещо. Аз…

Вратата се отвори. Полицаят, който ги беше задържал, се отмести на една страна, докато лейтенант Траг влизаше. Полицаят го последва и затвори.

— Е, да допуснем, че сега ще разкажете на лейтенанта какво точно се случи…

— Разговора ще водя аз, Медфорд — прекъсна го Траг и се обърна към Мейсън. — Какво се случи?

Мейсън кимна към полицая, когото Траг бе нарекъл Медфорд.

— Вашият скептичен приятел остави убиецът да се изплъзне под пръстите му.

— Разкажете ми за всичко това — подкани лейтенантът. Адвокатът разказа за отиването им на яхтата, за посещението на гребната лодка и за експлозията.

— Какво търсехте на яхтата? — запита лейтенантът.

— Исках да проуча действието на отлива — каза откровено Мейсън.

— Какво по-специално?

— Исках да легна на пода и да разбера точно колко време след кулминацията на прилива яхтата се накланя достатъчно, за да е в състояние да ме претърколи до най-ниско разположената страна.

— Какво открихте? — в тона на Траг имаше нескрит интерес.

— Четири часа и една минута след прилива яхтата се наклони достатъчно, за да ме преобърне до най- ниската степа на кабината.

— Колко време след прилива? — запита Траг, невярващ на ушите си.

— Четири часа и една минута — повтори Мейсън и се прозина. — Ще е необходимо да се направят само надлежните корекции в малките разлики по дати. А сега, мой скъпи лейтенант, Дела Стрийт и аз ще трябва да си вървим у дома или някой ще трябва да ни връчи обвинение. Изберете си, което искате.

— Това е то, Медфорд. Можете да си вървите — заключи лейтенантът.

Полицаят се колебаеше.

— Начинът, по който се държаха, лейтенант, говореше сигурно, че са виновни. Бих искал да можехте да видите лицата им, когато ги задържах.

— Аз бих искал също, но това е всичко, Медфорд. Колебаещ се, Медфорд напусна стаята.

— Това би променило времето на извършване убийството — отправи Траг замислен поглед към Мейсън, — а то значи около 21:40.

— Въпрос на доуточняване — поправи го Мейсън, — но не забравяйте, че обвинението фиксира времето между 17:30 и 18:00.

— Това не означава повече нищо — съгласи се веднага Траг, — особено след като повдигнахте в съда въпроса за приливите и отливите и след показанията на доктора за времето на кръвотечение.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×