повече от двадесетина минути след нанасяне на смъртоносния удар. Следователно убийството е било извършено по времето, когато яхтата е започнала да се накланя, но още не е била достигнала максимума на наклона си. Това навеждане на яхтата все пак е прогресирало в период, малко по-кратък от двадесет минути, за да успее тялото да се претърколи до най-ниско разположената стена и все още да продължи и там кървенето. Съществува въпрос по какъв начин се осъществява това наклоняване? Дали то става постепенно и бавно или до известен момент се достига постепенно известно наклонено положение и след това последва внезапно окончателно навеждане? Това е кардиналният въпрос в този случай. Можете ли да му дадете отговор?

— Не мога — призна Хамилтън Бъргър.

— Тава е най-важният пункт в целия случай — подчерта с укор в гласа си съдията.

— Зная това — съгласи се Бъргър, а след това започна мрачно. — Сега…

Вратата внезапно се отвори и Пери Мейсън, свеж и в добро настроение, им кимна.

— Добро утро, джентълмени!

По лицето на Нюарк се изписа облекчение.

— Мистър Мейсън, силно ме заинтригува проблемът за приливите и отливите. Мисля, че случаят може да бъде разрешен, като обсъдим в детайли този въпрос. Ще бъдете ли любезен да ми съобщите какво разкрихте снощи? Изглежда, вие сте единственият, който оцени правилно огромното значение на тази информация.

— Стана ясно — засмя се Мейсън, — че яхтата засяда о дъното около два часа и петнадесет или двадесет минути след връхната точка на прилива. Накланя се повече или по-малко постепенно, докато достигне ъгъл от около седемнадесет градуса спрямо перпендикуляра, след което настъпва съвсем кратък период на покой и яхтата се накланя внезапно до крайно положение.

— И какво е времето за настъпване на това внезапно, последно накланяне на яхтата?

— Снощи то бе точно четири часа и една минута след най-високата точка на прилива.

Очите на съдията блестяха с интерес.

— Мнозина от юристите — продължи Мейсън — не обичат обстоятелствените доказателства. На мен те ми допадат. Не съм бил никога в конфликт с доказателства от този характер. Конфликтът винаги ми е бил с навика на някои да интерпретират тези доказателства безгрижно повърхностно. Ненавиждам вкостененото мислене. Да вземем за пример настоящия случай. Сега ни е известно, че мисис Милфийлд е била на яхтата около 21:30 в петък. Знаем, че по това време яхтата вече се е била наклонила значително. Знаем, че това наклоняване е станало към дясната й страна. Известно ни е, че някой е запалил нова свещ по времето, когато яхтата е наближавала наклон от около седемнадесет градуса по отношение на перпендикуляра й. Знаем, че тази свещ е била поставена в разтопения восък от горяла преди това свещ.

— Допускате ли тогава мисис Милфийлд да е извършила престъплението? — запита Нюарк. — Ако е така, по какъв начин? Не забравяйте, че според свидетелствуването на медицинските органи ударът трябва да е бил извънредно силен.

— Така — продължи във весело настроение Мейсън. — Изправени сме пред явно противоречие. От една страна, престъплението трябва да е било извършено, когато яхтата все още е била в сравнително водоравно положение, в противен случай кървавият отпечатък не би бил в средата на стъпалото. От друга страна, ако трупът се е претърколил в това положение, което съм означил на скицата си като № 2, смъртта трябва да е настъпила в периода от около двадесетината минути, преди яхтата да е извършила последното си и окончателно наклоняване надясно.

— Не можете да съобразявате едновременно тези два фактора — намеси се Бъргър. — Заключението ви трябва да бъде свързано с единия или другия. Не можете да се възползувате и от двата.

— Нещата са толкова прости — ухили му се Мейсън, — че се изплъзват помежду пръстите ви.

— Страхувам се, че не мога да ви разбера какво точно имате предвид — каза Бъргър с тон на накърнено достойнство.

— Много просто — продължи Мейсън. — Човекът е бил убит и трупът е паднал направо в положение № 2. Убиецът го е върнал в положение № 1, а след това отливът го отпратил отново в положение № 2, но по това време кървенето е било вече преустановено. Просто само поради топа, че намерихме килима окървавен под главата на трупа, намерен в положение № 2, веднага теглихме заключение, че кръвоизливът е продължавал и по времето, когато отливът го е претърколил в това същото второ положение. Другото обяснение е толкова просто и явно, та може да ви влуди, че не сте мислили за него още от самото начало.

Нюарк пое скицата от Мейсън. Хамилтън Бъргър се надигна, заобиколи зад съдията и се вторачи през рамото му.

— Проклет да съм! — произнесе прокурорът едва чуто под носа си.

— Но, ако трупът е паднал направо в положение № 2 — изтъкна Нюарк, — то човекът не е срещнал смъртта си при удара на главата в прага. Тогава какво е причинило смъртта му?

— Тежкият железен ръжен от печката на яхтата.

— Та тогава — възкликна съдията — ако убитият е бил ударен отзад с ръжен, това изключва теорията, че убиецът трябва да е здрав, силен мъж. Дори и жена може с ръжена да нанесе удар, който да има достатъчна сила, за да му счупи черепа, разбира се, ако ударът дойде отзад и свари човека неподготвен за него.

— Точно така — потвърди Мейсън. — Убиецът обаче е недоогледал едно нещо. Защо тялото е било пренесено в положение № 1? Явно защото убиецът е искал да припише убийството на Бърбанк. Веднъж изнесена на бял свят тази истина от Ню Орлеан, Бърбанк би бил обвинен в предумишлено убийство. И така фактът, че убиецът се опита да залепи това убийство на Роджър Бърбанк, говори, че той е някой от тези, които са запознати с неговото минало.

Мейсън взе скицата, сгъна я, постави я в джоба си и продължи.

— Разбира се, не е моя работа да давам ум на областната прокуратура как да върши работата си, но наистина ако съм на мястото на мистър Бъргър, бих си послужил с малко от по-твърдите средства. Когато убиецът придвижи трупа, това бе погрешната му стъпка, издаде се. И това, джентълмени, е всичко, което аз зная за случая с наклонената свещ. Смятам, че то е достатъчно, за да ви доведе до развръзката, ако действувате бързо, разбира се.

XXI

Пери Мейсън, Дела Стрийт, Карол Бърбанк и Роджър Бърбанк седяха в кантората на адвоката. Роджър Бърбанк смучеше нервно пурата си. Мейсън барабанеше леко с пръсти по повърхността на бюрото си. Дела Стрийт бе седнала на ръба на стола зад секретарската си маса. Единствена Карол Бърбанк не даваше външен израз на нервна напрегнатост.

— Пол Дрейк ще пристигне всеки миг — съобщи Мейсън. — Току-що телефонира.

— Мислите ли — запита Карол Бърбанк, — че съдията Нюарк си бе изяснил всичко?

— Не във всички детайли. Бе си изработил теория, що се отнася до времето за извършване на убийството, основана върху движението на прилива и отлива, но не му минаваше и през ум, че убиецът бе предал себе си чрез придвижването на тялото. Той… а, ето и Пол.

Едва Дрейк бе почукал на вратата и Дела вече я бе отворила пред него. Под давление на възбудата у Дрейк бе изчезнала привичната му отпуснатост.

— Ти им отвори очите, Пери — започна той, без да губи време за поздрав. — Картината се очертава полека-лека.

— Имаме вече и признание? — запита Мейсън.

— Все още няма от главния виновник. Той стои със стиснати зъби. Мисис Милфийлд засега рисува картината.

— Какво разказва тя?

— Достатъчно, за да може Бъргър да изготви обвинението. Кажи ми, Пери, как разбра кой е извършил убийството?

— В центъра на всичко стоеше фактът, че трупът бе преместен от положение № 2 в положение № 1. Това показваше, че лицето, което го е преместило, трябва да знае нещичко за „скелета в гардероба на

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×