Спомни си любезната усмивка на Дием. Нямало проблеми. Гнусен малък мръсник! Стана му ясна причината, поради която не бяха докарали Луис във Виентян. Бяха се озовали тук в разгара на комунистическа офанзива. Дори и с калпавата си карта след това, което видя от въздуха, той разбра, че никой няма да се евакуира от Фу Виен. Оттам нямаше да се излеят потоци от бягащи селяни, придружени от потоци бягащи войници. Фу Виен щеше да бъде завзето от Патет Лао. Също и селата в близост до него.
Разбра също, че Крон няма да кацне със самолета си във Фу Виен — самолетът вече губеше височина и скорост. Бяха се насочили към прострели се пред тях ниски хълмове. Някъде там очевидно имаше безопасно селище.
Мънро се вбеси. Замисли се дали да не извади колта си, да го опре до червената бейзболна шапка на Крон и да го принуди да ги откара във Фу Виен. Рискуваха обаче да бъдат свалени от Патет Лао.
За всеки случай прегледа колта и го прибра във вътрешния джоб на якето си. После взе чантата си и започна да изхвърля от нея разни неща. Оттук нататък щеше да носи със себе си само най- необходимото.
Пистата бе изсечена в храсталаците на един стръмен планински скат и приличаше на писта за ски. Крон разполагаше само с няколко метра, за да намали скоростта и да спре, но като по чудо успя. Слязоха и Франсин попита Крон:
— Къде е детето?
— Вие взимате джип — отвърна той. — Аз чакам. Клей Мънро разтвори картата си пред тайландеца.
— Къде сме?
Крон посочи едно място с мръсния си пръст.
— Фу Ва.
— А Фу Виен къде е? Крон отново посочи.
— Тук.
— Защо?
— Жената на Джай Хан е от Фу Виен. Родно село.
— Нищо не разбирам — каза Франсин. — Къде е детето?
Той й показа картата. Към тях се присъединиха Клайв и Сакура.
— Ние сме тук, във Фу Ва. Джай Хан и детето са на север, във Фу Виен.
— Далече ли е? — попита напрегнато Клайв.
— На картата не изглежда далече — отвърна Мънро. — Вярно, че не е от най-сериозните карти.
Франсин се извърна сърдито към тайландския пилот.
— Полковник Дием каза, че ще ни откарате направо при детето!
— Много рисковано — отвърна с безстрастно лице Крон. — Вие взимате джип.
— Той е прав. — Мънро посочи картата. — Патет Лао нападат оттук. Единственият начин да се стигне до Фу Виен е да се кара оттук. Да се надяваме, че няма да попаднем на патрули.
— Патет Лао тук няма — каза убедено Крон. — Войник от Патет Лао се страхува да дойде тук. Само стреля с ракети от планините.
— Само с ракети, казваш? — рече Мънро. — Добре, успокои ме. Кажи ми, Крон, колко километра са до Фу Виен? Двадесет ли?
— Петнадесет.
— Това е лудост — каза Франсин сърдито на пилота. — Защо не ни закарате там със самолета? По тези планински пътища ще изгубим с джипа часове, дори и да не се заблудим или да не ни застрелят. Със самолета ще стигнем за десет минути.
Крон поклати глава.
— Полковник Дием каза кацам тук.
Франсин се огледа. Хълмовете бяха безлюдни. От храсталаците и колибите не се чуваше никакво движение. В далечината обаче се раздаваше тътенът на артилерия. Черното небе бе натежало над главите им, изпълнено с дъждовни облаци.
— Дием ни излъга — каза тихо Франсин.
— Така е, излъга ни — съгласи се Клайв. — Започвам да одобрявам малката изненада, която му поднесе Сакура. Къде е джипът, Крон?
Крон махна към колибите от палмови листа.
— Ще покажа.
Джипът бе зад една от колибите. Беше покрит с клони, за да не се забелязва от въздуха. Селото бе изоставено, може би преди броени дни, и никой не си бе правил труда да го обстрелва.
Мънро махна клоните и каза:
— Това не е джип. Какво е, по дяволите?
— Ситроен „Мехари“ — каза Клайв.
— Има ли предавки четири по четири? — попита Мънро, като разглеждаше неодобрително наподобяващото кутия возило.
— Няма — отвърна Клайв. — Но е по-яко, отколкото изглежда.
— Дано да е. Има само четвърт резервоар гориво.
— Това достатъчно — каза безстрастно Крон. — Лесно стигнеш там. Мънро с псувни ритна тънките гуми на ситроена, качи се и запали двигателя. Колата оживя и изпусна бял дим от ауспуха си. Той провери предавките и се вслуша в шума на двигателя. После се обърна към Клайв и попита:
— Какво мислиш?
— Вероятно има още стотина километра живот. — Клайв се обърна към Крон. — Колко време ще ни чакаш?
Крон вдигна рамене и не отговори.
— Не можем да го оставим тук сам — прошепна Сакура на Мънро.
— Дали да не го вземем с нас? — обърна се Мънро към Клайв.
— Няма място — отвърна Клайв, като огледа още веднъж ситроена. — Нали носим и куфари. Можеш ли да ме прикриеш за малко?
— Няма проблеми. — Мънро извади колта и слезе от ситроена. Клайв отиде до самолета, отвори капака на двигателя и надникна вътре.
Крон извика сърдито и се затича към него. Мънро обаче му препречи пътя — държеше колта с две ръце, насочен в лицето на Крон.
— Да не искаш да налапаш това?
— Ще кажа на полковник Дием! — разкрещя се Крон. — Всички застреля!
— Добре де, лесна работа, ще му се оплачеш, когато се върнем — каза Мънро:
Клайв се върна. Носеше нещо, увито в мръсен парцал. Бе взел и бинокъла на Крон и го бе окачил на врата си. Разгъна парцала и показа на тайландеца покрита със смазка машинна част.
— Това е палецът на ротора. Имаш ли резервен? Крон го изгледа. Подпухналите му очи щяха да се пръснат от гняв. Бе успял за миг да се измъкне от глъбините на порока си. Чуваше се само шепотът на тревата.
— Е, личи си, че нямаш — каза Клей. — Ще го вземем с нас. Нали не възразяваш? Все още ли смяташ, че трябва да отидем до Фу Виен с джип? Или вече имаш някаква по-добра идея?
— Карате до Фу Виен — каза рязко Крон. — Връщате се след три часа. Или няма самолет. Няма Крон. Всички мъртви. Окей?
— Да тръгваме — каза Франсин.
На картата разстоянието не изглеждаше голямо. Мънро се смущаваше от концентричните цветни кръгове около Фу Виен. Цветът им се променяше първо от жълт на оранжев, а после от оранжев на кафяв. Едно по-стръмно изкачване навярно щеше да умъртви таратайката.
Бе проявил невероятна глупост. Бе позволил на Дием да го измами с мазните си приказки. Трябваше да поиска от Дием да даде на всички бронежилетки, шлемове и свестни оръжия. Въобще не се бе замислил за това. Двата им пистолета нямаше да им свършат никаква работа. Сега се придвижваха бодро в зона на бойни действия с автомобил с брезентов покрив, без достатъчно бензин и с 680 000 долара в брой.
Тътенът от бомбардировките стана по-силен. Мънро дори не знаеше дали ще влязат във Фу Виен
