обогатяване и на двата. Приносът на отец Евлоги към Ортодокс се оказва огромен; не по-малък е и приносът на Ортодокс към личния му вътрешен мир. След този пръв успех от Свръзката се обръщат към един от вариантите си на Академия — Мария.
Безтелесните отдавна са набелязали бунтарството на Мария, дъщеря на един от Възловите отговорници, и симпатиите й към Академия; лек тласък я довежда до вземане на решение за отказ от аугментациите, и заселване на Академия. Една от възможностите, заради които се прави това, е именно хибридизирането на тезауруси. Баща й се досеща кой може да е в дъното, но няма доказателства — а и като Възлов отговорник има отлична представа с интереси от каква категория си има работа.
Безлетесните продължават да насочват нещата зад кулисите, и Мария среща и обиква инженер в трансмитерно звено. Детето им е необичайно немирно и пакостливо, с изключителен за възрастта си ум, но не и зрялост — точно необходимата на Безтелесните комбинация от качества; към момента, когато тя вече е готова да върши калпазанлъци като нелегална връзка с Ортодокс, баща й вече е отговорник на звено, и всички си затварят очите за това, че често човърка системата от домашния си компютър.
Малко преди нея пък в семейството на трудолюбив и богобоязлив селянин на Ортодокс се ражда четвърти син. На хлапето не му е писано да стане пръв юначага, за разлика от другите в семейството му, но ще се „радва“ на други особености — Отговорникът на Ортодокс побутва леко някои гени в него, и се постарава околната среда да оформи ума му по определен начин.
Вече осемгодишна, Христина е наказана заради поредната си пакост да стои в къщи през ваканцията. Отегчена, тя се чуди как да си го върне, и пуска търсене на случаен принцип в компютърната система — за някоя свежа идея. Първото нещо, което търсенето връща (защо ли?), е подробно описание на кодекса за достъп на Ортодокс, заедно със съблазнителните за Христина подробности, че езикът е на практика неотличим от този на Академия, и че хората там са много изостанали, смятат изследователите за страшилища адови и се плашат от тях, и т.н… Още на следващия ден Христина е успяла да открадне от компютъра на баща си паролата за връзка с Центъра, и докато той спи, преуморен след тежко (случайно, естествено ;-)) дежурство, тя ровичка из системата.
До още два дни принципите за управление на трансмитера вече са й ясни, а шевният автомат след купища опити (и куп похабена дантела, открадната от музея — Христина се е бояла, и с право, че ако я видят да купува дантела, веднага всички ще се замислят каква нова пакост иде) изплюва нещо, що-годе подобно на самодивска рокля. Този ден дежурството на баща й „случайно“ пак е тежко, вечерта той заспива дълбок сън, и Христина цъфва за пръв път в килията на Петърчо…
Целта на Безтелесните е да прехвърлят Петърчо на Академия, а Христина — на Ортодокс, и така да ги разделят трайно за известно време, ако не и за постоянно, въпреки волята на родителите им. (Когато е за техния интерес, Безтелесните, поне повечето от тях, не се вълнуват особено от правилата и чувствата на Стандартните.)
Възловият отговорник, дядото на Христина, обаче решава, че този път вече са прекалили — да експериментират с деца! (И то с неговите…) Досеща се, че Безтелесните ще внимават дали правдолюбството му не се е надигнало, и старателно потулва решението си. Потайно се свързва с Отговорника на Ортодокс (който му дължи някоя и друга дребна услуга), и го моли за съдействие, колкото е възможно. За негова изненада се оказва, че Отговорникът също има симпатии към Стандартните, а и не смята, че опитът се нуждае от чак толкова дълго и грубо разделяне, за да даде резултат. Двамата се разбират без думи, че всеки ще прави каквото може, за да облекчи нещата. Дядото поема задължението да похдвърли на децата трансмитер и комуникатор за управлението му, а Отговорникът на Ортодокс — това да се опита да наведе дъщеря му на идеята да се върне при Аугментираните.
При посещеиието си в дома на Христина дядо й подхвърля трансмитера и комуникатора. (С което получава червени точки пред Свръзката, които смята да използва после в сражението си като актив; реално няма да му се наложи, поне в първата книга.) Много внимателно обаче е калибрирал настройките на трансмитера така, че ако двамата са близо един до друг, да бъдат прехвърляни заедно. Комуникаторът също е настроен — докато децата се опитват да действат чрез него, той да създаде в умовете им идеята, че не е добре да се разделят. При попадането на децата на Ортодокс Отговорникът забелязва тези настройки и ги премахва, за да не бъдат открити по-късно. Неговото намерение е да осигури точно същото, но с други средства — като манипулира опита така, че резултатите от него да станат ясни за не повече от седмица- две.
Както престоят в манастира, така и престоят на село съчетават много цели и изпълняват много задачи, далеч не всички очевидни от разказа. Основната цел — да се проверят действието на критичен и материалистичен ум върху религията, и нейното действие върху такъв ум — е постигната в задоволителна степен при връщането от село в манастира, като в същото време нещата са стигнали дотам опитът да трябва да бъде прекратен.
От Свръзката одобряват като цяло опита, но зачитат и някои минуси. Оперативът, който се грижи за Ортодокс, бива отворен за контрол и от други Безтелесни (включително някои, които се опитват да установят пълен или дори едноличен контрол върху него, и на моменти почти успяват; именно те са в дъното на атаката срещу позициите на Отговорника на Ортодокс.). Отговорникът е здравата ядосан от това решение, смята го за непозволена намеса в личните му работи (оперативът си е негов, в края на краищата!), и на моменти откровено го саботира, дразни другите Безтелесни когато и с каквото може, и т.н. — като по този начин доказва правотата си. (Включително си затваря очите пред новите лудории на Христина и Петърчо, а понякога направо ги подкокоросва, и им помага.) След около сто и двадесет години, след вътрешното разделение на Ортодокс (виж по-долу), Отговорникът успява да си върне пълния контрол върху нещата. Повече подробности са дадени по-долу.
В крайна сметка е взето решение на базата на Ортодокс да се деривира нов тезаурус, който да съчетава религиозност с материалистична ориентация, по примера на възпитаниците на отец Евлоги (и на няколко съществуващи вече подобни свята), и да се търси колко стабилен може да бъде. На този тип разбирания е даден на Ортодокс широк простор, а след като те завоюват позиции в обществото на Ортодокс (което отнема около сто години), е провокиран конфликт между тях и официалната църква. Конфликтът е доведен дотам привържениците им да потърсят спасение, и им е предложена нова Обетована земя. Това донякъде решава временно проблема с бързо растящото население на Ортодокс; спомага и фактът, че след новото разделение Патриархът обругава здраво поданиците си за недостатъчна набожност и сочи за пример почти празните манастири — което отново праща за около триста години напред по около една трета от населението на замонашване. (С което Безтелесните отлагат засилването на демографския натиск, и си осигурават чист деривиран тезаурус, задържан на желан етап.)
На Академия резултатът, популяризиран чрез разчулата се история, е много повече обръщане на внимание на качествата на личността — смелост и дух. Само след няколко години Христина се превръща в често използван пример (макар и често не особено примерен, меко казано). Идеята получава поощрението на Научния съвет — забелязано е, че грижата за хармонична и цялостна личност води още по-успешно до намаляване на нежеланите отклонения, отколкото генетиката и психологията. Налагането на тази идея е дълъг и постепенен процес; първите стотина-двеста години са само началото му. (Естествено, това също е експеримент на Свръзката; случаят с Христина е просто предлогът, оказал се на подходящото място и в подходящото време.)
Личностите (поне по-значимите)
Както споменава бащата на Христина, Ортодокс е истинска генетична каша. Сектата на Йосиф е била съградена на неприязънта към първите Аугментирани, и съответно големият процент от членовете й са изпитвали тази омраза, защото те самите не са можели да си позволят аугментации, или защото (вероятно над половината от тях) са се опитвали тайно да си осигурят някакви аугментации, най-често нелегални ментета и полу-ментета, и резултатът не е бил желаният. (За сметка на това най-често е бил труден за предполагане и очакване.)
Така че при преселението на Ортодокс официално се е смятало, че в групата почти няма генетични аугментации и отклонения, но всъщност процентът на генетично модифицираните е бил дори доста висок за преселенска група. Почти всеки е криел какво носи в гените си (а много и не са знаели, или не са били наясно с възможните последствия). Всякакви генетични паспорти и консултации, естествено, са били
