Може би ние с Ели?
Имаше ли нещо общо всъщност този кристал? Неизвестни скрити възможности? Или само отправна точка, отключващ елемент за въображението ни… а може би и нещо друго в нас?
Не зная. Но има нещо друго.
Атеист съм. Вярвам в законите на физиката и математиката. Не вярвам в бог, нито в задгробен живот, нито в духове.
Но мисля, че намирането на кристала и появата при нас на чичо Благо по някакъв начин са дело на Ася, за да ни срещне отново. Не зная как. И не ме интересува.
Какво ли би казала тя? Докосвам спомена за нея, и сякаш чувам весело: „Май фантазираш повече и от детето.“ И след това се усмихва, и посяга да ме прегърне. И, без да чакам, също я прегръщам.
Успяхме, Ели. Открихме мама.
Можем да си тръгнем от Царството на Сънищата спокойно.
Информация за текста
© 2004 Григор Гачев
Източник: http://gatchev.info/stories/stories_bg.html
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/1882)
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:54
