— Ами че тези твари се размножават! — възкликнах аз.

— Точно така. Единственото предназначение на тази машина е да изработва себеподбни — каза Куклинг.

— Но нима е възможно? — запитах аз, без да се замислям.

— Че защо не? Нали всяка машина, например стругът изработва части за също такъв струг като него. И на мен ми хрумна мисълта да направя машина-автомат, която от начало до край да изработва себе си. Модел на такава машина е моят рак.

Замислих се, като се мъчех да осъзная онова, което ми каза инженерът. В този момент устата на първия рак се разтвори и от нея заизлиза широка лента метал. Тя покри сглобения механизъм върху платформичката, като създаде по такъв начин гърба на третия автомат. Когато гърбът беше поставен, бързите предни крачета завариха отпред и отзад металните странички с отворите и новият рак беше готов. Във вдлъбнатината на гърба му проблясваше метално огледалце с червен кристал в центъра, каквото имаха и неговите братя.

Ракът производител прибра под корема си платформичката и неговата „рожба“ стъпи на краката си върху пясъка. Забелязах как огледалото на гърба му започна бавно да се обръща, търсейки слънцето. Като постоя така известно време, ракът запълзя към брега и се напи с вода. След това изпълзя на слънце и застана неподвижно да се топли.

Помислих, че всичко това ми се присънва.

Докато разглеждах новороденото, Куклинг каза:

— Ето че и четвъртият е готов.

Обърнах глава и видях, че се бе родил четвърти рак.

А първите два продължаваха да стоят спокойно до купчината метал, като отрязваха парчета и ги напъхваха в търбуха си, повтаряйки онова, което бяха вършили преди малко.

Четвъртият рак също закрета към брега, да пие морска вода.

— За какъв дявол смучат вода? — запитах аз.

— Така се зарежда акумулаторът. Докато грее слънце, неговата енергия с помощта на огледалото на гърба и силициева батерия се превръща в електричество. То е напълно достатъчно за цялата работа, извършвана през деня, и за зареждане на акумулатора.

— Значи тези твари работят ден и нощ?

— Да, непрекъснато — ден и нощ.

Третият рак се размърда и запълзя към купчината метал.

Сега работеха три автомата, а през това време четвъртият се зареждаше със слънчева енергия.

— Но нали в тези купчини метал няма материал за силициеви батерии — казах аз, като се мъчех да разбера технологията на това страшно самопроизводство на механизмите.

— И не е необходим. И бездруго го има колкото щеш. — Куклинг подхвърли непохватно с крака си пясък. — Пясъкът е силициев окис. Вътре в рака под действието на волтовата дъга той се възстановява до чист силиций.

В палатката се прибрахме вечерта, когато до купчината метал вече работеха шест автомата и два се грееха на слънце.

— За какво е нужно всичко това — запитах Куклинг по време на вечерята.

— За война. Тези раци са страшно оръжие за диверсия — каза той откровено.

— Не разбирам, инженере.

Куклинг подъвка задушеното месо и поясни спокойно:

— Представете си какво ще стане, ако тези дяволии незабелязано бъдат пуснати на територията на противника?

— Е, и какво? — запитах аз, като спрях да ям.

— Вие знаете ли какво е прогресия?

— Да допуснем.

— Вчера ние започнахме с един рак. А сега са вече осем. Утре ще станат шестдесет и четири, вдругиден — петстотин и дванадесет и така нататък. След десет дена те ще бъдат повече от десет милиона. А за това ще са нужни тридесет хиляди тона метал.

Онемях от от изненада, като чух тези цифри.

— Да, но…

— Тези раци могат да изядат за кратък срок всичкия метал на противника, всичките му танкове, оръдия, самолети. Всичките му машини, механизми, оборудване. Всичкия метал на територията му. След един месец няма да остане нито едно парченце метал по цялото земно кълбо. Всичкият ще бъде изразходван за възпроизводството на тези раци… Не забравяйте, по време на война металът е най-важният стратегически материал.

— Затова значи адмиралтейството прояви такъв интерес към вашата играчка… — прошепнах аз.

— Именно. Но това е само първоначален модел. Аз възнамерявам значително да го опростя и с това да ускоря процеса на възпроизводство на автомати. Да го ускоря, да кажем, два или три пъти. Да направя конструкцията по-издръжлива и солидна. Да ги направя по-подвижни. Да увелича много повече чувствителността на индикаторите към залежите от метал. И тогава по време на война моите автомати ще бъдат по-страшни от чумата. Аз искам да лиша противника от неговия метален потенциал за две-три денонощия.

— Да, но когато тези автомати изядат всичкия метал на противниковата територия, те ще допълзят и в своята! — извиках аз.

— Това е вторият въпрос. Работата на автоматите може да бъде зашифрована и като се знае този шифър, да бъде прекъсвана веднага щом се появят на наша територия. Впрочем по такъв начин могат да се прехвърлят към нас всички запаси от метал на нашите врагове.

… През тази нощ ме измъчваха кошмарни сънища. Към мен пълзяха рояци от тези метални автомати, шумоляха с щипките си, а над металните им тела се издигаха тънички струйки син дим.

III

След четири дни автоматите на инженер Куклинг населиха цялото островче.

Ако се вярва на неговите изчисления, сега те бяха повече от четири хиляди.

Проблясващите им на слънцето тела се виждаха навсякъде. Когато металът в една купчина свършваше, те започваха да тършуват по островчето и намираха нови.

На петия ден преди залез слънце станах свидетел на страшна сцена: два рака се сбиха за парче цинк.

Това стана на южната страна на островчето, където бяхме заровили в пясъка няколко цинкови блокчета. Раците, които работеха на различни места, периодически притичваха тук, за да изработят поредната цинкова част. И се случи така, че до ямата с цинк се струпаха наведнъж двадесетина рака, тогава тук се започна истински бой. Механизмите си пречеха един на друг. Особено се проявяваше един рак, който беше по-чевръст от другите и както ми се стори, по-нахален и по-силен.

Той разблъскваше своите събратя, пълзеше по гърбовете им, мъчейки се да вземе от дъното на ямата парче метал. И когато вече беше до целта, друг рак бе хванал с щипките си същото парче. Двата механизма задърпаха парчето на различни страни. Този, който ми се бе сторил по-чевръст, успя накрая да издърпа блокчето от своя съперник. Но съперникът му не искаше да отстъпи плячката и като изпълзя бързо зад него, качи се върху автомата и пъхна тънките си щипалки в устата му.

Щипалките на двата автомата се преплетоха и те започнаха да се разкъсват един друг със страшна сила.

Нито един от механизмите наоколо не обръщаше внимание на това. А тези двамата водеха борба на живот и смърт. Видях, че ракът, който бе отгоре, изведнъж се прекатури по гръб, а желязната му платформичка се свлече долу и откри механичните му вътрешности. В същия миг противникът му започна бързо да разрязва на ивици с електрическа искра тялото на своя враг. Когато трупът на жертвата се разпадна на части, победителят започна да изтръгва лостовете, зъбните колела, проводниците и бързо да ги пъха в устата си.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×