— Гледайте, ето ви и първото сбиване! — радостно се развика военният инженер и запляска с ръце.
След няколко минути мястото, където Куклинг беше хвърлил металните блокчета, се превърна в арена на страшна битка, при която се трупаха все нови и нови автомати.
Докато в устата на все нови и нови автомати попадаха части от разрязани механизми и кобалт, те се превръщаха в диви и безстрашни хищници и моментално се нахвърляха върху своите сънародници.
В първия етап на тази война нападаща страна бяха опиталите от кобалта. Тъкмо те режеха на части онези автомати, които се бяха струпали тук от всички краища на острова, с надежда да си вземат от необходимия им метал. Но колкото повече раци опитваха от кобалта, толкова по-ожесточена ставаше войната. В този момент в играта се включиха новородените автомати, произведени при това сбиване.
Това беше необикновено поколение автомати! Те бяха по-малки по размери и притежаваха изключителна скорост на придвижване. Учуди ме това, че сега те не се нуждаеха от обичайната процедура на зареждане на акумулаторите.
На тях напълно им стигаше слънчевата енергия, улавяна от значително по-големи отпреди огледала на гърба. Агресивността им бе поразителна. Те нападаха няколко рака наведнъж и режеха с искра едновременно два-три.
Куклинг стоеше във водата и физиономията му изразяваше безкрайно самодолство. Той потриваше ръце и въздишаше:
— Чудесно, чудесно! Представям си какво ще бъде после!
Що се отнася до мен, аз наблюдавах това сбиване на механизмите с дълбоко отвращение и страх. Какви ли ще се родят в резултат на тази борба?
До обяд целият плаж покрай нашата палатка се превърна в полесражение. Тук се бяха струпали автомати от целия остров. Войната се водеше мълчаливо, без викове и стенания, без грохот и залпове на оръдия. Трясъкът от многобройните искри и звънтенето на металните корпуси на машините съпровождаха тази страшна касапница със странен шум и скърцане.
Макар по-голямата част от появилите се потомци да бяха дребни на ръст и твърде подвижни, все пак започнаха да се появяват и нови видове автомати. Те надминаваха значително по размери всички други. Движенията им бяха забавени, но в тях се долавяше сила и те се справяха успешно с нападащите ги автомати джуджета.
Когато слънцето взе да залязва, в движенията на дребните механизми изведнъж се забеляза рязка промяна: всички те се струпаха на западната страна и почнаха да се движат по-бавно.
— Дявол да го вземе, цялата тази група е обречена! — изхриптя Куклинг. — Ами че те са без акумулатори и щом слънцето залезе, с тях е свършено.
И наистина, щом сянката от храстите се удължи дотолкова, че покри огромната тълпа дребни автомати, те моментално замряха. Сега това не беше армия от малки агресивни хищници, а огромен склад на мъртви метални кутии.
Без да бързат, до тях допълзяха грамадните раци, стигащи почти до половината на човешки ръст, и започнаха да ги лапат един след друг. Върху платформите на гигантите родители се появяваха контурите на още по-грандиозно по размери потомство.
Куклинг се намръщи. Явно тази еволюция не му беше по сърце. Бавните раци автомати с големи размери са твърде лошо оръжие за диверсия в тила на противника!
Докато раците гиганти се справяха с дребното поколение, на плажа настъпи временно спокойствие.
Излязох от водата, след мен мълчаливо се тътреше инженерът. Отидохме на източната страна на острова, за да си починем малко.
Бях много изморен и заспах почти моментално още щом се опънах на топлия и мек пясък.
V
Събудих се посред нощ от страшен вик. Когато скочих на крака, нищо не видях освен сивкавата ивица на пясъчния плаж и морето, което се бе сляло с черното, осеяно със звезди небе.
Викът отново се чу откъм храсталака, но по-тих. Едва сега забелязах, че Куклинг не е до мен. Хукнах натам, откъдето ми се стори, че идеше гласът му.
Морето беше спокойно както винаги и ситните вълни само от време на време се плискаха върху пясъка с едва доловимо шумолене. Но на мен ми се стори, че повърхността на морето беше неспокойна на онова място, където бяхме сложили на дъното нашите запаси от храна и бидоните с питейна вода. Там нещо плющеше и жвакаше.
Помислих, че е Куклинг.
— Инженере, какво правите тук? — извиках аз, като вървях към нашия подводен склад.
— Аз съм тук! — чух неочаквано гласа му някъде отдясно.
— Боже мой, къде сте?
— Тук — чух отново гласа на инженера. — Влязъл съм чак до брадичката във водата, елате при мен.
Влязох във водата и се спънах в нещо твърдо. Оказа се огромен рак, който беше забил там високите си крака.
— Защо сте влезли толкова надълбоко? Какво правите там? — запитах аз.
— Те ме преследваха и ме принудиха да вляза тук! — жално изписка шишкото.
— Преследваха ли ви? Кой?
— Раците.
— Невъзможно! А мен защо не ме преследват?
Отново се натъкнах на автомат, заобиколих го и накрая стигнах до инженера. Водата наистина стигаше до брадичката му.
— Разкажете ми какво е станало?
— И аз самият не разбирам — промълви той с разтреперан глас. — Както си спях, неочаквано един от автоматите ме нападна… Помислих, че е случайно… поотдръпнах се, но той отново взе да се приближава към мек и докосна лицето ми с щипката си… Тогава станах и се отместих. Той подире ми… Затичах се… Ракът след мен. Към него се присъедини още един… После — други… Цяла тълпа… И ето чак тук ме натикаха…
— Странно! Никога по-рано не се е случвало такова нещо — казах аз. — Но ако в резултат на еволюцията у тях се е изработил човеконенавистнически инстинкт, тогава те не биха пощадили и мен.
— Не знам — пресипнало отвърна Куклинг. — Но аз се страхувам да изляза на брега…
— Глупости — казах аз и го хванах за ръката. — Да вървим покрай брега на изток. Аз ще ви охранявам.
— Как?
— Ей сега ще идем до склада и аз ще взема някакъв тежък предмет. Чука например…
— Само не от метал — изстена инженерът. — По-добре вземете една дъска от сандъка или изобщо нещо дървено.
Потътрихме се бавно покрай брега. Когато стигнахме до склада, оставих инженера сам и се приближих до брега.
Чуха се силни плясъци по водата и познатото бръмчене на механизмите.
Металните твари бяха изтърбушили консервените кутии. Бяха се докопали до подводното ни хранилище.
— Куклинг, загубени сме! — извиках аз. — Изяли са всичките ни консервени кутии.
— Така ли? — изхленчи той. — Какво да правим сега?
— Ами че вие му мислете какво да правим сега. Това е заради вашата глупава измислица. Вие навъдихте този тип оръжие за диверсия и то ви харесваше. Сега сам сърбайте каквото сте дробили.
Заобиколих струпалите се автомати и излязох на сушата.
Тук, в тъмното, докато пълзях между раците, аз напипвах на пясъка и събирах парчета месо, консервирани ананаси, ябълки и още някаква друга храна и я пренесох на пясъчното плато. Ако се съди по количеството, което се търкаляше на брега, тези гадини добре бяха поработили, докато сме спали. Не
