сълзите си, стисна юмруци и си пое дълбоко дъх, за да се овладее. Нали само преди две седмици се бе зарекла повече да не плаче заради отчуждеността на Пьотр? По дяволите, не искаше да се превърне в безпомощна ревла, бършеща час по час носа си с батистена кърпичка! Стигаха й трите години разкъсващи колебания. Въпреки че бе подчертано чувствена натура, Кити съвсем не бе лишена от способността да разсъждава прагматично, дори и за любовта, така че не си правеше илюзии, че някога Пьотр ще я обикне.
Глава 2
Още с влизането си в спалнята Кити съблече лилавата рокля, за да я смени с бялата батистена нощница, която бе захвърлила на леглото в суматохата след пристигането на Пьотр и неговия ескадрон. Развърза корделата и разпусна косите си. Събу обувките си и започна да гаси лампите. Цветята във вазите още не бяха изгубили уханието си, което е помогна поне за миг да забрави тревогите си, причинени от поведението на Пьотр и от вестите, пристигащи от фронта.
Но преди да посегне към последната лампа, някаква странна, непозната миризма подразни обонянието й. Нямаше нищо общо с аромата на цветята. Но миризмата беше тъй слаба, че Кити не успя да я разпознае. Едва когато пристъпи към леглото, графинята долови нещо познато — смесица от миризма на кожа, конско седло, мъжка пот и… водка.
Оскъдната светлина на нощната лампа върху тоалетката до леглото все пак се оказа достатъчна, за да различи фигурата на мъж, проснат по очи върху дамаската от бяла коприна, с която бе застлано леглото. Куртката му се бе свлякла до ръба на леглото, левият й ръкав опираше килима. Под нея се подаваше проблясващият в полумрака кавказки колан, към който бяха закачени кобурът и ножницата на сабята. Капитанът спеше непробудно, заровил лице във възглавницата, без да е свалил брича, ботушите и дори шпорите си. Под бялата риза и под елека от еленова кожа се очертаваха великолепно оформените мускули на Аполон Кузин. Защото графинята вече не се колебаеше — знаеше отлично кой е неканеният гост, узурпирал леглото й, Макар че спеше по очи, заровил лице във възглавницата й, част от лицето му оставаше открита. Издаде го извитата му вежда, добре очертаната скула и, разбира се, русата му коса. Кити припряно се огледа, изплашена да не би в някой от ъглите да се е спотаил Карим или Сахин — графинята вече бе забелязала, че те го следват навсякъде като верни хрътки. Но не, поне този път князът бе проявил капчица благоразумие да нахълта в спалнята й, без да мъкне със себе си своите телохранители.
Кити въздъхна облекчено и същевременно примирено. Очевидно тази нощ нямаше да може да спи в леглото си. Проснатият по очи княз беше прекалено едър, за да го отмести. Пък и глупаво беше да го чака да се събуди, за да му нареди да напусне спалнята й. На разсъмване кавалерийският ескадрон щеше да стигне до вертепа на онази Мадам Зоя. Аполон, след като си отспи, ще се метне на седлото и ще се присъедини към приятелите си. Но загрижена да опази скъпата дамаска на леглото, с нежна бродерия, спомен от чеиза на покойната й майка, Кити без много да се замисля, се зае да изуе ботушите му. Особено опасни бяха острите шпори, способни да разкъсат дори най-здравия плат, ако князът се опита в просъница да се обърне по гръб или настрани.
Кити едва бе успяла да стисне левия му ботуш, за да го изхлузи, когато внезапно, дори неусетно се озова просната по гръб насред широкото легло, притисната от яките му бедра, чиито мускули усещаше дори през кожения кавалерийски брич. Годините военна служба, борбата за оцеляване сред полудивите кавказки племена, както й месеците, прекарани в непрекъснато дебнене с червените отряди, при това на живот и смърт, бяха изострили до крайност сетивата, инстинктите и рефлексите на Аполон. Още щом усети, че нечии предпазливи пръсти докоснаха крака му там, където свършваше ботушът, макар и полусънен, капитанът веднага се хвърли върху неизвестния нападател и ловко го повали по гръб. Фронтовият живот отдавна го бе приучил да спи съвсем леко.
— Господ да ми е на помощ! — Той отпусна пръстите си, стегнати в стоманен обръч около нежната шия на Кити, и се усмихна виновно, щом проумя, че под него лежи жена. Не, това явно не е било вражеско нападение. Адреналинът престана да препуска в артериите му и да изопва нервите му.
— Прощавай, душичке — тихо промълви той и погали шията й в опит да заличи червените следи от пръстите си. Силните му ръце, които допреди миг й причиняваха такава болка, сега — в старанието си да я погалят и да измолят прошката й — се оказаха неочаквано нежни и гальовни.
Едва сега Аполон се вгледа по-внимателно в красавицата, безпомощно лежаща под него. Странно, от нея се разнасяше толкова приятно и нежно ухание. Усети заоблените й бедра, все още притиснати към неговите. Порази го извивката на раменете й, ръцете й, гърдите й, устните й. Всичко това вкупом събуди у него спомени за жарките, страстни нощи, когато други красавици, макар и недотам прелестни, бяха лежали под него, изтегнати в томителна нега. Все пак за такъв млад, дързък и очарователен покорител на женските сърца подобна ситуация не бе необичайна — и друг път му се бе случвало, след поредното порядъчно пийване, да се озове в леглото с някоя от по-дръзките местни хубавици.
Но точно сега Аполон отчаяно се нуждаеше от ласкави женски ръце, от опияняваща топлина на младо и гъвкаво тяло — след мрачните седмици, прекарани в дебнене в тила на противника, след изтощителните нощни преходи в скованата от лед степ.
Наведе се и я целуна, без да отрони дума. Не, не беше нежна тази целувка, а груба, варварска, целувка на зажаднял за женска плът самец, който пред нищо няма да се спре, решен на всяка цена да постигне своето. Огнена тръпка пролази по гърба на Кити. Никога никой не я бе целувал така покоряващо и пламенно, така… обричащо. Усети напора му чак в гърлото си, в корема си. Цялата се сви вътрешно и настръхна — може би женският й усет й подсказа, че този миг може да промени из основи живота й. Спонтанно надигналото се в гърдите й опиянение заглуши паническия вик и той заседна нейде много преди да достигне до устните й.
В това време ръцете му нито за миг не останаха мирни — трескаво я заопипваха навсякъде. Той я притисна още по-плътно и тя вече окончателно нямаше накъде да бяга. Не можеше дори да изкрещи — устата му тъй силно затъкваше нейната, хапейки устните й с необуздана, дива страст — че тя се изплаши да не предаде Богу дух от задушаване. Най-много я влудяваше неуморимият му, тръпчиво-дразнещ език. Но и ръцете му не оставаха по-назад — за пръстите му скоро не остана недокоснато, непогалено местенце по тялото й. Кожата й, възпламенена и настръхнала, усещаше съблазнителния им допир дълго след като те се бяха отместили още по-надолу, към слабините й, вече разтърсвани от горещи конвулсивни вълни. Аполон усети първите й сковани, плахи реакции, от което още повече се разгорещи и спусна устни надолу, за да обсипе с целувки полуразголените й гърди.
Освободена най-сетне от опустошаващите му устни, Кити жадно си пое дъх, преди да изкрещи отчаяно:
— Не! Стига! Стига, Аполон, недей… Не бива! — изхлипа тя, отчаяна, че не успя нито на сантиметър да помръдне мускулестото му тяло.
Опитът й да се освободи всъщност само го развесели:
— Защо, Марусенка, се завря в леглото при мен, щом не щеш ласките ми? Ех, ти, душко… Зная ви аз всичките. Отначало винаги така крещите, а после човек не може да се отърве от вас. — Той се захили самодоволно. — Не, скъпа моя, с този номер нищо няма да постигнеш… — ласкаво промърмори той във вдлъбнатината под ухото й, докато ловките му ръце чевръсто затършуваха от кръста й надолу, та чак до бедрата. Веднага след това големите му ръце обхванаха полукълбата й, за да ги притиснат страстно и неудържимо към таза му. От горещия му допир тя ахна, изумена, стресната и засрамена. Никаква преграда не беше за него тънката й батистена нощница — напротив, нейното виене и мачкане още повече го възбуди. Изпаднала в паника, Кити се напрегна и с последно отчаяно усилие се опита да се извърти изпод туловището му, но нищо не постигна — освен това, че бедрата й се оголиха напълно, а набъбналата му мъжественост плътно се опря в корема й. Обезумялата жена изхриптя в ухото му:
— Аполон, моля те! Умолявам те, пусни ме, ох… Моля те…
Аполон се надигна, изгледа я подигравателно и се засмя.
— Няма смисъл да ме молиш, Марусенка. Почти цял месец не съм докосвал жена!
Разкъсвана от гняв и от надигащата се в слабините й възбуда, Кити обаче не пропусна да си зададе въпроса: „Коя ли е тази Маруся? Да не би да ме бърка с никоя невзрачна селянка? Или още по-лошо — с полковата курва?“ Веднага се извърна, за да втренчи поглед в лицето му, и полупритворените му очи,
