дитсира-тси.
Нямаше съмнение, че това беше шипящият език на абсароките.
— Това означава „опасният вълк“. А татко е толкова мил, въпреки че мама не винаги мислеше така.
И Люси въздъхна като голям човек, нещо наистина необичайно за толкова малко дете.
— Мама все викаше на татко. Въпреки че тя самата ми казваше, че дамите не трябва да повишават глас, тя крещеше много често. Татко казваше, че така става ан-ти-па-тич-на — пребори се с успех с дългата дума момиченцето.
Тя очевидно беше нещо ново в тригодишния й речник.
— Радвам се, че не ме покани да отида с нея в Париж, защото Монтана ми харесва повече.
Тези разкрития, които детето споделяше с покоряваща невинност, караха Флора да се чувства неудобно, струваше й се че воайорства в интимните отношения на семейството. За миг не знаеше какво да отговори. Въпреки че се срамуваше от този факт, тя в същото време изпита истинско щастие при напомнянето, че Адам и съпругата му не са изпитвали особена любов един към друг.
— Много се радвам, че Монтана ти харесва — отвърна тя, умишлено насочвайки разговора към по- неутрална тема. — Двамата с баща ми мислим, че тук земята е наистина много красива. А сега нека да потърсим камшика ти — предложи младата жена, — така че да можем да излезем и да се поразходим с Бърди. Тя сигурно вече е започнала да се чуди какво ли ни се е случило.
— Ще използвам един от татковите — заяви внезапно Люси с типичната за Адам решителност. — А после ще ти покажа къде живеят братовчедите на татко, когато идват в ранчото.
На свечеряване мисис О’Брайън влезе във всекидневната, където Флора и баща й играеха на някаква детска игра на карти с Люси.
— Страхувам се, че Адам все още не се е върнал — обяви тя, извинявайки се за все още продължаващото му отсъствие, — така че няма да го чакаме за вечеря. Но той непременно ще бъде тук тази нощ — добави уверено тя, докато отваряше вратата към трапезарията. — Щом е казал, че ще се върне във вторник, значи наистина ще се върне във вторник. За десерт има боровинков пай, Люси — продължи тя, наблюдавайки момиченцето, което беше свило единия си крак върху ръба на бродирания стол, — но първо трябва да ядеш от зеленчуците. Готвачката е сготвила специално за теб пресен грах, защото знае, че го обичаш.
— Аз винаги си ям зеленчуците, мисис О — отвърна бодро момиченцето, приличащо на ангелче в роклята си от розов органдин.
— Хм… или кучето, което лежи в краката ти — измърмори икономката, като хвърли поглед към голямата хрътка, разположила се пред стола на Люси.
— Цезар обича само месо.
— Той обича всичко, което става за ядене, сурово или готвено. Преди да започнеш десерта изяж си поне граха — рече с лека въздишка мисис О’Брайън, която явно се отказваше от по-нататъшна борба.
— Аз ще напомням на Люси да изяде зеленчуците си, мисис О — намеси се Флора, взаимоотношенията й с икономката бяха станали доста близки след като през изминалите два дни Люси я беше помъкнала на няколко пъти до кухнята. — И ще се погрижа Цезар да си стои под масата докато се храним.
— Благодаря ви, мис Флора — отвърна с признателна усмивка икономката. — Удоволствие е, когато в къщата има истинска дама. Добре, Люси, слушай мис Флора. А за вас, милорд, имаме чудесно бордо — добави тя, като насочи усмивката си към Джордж Бонам. — От специалните запаси на Адам. Добре, вечерята вече не е официална, откакто тя… така де… по нареждане на графа — припряно се поправи тя, — така че заповядайте, хранете се, докато яденето е още топло.
И като истинска квачка тя ги подбра към трапезарията.
Вечерята беше разточителна, в никакъв случай не неофициална, ако се имаха предвид разнообразието и елегантността, царящи на трапезата. При сервирането й обаче не се спазваше строг етикет, а Люси и прислугата бъбреха през цялото време. Момиченцето очевидно беше всеобща любимка, но всички се отнасяха към нея като към голям човек. Поради липсата на нейни връстници, мислеше си Флора, беше естествено прислужниците да играят ролята на приятели на детето. По време на вечерята Флора чу разкази за няколко случки, в които Адам участваше активно, така че когато свърши да се храни, тя знаеше още няколко подробности за този, както се оказваше, наистина забележителен мъж.
Младата жена научи, че Адам готвел. Правел прекрасно кекс „Лейди Балтимор“, очевидно някаква типично американска рецепта, бил ненадминат в приготвянето на конфитюр от диво грозде, а бисквитите му направо се топели в устата — а за това бяха нужни сръчни ръце, всички бяха единодушни по този въпрос. Това не изненада младата жена, която още помнеше чувственото докосване на ръцете му. И освен това свирел на пиано. Това обясняваше доста овехтелия вид на „Бьозендорфера“ във всекидневната и разбърканата купчина ноти върху капака му. Никой не можел да се мери с него при дресирането на коне в стила на племето абсароки, при което кон и ездач са приятели, а не съперници. Играел крокет като жив дявол, можел да направи прекрасна кукла и да улучи окото на муха от петдесет метра. Не след дълго Флора разбра, че прислугата обожаваше не само Люси, а и баща й. И това не я учуди ни най-малко — той беше изключително привлекателен.
След като Люси беше отведена в детската, за да се приготви за спане, Флора и баща й излязоха на верандата. Полюлявайки се леко в плетените люлеещи се столове, изработени така и снабдени с достатъчно възглавнички, че да бъдат възможно най-удобни, двамата спокойно се наслаждаваха на най- добрия коняк на Адам и на постепенно потъмняващото небе. Въпреки че слънцето вече беше залязло, златистото сияние все още осветяваше хоризонта и къпеше простиращите се на изток равнини в кафеникава светлина. Нищо не нарушаваше тишината и спокойствието, които обгръщаха верандата.
— Щастлива ли си? — попита графът.
— Много — отговори Флора, облегнала назад на облегалката глава и полузатворила очи.
— Притеснявам се за теб.
Очите на младата жена се отвориха и тя изви леко глава, така че очите й да срещнат тези на баща й, седнал на срещуположния край на масата.
— Няма за какво да се притесняваш, татко. Наистина съм много доволна.
— Може би трябваше сега да бъдеш в Лондон сред връстниците си, а не отново да се отправяш с мен към малко познати диви места.
— Ти си моят най-скъп приятел и освен това обичаме дивите места. Моля ти се да не започваме пак този спор. Много по-интересно ми е да се занимавам с нашите изследвания, отколкото да се намирам сред обществото. Ти прекара целия си живот в търсене на доказателства на теорията на Блуменбах за равнопоставеността на всички народи и племена и по този начин ми даде възможност да наблюдавам и документирам най-различни общества и култури по целия свят. Това е толкова вълнуващо, татко, толкова поучително и толкова по-привлекателно от това да посветя живота си на търсенето на съпруг, както е програмирана да постъпва всяка съвременна госпожица.
— Все пак някой ден може да ти се прииска да се омъжиш — каза Джордж Бонам. — А за тази цел трябва да се движиш сред обществото.
— А как би се вместил някой занимаващ се с лов на лисици джентълмен в нашата програма? Знаеш, че цялото им съществуване се върти около ловния сезон, конните надбягвания, Мейфеър, Шотландия през есента…
Тонът й стана по-провлачен:
— Обичам нашия свободен живот — добави убедено Флора.
— Ако майката ти беше жива… може би тя щеше да успее по-добре да ти обясни необходимостта от…
— От какво, татко? — прекъсна го младата жена. — От благоприличие? Или от светски обноски? Ти си ми разказвал, че мама избягала с теб още първия ден, в който сте се запознали.
