Цветът му изобщо не отиваше на светлосинята й рокля.
— Виждам, че шалът ти отива?
Тя омекна.
— Прекрасен е, Рейд. Нося го всеки ден. Но следващия път, когато ходиш в чужбина, трябва да ме вземеш със себе си. Тогава ще мога сама да си купувам шалове и сладкиши. Не съм била в Париж от толкова отдавна. Знаеш, че няма да стана по-млада.
Мисис Андерсън отдавна беше надхвърлила осемдесетте.
— Пътуването е дълго и трудно — изрече тихо и сериозно Рейд. — Щом пристигна в Лондон, се чувствам изтощен цяла седмица. Пътуването е ужасно.
— Хм — тя сви устни. — Да, спомням си, че пътуването е твърде продължително. Може би е прекалено дълго за жена на моята възраст.
— Беатрис, само ми кажи какво желаеш да ти донеса следващия път и ще го имаш.
— Ти си добро момче — рече тя и го докосна по бузата.
— Благодаря ти — отвърна той. След това й намигна с весело пламъче в сините си очи. — Знам.
Бастунът й отново се стовари върху ръката му.
— Високомерието първата стъпка към греха.
Рейд само се засмя.
Към тях крачеше Ван Хорн, придружен от поразителна руса жена.
— Познаваш ли се с моята племенница, Рейд? — запита той.
— Тя се казва Патриша Дарнинг. Може би си виждал мъжа й в Лондон?
Рейд се обърна към прекрасната блондинка. Взе ръката й и я целуна непринудено.
— Не, не съм имал удоволствието да срещна мистър Дарнинг. Но се познавам с очарователната му жена — отговори той, а трапчинките се очертаха ясно по бузите му — и затова знам, че Дарнинг е голям късметлия.
Патриша го гледаше втренчено.
— Благодаря ви. Чух, че току-що сте се завърнал от Европа? — попита учтиво тя.
— Да. Посетих Алпите, Париж и Лондон.
— Колко хубаво — каза тихо тя.
Рейд насочи вниманието си отново към Ван Хорн.
— Между другото, докато бях в Англия на посещение при брат ми, се отбих в един конезавод в Девън и купих жребец и две кобили за разплод. Кобилите са с доказани качества, но Албърт — изрече Рейд с блеснали очи, — така се казва жребецът, е превъзходен. Истински победител.
— Защо не ми разкажеш за всичко това утре на закуска в клуба?
На лицето на Рейд се появи ослепителна усмивка.
— Добре. Ще успеем да обсъдим също и работата, за която ти споменах по-рано.
Ван Хорн се съгласи и се отдалечи, за да обърне внимание и на другите си гости.
— Липсваше ми днес — каза Патриша с тих и предпазлив глас. — Отбих се в твоя хотел, но те нямаше. Чаках те един час, Рейд.
— Съжалявам, Триш, но бях на среща — той се усмихваше, докато оглеждаше стаята. А после, понеже никой не им обръщаше внимание, Рейд я погледна в очите. В погледа й се четеше опияняващо обещание. Лека усмивка заигра по прекрасната извивка на устните му. Ръката му докосна кръста й. Палецът му се задвижи страстно по сатенената й рокля. Той се приближи до нея.
— По-късно ще успеем да наваксаме за изгубеното време, не смяташ ли? — провлеченият му говор беше на чист западно — тексаски диалект. Едновременно с това беше нежен като коприна и груб като шкурка.
— Да се срещнем на горния етаж в синята стая за гости след половин час — прошепна Патриша и се отдалечи.
За миг Рейд се загледа след нея, но вече беше късно да й възрази. Припомни си последната им изпълнена с горещи страсти среща. Патриша започна да намеква, че е готова да се разведе с мъжа си Дарнинг. Също така заразпитва Рейд за неговия брат Ник, който, въпреки че бе четвърт индианец като него, бе настоящият лорд Шелтън, граф на Драгмор.
Фактът, че майката на Ник и Рейд бе последната дъщеря на лорд Шелтън, не бе тайна, но Рейд никога не беше споменавал за него. Не знаеше как Патриша бе узнала това, но сигурно бе наела детективи. А когато една жена почне да прави проучвания, е, това означава, че тя със сигурност има сериозни намерения.
Рейд реши, че трябва да сложи край на нейните машинации, като й каже истината. Не беше готов да се установи някъде за постоянно и се съмняваше, че ще бъде в състояние да стори това в близкото десетилетие. Не че имаше нещо против брака. Някой ден ще срещне подходящата жена и ще има семейство като това ма баща си. Но този ден все още бе твърде отдалечен, а целият свят навън го очакваше. След Коледа възнамеряваше да отплува към Китай на търговския клипер, от който бе купил наскоро дялове. В края на краищата, досега не бе ходил в Ориента. Въпреки това, не можеше да не изпита леко съжаление към Патриша, макар че никога не й бе обещавал нищо, а тя вече бе омъжена. Защо всички жени искаха да се омъжат за него? И най-вече тези от подходящия тип. Още преди да бе спечелил първия си милион, те започваха да мислят за олтара тутакси, щом го зърнеха.
Рейд разговаряше непринудено с гостите на Ван Хорн, като намираше време да размени две думи с всеки, но точно тридесет минути по-късно влезе в синята стая за гости и затвори зад гърба си тежката врата от палисандрово дърво. Никой мъж не би изтълкувал погрешно погледа на чакащата Патриша. Рейд я притегли бавно и плътно до себе си.
— Здравей, Триш — каза тихо той. Гальовните му и чувствени устни докоснаха нежно нейните. Езикът му нахлу в устата й. Вече бе напълно възбуден и притисна горещата си и твърда изпъкналост в нея, като я търкаше гъвкаво нагоре-надолу. Тя простена. Той обгърна с ръка малката й гърда и я замачка.
— О, Рейд, Рейд — изпъшка тя. Ръцете й се заплетоха диво в гъстата му руса коса.
— Зная, скъпа, зная — изохка той в отговор.
Роклята й я покриваше до петите и беше по последна парижка мода. Дрехата имаше турнюр и огъващи се обръчи, което ядосваше много Рейд — особено в моменти като сегашния. Той ги вдигна до кръста й с умела решителност. Ръката му се насочи незабавно към нейното бедро, нежно движейки се по вътрешната му страна към прекрасното възвишение, където се съединяваха краката й. Тя отстъпи назад и се долепи до вратата. Той намери сръчно отвора в късичкото й копринено бельо и стигна до влажната гореща плът. Замилва я нежно, изследвайки я упорито, като плъзгаше ръката си. Тя потръпна и изстена.
Той я целуна леко, едва-едва, закачливо. Езикът му си играеше с нейния и я измъчваше.
— Хайде, скъпа, хайде, почувствай върховното блаженство — изрече той. Провлеченият му глас звучеше неясно и настоятелно.
Тя изохка. Гласът й бе нисък и дрезгав. След това се напрегна и извика няколко пъти.
— Скъпа — прошепна той, докато смъкваше бързо панталоните си. Възбуден и разрошен, сви колене и проникна в нея. Тя изпъшка. Той също.
Краката й се обвиха около кръста му, а гърбът й се опря на вратата. Тя го яздеше, докато той се движеше ритмично и енергично, а лицето му бе заровено в шията й.
— Рейд — изскимтя тя. — Мисля… ох. — Тя изхълца.
Той избухна в нея. От гърлото му се изтръгна дрезгав стон. Спазъм след спазъм разтърсваха горещото тяло на Патриша.
След това двамата възстановиха нормалното си дишане. Докато си оправяха дрехите, Рейд стискаше нежно кръста й.
— Сладка моя — измърмори той, — хайде да тръгваме веднага, преди да забележат, че ни няма.
Тя му хвърли поглед, в който се четеше пълно обожание.
Двадесет минути по-късно те седяха на масата пред белите ленени покривки, кристалните съдове и чашите с „Шато Ротшилд“. Разговорът скоро се насочи към скандала на деня, аферата Уудхъл.
Виктория Уудхъл и сестра й бяха започнали да печатат един екстремистки женски седмичник, който се застъпваше, между другото и за правото на жените да обичат, когото си пожелаят. Неотдавна Виктория Уудхъл бе обвинила Хенри Уорд Бийчър, лидера на Националната женска асоциация на суфражетките
