Знаеше, че й е невъзможно да се омъжи за него.
Той ще я лиши бавно от нейната независимост, или поне ще се опита да постигне това. Бракът им ще се превърне в безмилостна битка. Няма ли да започнат да се мразят един друг?
Той иска да се ожени за нея. Това означава ли, че я обича? И ако е така, как е възможно да иска да й отнеме най-важните за нея неща на този свят? Нещо по-лошо, защо сърцето моли разума й да се примири с това?
— Никога няма да мога да се омъжа за него. Произнесени на глас, думите й зазвучаха искрено. Изправи се на крака. Беше взела решението си веднъж завинаги.
Грейс се мразеше. Не искаше да си отива. Но трябва ли да остава тук и да играе ролята си на любовница до другата година, когато приключва споразумението им, и да чака да се случи неизбежното? Да враждуват с Рейд като котка и куче? Ще може ли да издържи да го обича и да бъде с него, щом знае, че връзката им е обречена на провал? И ако тя напусне, няма ли да си тръгне и той? Тя беше сигурна, че той ще продължи да се противопоставя на Форд, докато тя е тук и го гледа. Но ако я няма…
Тази мисъл й вдъхваше най-много надежда. Ще принесе с радост в жертва оставащото им време, за да осигури безопасността му.
Грейс намери кошницата за пикник и се наведе, за да я вдигне. Точно когато се чувстваше не чак толкова зле, видът на изоставената кошница й напомни за станалото току-що. Заплака отново. Каза си, че ако трябва да бъде наистина честна към себе си, е длъжна да признае, че в момента има само едно място, където иска да се намира — в прегръдките на Рейд. Искаше й се да го моли за прошка и да смекчи болката му.
След няколко минути забеляза, че не е поела по пътека, която ще я отведе до пътя към града. Поради дълбокото си вълнение бе тръгнала по едва забележима пътечка. Подвоуми се. Не беше сигурна накъде да върви. После реши, че пътят се намира пред нея и с малко късмет ще го намери бързо. Няколко минути Грейс крачеше с нарастващо безпокойство, докато не видя най-накрая едно сечище между дърветата пред нея. Имаше нещо познато в ливадата отпред и тя почувства облекчение. След това се спъна в някаква издатина и притисна ръка до устата си.
Това беше ливадата, на която се намираше църквата, където тя беше преподавала. Само че сградата я нямаше. Беше напълно разрушена. Не бе останало нищо, освен пепел, мръсотия, следи от пожар и изкривена купчина от желязо.
Сълзи изпълниха очите й. Такова насилие, такава склонност към унищожаване… такава омраза. Грейс усети, че ще заплаче отново. Но не й бяха останали непроляти сълзи. Вместо това тя се наведе към едно почерняло дърво и го прегърна силно, за да облекчи някак страданието си.
Върна се в хотела със свито сърце. Влезе в тяхната стая. Рейд не я погледна. Той изтриваше крема за бръснене от лицето си. Беше само по панталони и ботуши. Грейс усети, че в гърлото й засяда буца.
— Рейд?
Никакъв отговор. Той загреба купчина пари от бюрото и ги напъха в джоба си.
— Рейд?
Той едва я погледна и сви рамене. Грейс се ужаси. Той я изоставяше. — Рейд?
— Какво, Грейс?
Той се държеше толкова студено, че сърцето й едва не спря да бие.
— Излизаш ли?
Този път той я погледна с присвити и леденостудени очи.
— Не си прави труд да ме чакаш.
Грейс едва не се задави, докато го гледаше как й обръща гневно и презрително гърба си. Рейд си облече с пренебрежителни жестове светлосиня жилетка и светлокафяво сако. Мина покрай нея, сякаш тя бе невидима. Вратата се затръшна силно зад него. Той изчезна от погледа й.
Върна се чак призори, когато тъкмо бе започнало да се развиделява. Грейс не беше спала изобщо. Очите й бяха почервенели от плач. Лежеше вдървено по хълбок на своята страна на леглото и се преструваше, че спи, но се вслушваше във всяко негово движение. Веднага разбра, че той е трезвен, защото си смъкваше дрехите подред една след друга. Сърцето й сякаш бе замръзнало в гърдите й и тя се помоли наум той да легне в кревата, да я вземе в прегръдките си и да й каже, че я обича. Вместо това той се покатери на леглото, оставяйки празнина от два фута между тях, и веднага заспа. Беззвучният й плач беше най-мъчителното преживяване, което беше имала някога.
Следващата сутрин беше повторение на предишния ден. Грейс не успя да издържи. Той закусваше и четеше вестник, без да престава да се държи хладно. Отнасяше се към нея по същия мъчителен начин, както и вчера. Грейс се чувстваше длъжна да разбере какво е правил той снощи. Когато Рейд дойде до леглото, от него не се носеше мирис на евтин парфюм. Не видя и следи от червило по дрехите му, които тя отдели грижливо настрана за перачката. Не можеше да понесе мисълта, че той е прекарал нощта в обятията на друга жена.
— Покер ли игра през нощта?
Той не вдигна очи.
— Да.
Тя спря да говори за миг.
— Спечели ли?
Той зашумя с вестника.
— Не.
— Съжалявам.
Той остави вестника настрани. В погледа му бушуваха пламъци.
— Имаш ли да ми казваш нещо, Грейс?
— Къде беше снощи? — извика тя. — С друга жена ли беше? Погледът му беше крайно неотстъпчив.
— Нямаш право да питаш.
Тя ахна.
— Ти не си ми жена — заяви той, а мускулите на челюстта му се изопнаха. — Само омъжена жена има правото да задава такива въпроси.
Тя не се удържа и лицето й се сгърчи.
— О, по дяволите! — избухна Рейд, стана рязко и прекатури стола си. След това излезе.
Грейс реши, че трябва да си отиде сега, докато бяха в лоши отношения помежду си. Но как именно по тази причина да стори това?
Навън в коридора Рейд се облегна на вратата. Изкушаваше се да влезе вътре и да я вземе в обятията си. Дяволите да я вземат! Тя изобщо му нямаше никакво доверие! Не му вярваше достатъчно, за да се омъжи за него, не му вярваше, че е в състояние да се справи с Форд, не смяташе, че ще стои настрана от проститутките, щом не е с нея! За какъв го мислеше?
Той не се прибра до зазоряване. Този път се върна пиян вкъщи. Беше загубил хиляда долара, но това не го интересуваше. Разбира се, само тя бе виновна, проклетата червенокоса магьосница. Да върви по дяволите, щом не му вярва. Да върви по дяволите, щом отказва да му стане жена. Под въздействието на алкохола болката от отказа се превърна в зейнала пропаст, която заплашваше да го погълне.
Тя спеше на своята страна на леглото. Изглеждаше непоносимо хубава. Беше облечена в ефирната нощница, която той й бе купил. Косата й се спускаше като водопад навсякъде около нея на огненочервени вълни. Внезапно го връхлетяха удивително приятните спомени от деня, в който се завърна от Ню Орлиънс. Господи, колко щастлива беше тя. Приличаше съвсем на малко момиченце на Коледа, което не е в състояние да сдържи възторга си от няколко обикновени подаръка. И той беше щастлив. Тогава бяха невероятно щастливи, а сега са ужасно нещастни.
Желанието заля слабините му, нарасна, измъчваше го. Желаеше я толкова силно, че му се струваше, че ще умре. Но не, нямаше да я докосне. Да пукне, ако й покаже колко много се нуждае от нея и колко силно я желае.
Тя се размърда и се повдигна на лакът.
— Рейд?
