Очите й бяха червени и подути.
— Рейд!
Той си заповяда да не й обръща внимание, да й обърне гръб и да се съблече. След това реши да не си събува панталоните — проклет да е, щом още я желае! Заповяда си наум да не я докосва, щом се вмъкне в леглото.
— Всичко ли… — тя си пое дъх. Гласът й затрепери. Личеше й, че е готова да избухне в плач.
— Всичко ли е наред?
Той затвори очи и поде борба със себе си. Чу неравномерното й дишане и по-скоро почувства, отколкото видя, че тя се свива на кълбо. Прокле се, когато тя зарида сподавено. Приближи се към нея.
Наведе се със стон и докосна раменете й. Тя ахна и моментално се хвърли в обятията му. Той я прегърна. Тя извика. Той я погали. Тя се притисна към него.
— О, Грейс, дявол да го вземе — изохка той.
Тя стисна силно лицето му.
— Люби се с мен — настоя несдържано тя. — Моля те, Рейд. Устните й се впиха силно в неговите.
Той не удържа на ураганния й напор, омекна и се почувства безвъзвратно погубен.
— Грейс, Грейс…
— О, Рейд — възкликна тя. Събори го по гръб, възседна го и обсипа с целувки лицето, клепките, шията и челюстта му. Сграбчи кичури от косата му и го прикова на място.
— Рейд…
Той затвори очи и изви назад главата си, за да достигне Грейс с устни гърлото му. „Може би“, помисли си той, „може би това ще бъде достатъчно. Само да съм по-търпелив.“
Тя се изтегна върху него. Затърка се в тялото му. Рейд се смая от неприкритото й и настойчиво желание.
— Грейс — възкликна той, взе главата й в ръцете си и се премести, за да я изтърколи под себе си. Нямаше сили да чака. Никога не беше изпитвал такава нужда от някого, каквато изпитваше сега към Грейс. Господи, колко му бе липсвала!
— Не — изпъшка тя на колене и посегна да разкопчае панталоните му. Ръката й обгърна твърдата му като стомана и гладка като коприна издутина. За първи път тя го докосваше там. Рейд се чувстваше безпомощен, безвъзвратно изгубен и обезумял.
— Грейс… моля те!
Тя го прегръщаше и се търкаше в него, а след това се остави той да я прониже и да я изпълни със себе си. Заедно стигнаха до върховното удоволствие.
Тя отложи заминаването си.
Рейд изпрати нова телеграма до родителите си, с която им съобщаваше, че ще пристигне по-късно.
И двамата се вкопчиха отчаяно в новата си връзка. Вече не бяха просто мъж и любовницата му. И двамата се мъчеха да понесат някак това положение на нещата, което бе неприемливо за тях, но им бе невъзможно да го променят. Трябваше да предвидят, че всичко това рано или късно ще свърши, но никой от тях не дръзваше да си помисли това. По-лесно им беше да си прекарват времето заедно и да се преструват, че всичко е наред, и че нещата никога няма да се променят. Докато бяха двамата, взаимното им привличане беше неудържимо, независимо дали се намираха в леглото или бяха навън. Обаче отчаянието и неотложната потребност присъстваха невидимо всеки момент с тях. И двамата го усещаха.
Поради това Грейс не разбра какво прави Рейд. Предишните два дена той бе изчезнал тайнствено някъде. Твърдеше, че не може да си позволи да пропусне покера с високи залози. Остави Грейс самичка. Тя се разстрои и обиди. Тяхната връзка бе така несигурна, както и преди, но неговото държание я усложни допълнително. Тя усещаше много добре, че той прави нещо зад гърба й. В крайна сметка един ден се появиха Клариса и Джефри и внесоха приятно разнообразие в един бездеен следобед.
— Елате с нас, мис Грейс — заяви светналият от радост Джеф и я задърпа по стълбите.
— Взехте ли си боне, мис Грейс? — запита Клариса зад нея. — Вънка е наистина горещо. Със сигурност ще ви трябва боне.
— За какво е цялата тази суетня? — попита Грейс, която усети тяхното неудържимо вълнение. — Не, не си взех боне.
— Ще ви потрябва — настоя Клариса. Грейс изтича обратно на горния етаж и си взе бледолилавата шапка, която подхождаше на райетата на ленената й рокля.
— О, нима виждам любимото си муле — възкликна Грейс, когато съзря Мери, която бе впрегната в малка каручка. На Мери дори не й мигна окото. Грейс я потупа предпазливо — след всичко преживяно беше длъжница на това муле. Мери изви шия и я погледна. Трудно беше да се каже дали погледът й е укорителен или недоверчив.
— Е — каза Грейс, — закъде сме се запътили?
Те се качиха на каручката. Клариса дръпна юздите.
— Това е изненада — каза тя и подвикна енергично: — Дий!
— Миста Рейд казва… — заговори Джеф, но Клариса го смушка силно в ребрата с лакът и той спря внезапно.
— Рейд ли? Какво общо има той с това?
Джефри се сви от смущение. Клариса го изгледа намръщено и се впусна да обсъжда учтиво времето, след това предстоящата реколта на памука и модела на роклята на Грейс. Накрая Грейс се наведе и сложи дланта си върху ръката й, за да я накара да замълчи. Изпитваше много силно любопитство.
Начез остана зад гърба им, а те се насочиха на север. Ако Грейс не знаеше вече, че църквата е изгорена, тя би заподозряла, че са се запътили към опожарените й останки.
— Къде отиваме?
— Ще стигнем скоро — отвърна Клариса с усмивка.
Грейс седеше, сложила ръце в скута си. Птиците пееха в летния следобед, дърветата шумоляха, орловите нокти и лавандулата се стелеха нагъсто около тях. Тя чу гласове, много гласове, повечето мъжки. Когато приближиха, долови по-отчетливо шумовете. Хората се смееха силно и пееха. Където и да се намираше, навсякъде би разпознала прочувственото и мелодично пеене на освободените роби. А след това чу силен трясък и отмерени удари.
— Какво става тук? — запита Грейс, мъчейки се да види увеселението иззад завоя.
А след това се досети, разбира се, защото това беше мястото, където се намираше унищожената църква.
Те завиха и мулето спря. Грейс извика от изненада. Пред взора й се откри блестящата дървена фасада на нова сграда. Тя беше малко по-широка от предишната. Личеше си, че току-що са сложили чамовия под. По наклонените покривни греди и по земята стояха хора, които забиваха гвоздеи. С мулета и волове докарваха още дървен материал. Застлан с керемиди покрив вече покриваше половината от строежа. Гледката беше удивителна.
Тук изглежда се бяха събрали стотина души. Имаше не само мъже, но и жени и деца. В голяма яма се печаха цели животни. До нея бяха подредили маси, които се огъваха от изобилната храна по тях и бяха застлани с цветни, празнични покривки.
В този миг Грейс откри за своя изненада, че не всички присъстващи са негри. Забеляза Джордж Фарис. Той си беше навил ръкавите до лактите. Държеше чук и се усмихваше, докато стоеше до конструкция от стъпала. Съзря Алън, който посочваше къде да изсипят съдържанието на една количка. Грейс успя да забележи и няколко други бели като доктор Ланг, Хариет и Сара Белели. Белите бяха само десетина на брой, но това беше началото и сърцето й се изпълни с радост.
След това го видя.
Рейд се беше настанил високо в десния ъгъл на постройката. Намираше се на равнището на покрива. Носеше панталони и обувки за работа, но не и риза. Беше мокър и лъщеше от пот, докато ковеше равномерно. Яркозелена носна кърпа обгръщаше челото му. Тя пазеше косите му да не падат надолу и
