задържаше потта. За миг Грейс се захласна по гледката, която представляваха мускулите, които се издуваха по гърба му и от очертанията на бицепсите му.
— Мъжът ви направи това — изрече Клариса в ухото й. — Това беше негова идея. Сега имаме съвсем нова сграда за църква и училище. Тя е по-хубава от предишната.
Обзеха я твърде силни чувства, които тя не успя да овладее. Сълзи изпълниха очите й. Рейд беше построил тази сграда. Той не беше негодник, а възхитителен човек. Беше от онези хора, които преместваха планините, изпречващи се на пътя им. Не беше ли усетила това още в първия миг, в който го срещна? Дали затова не го насъска толкова егоистично срещу Форд? Нима е възможно да го обича сега повече отпреди? Нима се беше влюбила в него от момента, в който го видя за първи път?
Не откъсваше поглед от него. Чукът му изведнъж замря във въздуха. Той се премести и обърна глава, за да огледа множеството. Видя я и погледите им се срещнаха.
На лицето му се появи усмивката с дълбоките трапчинки. Тя видя, че той държи пирони в устата си. Рейд й махна за поздрав с чука. Тя засия от радост и размаха ръка.
— Внимавай там горе — извика тя.
Той й намигна дръзко в отговор.
После Джефри я затегли към майка си Хана, която й подаде чиния, пълна с храна. Грейс я пое. Имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне от радост. Погледът й продължи да се движи по покривните греди, където работеше Рейд.
— Доста хора се събраха — каза Хана.
— Той ги доведе, нали?
— Малко сладки приказки, няколко разговора набързо и дори няколко ругатни, и хората се събраха.
— Така ли?
— Всички се плашеха. Рейд им каза, че е правилно, че се страхуват, а това, което не е правилно, е, че не се страхуват достатъчно, за да избягат оттук. Той каза, че Форд и другите с него имат същата кръв като нас и че цветът й е същият. Каза, че ако се обединим, ще издържим, а ако се разделим, сме загубени. Каза още много неща. Каза, че нашите деца заслужават, когато пораснат, да имат възможност да станат нещо повече от земеделци и че каквото и да казва президентът Линкълн, ние още сме роби, а белите ни държат закрепостени за земята чрез дълговете и лошотията си.
— Всичко това ли каза? — попита с вълнение Грейс.
— Не си спомням всичко, което каза. Той каза твърде много неща. Този момък с думите си ни накара да дойдем.
Грейс се усмихна.
— Били сме навели глави толкова ниско, рече, че сме забили нос в калта. А след това така раздразни всички, че те бяха готови да вдигнат вилите и да прогонят Форд от града. Най-накрая той ги успокои и обеща да дойде с тях тук, за да вдигнем отново църквата.
Грейс не можеше да откъсне погледа си от голата бронзова фигура на Рейд, която се очертаваше ясно на фона на синьото небе. Едната му ръка се вдигаше и спускаше неуморно. След двадесет минути той слезе на земята, като се спусна стремително надолу през последните десет фута. Закрачи нехайно към нея и я прегърна с изпотената си ръка. Това не засегна Грейс. Тя се притисна към него. Той отвърна на погледа й със спокойна и уверена усмивка.
— Благодаря — изрече тя тихо.
— Не го направих само заради теб, въпреки че мисълта за теб ме подтикваше постоянно.
— Знам.
— Наистина ли?
— Всеки, който си навлича неприятности, като събира тези хора и им държи реч като твоята, прави това поради вътрешно убеждение.
— Такъв ми е характерът — изрече дрезгаво той.
— Благодаря ти.
Те се гледаха един друг. Рейд сведе лицето си. Устните им се докоснаха. В същия миг и двамата усетиха паниката, която обхвана тълпата и сподавената възбуда в гласовете край тях. Хората наоколо замлъкнаха разтревожено. Рейд вдигна глава и се озърна. И двамата едновременно забелязаха шерифа Форд на сивия му кон.
— Тук май празнувате, а? — провлечено каза Форд.
26
Форд не беше сам. Зад него стояха половин дузина мъже, които държаха пушки в ръцете си. Грейс знаеше, че те до един са нощни ездачи. Несъзнателно стисна здраво ръката на Рейд. Ужасът вледени кръвта й.
Той се отдръпна от нея. Тръгна напред, застана пред всички и препречи пътя на Форд и хората му. Не носеше оръжие.
— Искаш ли да се присъединиш към нас, шерифе? Още работна ръка ще ни бъде от полза.
Форд се засмя. Мъжете зад него се присъединиха към смеха му.
— Това място тук е обществена собственост — провлечено каза той. — То принадлежи на град Начез. А добрите бели хора от град Начез не желаят цветнокожите да ходят на училище, защото на тях мястото им е на полето. Хайде, момчета.
Конниците тръгнаха напред.
Рейд се обърна към събраното множество. Очите му блестяха гневно.
— По дяволите — провикна се той. — Нима ще им позволите да ви изгорят новото училище? Те са само шестима, а ние сме петдесетина! Шест срещу петдесет! Дявол да го вземе, мъже ли сте или животни, че им се подчинявате толкова безропотно?
На Грейс й се искаше да извика: „Недей, Рейд!“ Но беше безсилна. Той беше толкова яростен и великолепен, че всички около нея, цялата тълпа се размърда неловко и неспокойно. Рейд изруга.
Форд се засмя и се наведе от коня си.
— В тези негри няма и един грам смелост.
— Кучи син — провлечено каза Рейд. След това се раздвижи. Скочи към Форд бързо и силно като рис, го нападна и го и го сграбчи ненадейно. Форд падна от коня. Рейд се озова върху него. Започна да налага безмилостно с юмрук лицето на шерифа.
— Това ти е за Грейс, мръснико!
Конниците понечиха да се втурнат напред, но преди да успеят да обградят двамината, тълпата излезе от вцепенението си, раздвижи се, развълнува се и прегради пътя на ездачите. Включиха се дори жените и децата. На земята Рейд удряше с юмрук лицето на Форд с думите:
— А това ти е от мен, мръснико. А това ти е заради тези хора — заради всички хора, които тормозиш с гадната си воня.
Един конник посегна към оръжието си. Хана извика:
— Спрете го, спрете го! Веднага!
Някой го замери с чук. Той не уцели ездача, но едно момче го сграбчи за глезена от другата страна на коня. После се притекоха на помощ и по-възрастните, и конникът се строполи на земята. Не се виждаше от скупчилите се около него деца и младежи.
— Исусе Христе! — извика уплашено друг конник, когато множеството се втурна към коня му и посегна към краката му. Някой изтръгна оръжието направо от ръцете му. Конят изцвили неспокойно и се запрепъва, докато тълпата го буташе и едва не падна на земята.
— Да се махаме оттук! — извика ездачът.
Един от конниците вече се беше измъкнал от тълпата и се отдалечаваше в галоп. След миг го последваха и останалите. Изведнъж настъпи пълна тишина и спокойствие. Множеството се разпръсна, напрежението спадна.
Рейд седеше неподвижно върху Форд, който не помръдваше. Грейс се втурна към него.
— Добре ли си?
— Да — отвърна той и се изправи. Разтърси дясната си ръка и изтръпна от болка.
