— Зная, че не ме харесваш. Знам…
— Какво ти се е случило? — попита надменно Луиза, когато видя скъсаната й рокля и разрошеното й лице.
— Напускам Начез — каза тихо Грейс. Вече беше по-спокойна, въпреки заседналата здраво буца в гърлото й. — И ми трябва твоята помощ, за да успея.
Очите на Луиза се присвиха. Макар че се усмихваше, видът й никак не беше привлекателен в този момент.
— Ти се шегуваш с мен.
Грейс само я гледаше.
— Отиваш си посред нощ, пеш — усмихна се подигравателно Луиза и хвърли един бегъл поглед на голите и окървавени крака на Грейс. — Бягаш оттук.
Грейс не отвърна. Не биваше да го прави.
— Какво се е случило? — повтори Луиза. — Рейд не знае, нали?
— Не.
Луиза отметна глава и се засмя.
— Разкажи ми какво се е случило. Как си загуби обувката? Защо в косата ти има клончета, а по роклята ти се вият бодли?
— Когато излязох от града, минах покрай църквата. Те дойдоха, изгориха я и ме видяха. Успях да им се изплъзна.
— Много лошо — каза Луиза. — Много, много лошо.
— Ще ми дадеш ли назаем кочияш и кабриолет, само да ме откара до следващата железопътна гара? — Гласът на Грейс звучеше отчаяно. — Трябва да съм далеч оттук, преди Рейд да разбере, че ме няма.
— Нима е възможно да ти откажа? — попита риторично Луиза. — Веднага ще изпратя да повикат кочияш. Искам да се махнеш оттук, преди да дойде гостът ми.
— Благодаря ти — каза Грейс и се запита кого ли очаква Луиза. — Ще имаш ли нещо против да ми заемеш едни обувки? Трябва и да се пооправя малко.
— Иди в кухнята — Луиза й посочи с ръка задната част на къщата. — Знаеш пътя.
Грейс се подвоуми.
— Какво чакаш? Казах ти, че очаквам някой да дойде всеки момент.
— Моля те, не казвай на Рейд, че си ме виждала.
Луиза се усмихна.
— И през ум не ми минава да го направя.
Грейс изпита болка от тържествуващата нотка в гласа й. Обърна се и се запрепъва към кухнята. Не успя да се удържи и си представи Рейд в прегръдките на Луиза. „О“, помоли се тя, „дано не се обърне към нея за утеха, след като открие, че ме няма!“
Луиза не й донесе обувки. След като използва гърба на един поднос за огледало, Грейс си оправи косата, махна клончетата и бодлите, приглади и опъна полите си. Свали си другата обувка и се запъти към предната част на къщата. Ако Луиза беше благоволила да й донесе обувките, Грейс би се измъкнала незабележимо през задния изход. А сега, е, какво пък, положението и така беше доста лошо. Ще се измъкне някакси и любовникът на Луиза ще запази анонимността си.
Щом влезе в коридора, застина на място и едва не припадна от изненада. Никога нямаше да сбърка гласа, който се чуваше от всекидневната. Говореше Форд:
— И жената на Браг беше там, но ни избяга. Но, по дяволите, какво правеше там сама през нощта?
— Тя е тук — изрече несъобразителната Луиза. — Тя ще напусне Рейд и аз ще й помогна да се добере до гарата.
Настъпи мълчание. После Форд се разсмя. Грейс се обърна и хукна да бяга.
— Какво правиш, по дяволите? — извика Форд.
Той я улови, преди да се е промъкнала през внушителната предна врата, изкиска се и я притисна към себе си.
— Я виж какво хванах!
Луиза стоеше със скръстени ръце и се мръщеше.
— Какво правиш, Уил? Пусни я! Тя си отива от града. Да й кажем: „Прав ти път!“
Лицето на Форд още беше подуто и разранено. Едното му око беше насинено.
— Значи най-сетне ти дойде умът, а? Колко жалко, че не взимаш със себе си и онзи тексаски боклук.
— Пусни ме — изрече задъхано Грейс и се изви.
— О, можеш да вървиш по дяволите, ако искаш. Начез ще стане далеч по-приятен град, след като теб те няма тук. Но няма да те пусна, преди да пробвам от това, което е получил и Браг.
И Луиза и Грейс ахнаха едновременно. Грейс продължи да се бори още по-енергично, макар и да не постигна никакъв успех. Разгневената Луиза се приближи до тях.
— Хей, я слушай — изръмжа тя. — Аз ти се отдадох, но ако продължиш да опипваш тази бяла отрепка, никога повече няма да те пусна тук. Ясно ли е?
— Дявол да го вземе — изрече Форд и отпусна Грейс.
— Спомни си — каза Луиза с разширени от гняв ноздри и стегната челюст, — че той се насочи към нея само защото ми беше омръзнал!
Форд пусна Грейс.
— Аз чух друго по този въпрос, но смятам, че има и друг начин да си отмъстя. Да върви по дяволите — той насочи черните си очи към Грейс и пипна с пръст аметистовата й огърлица. — Днес имаш късмет, малката.
Грейс потрепери от страх.
След това той скъса огърлицата от шията й.
27
Рейд се събуди с усмивка на лице, прозя се и се протегна бавно. Посегна към Грейс. Докато се раздвижваше по този начин, се чудеше дали не му се е присънило любовното й обяснение снощи. Той почти беше заспал, но можеше да се закълне, че тя му каза, че го обича. Дори само споменът за тези думи караше сърцето му да се свива от радост и надежда.
Ръката му се движеше по студената повърхност на леглото. До него нямаше никой.
Рейд обърна глава и се загледа в мястото до себе си, където трябваше да лежи Грейс. Огледа стаята, но не видя и помен от нея. Отначало, все още неразсънен, той само се обърна, но след това изпадна в ужас. Нейната страна на леглото беше съвсем студена, сякаш я няма от часове…
Къде, по дяволите, е хукнала посред нощ?
Хрумна му, че може да й е станало лошо и изтича в банята, но тя беше празна.
Сигурно е излязла да се поразходи, макар и да е било много рано сутринта. Или пък, и той помрачня, докато е скитосвала, е попаднала в беда.
Несъмнено се бе случило именно това.
Но толкова рано? Защо е излязла толкова рано призори?
Той се бе успал. Слънцето грееше високо в небето. Сигурно беше десет часът. Погледна към джобния си часовник и разбра, че предположението му е правилно. Наплиска си набързо лицето с вода, насапуниса се и се изми. Реши да прескочи бръсненето. Вече усещаше лека паника. Обу си бързо панталоните.
Щом чу почукването по вратата, извика безцеремонно: „Влез!“, като очакваше това да е камериерката, която носи закуската. Примигна, когато видя Алън, а после се зае да си закопчава ризата твърде бързо, като объркваше илиците и копчетата. Разбра, че са се сбъднали най-лошите му страхове — тя е изпаднала пак в беда.
— Какво има?
— Не знам как да ти го кажа, Рейд — изрече Алън и се размърда с неудобство. Погледът му се стрелна по стаята. Лицето му поруменя, когато забеляза леглото.
— По дяволите, къде е Грейс?
