момчетата ми? Нищо не може да се сравни със загубата на дете, скъпи. Нищо.
Той наведе унило главата си.
— Толкова боли, Хариет…
— Тя щеше да настоява да продължиш борбата, ако беше жива!
Рейд изтри рязко една малка струйка сълзи от очите си. Не извика. Нямаше да вика.
— Да, така е, но, по дяволите, толкова ми е трудно. — Погледна Хариет за пръв път от началото на разговора им.
— Но първо трябва да се погрижа за една работа. — Първата работа на Рейд бе да построи отново църквата.
Този път сградата включваше отделна стая само за провеждане на учебни занятия. През следващите три седмици три поде кампания срещу шерифа. В атаките си наблягаше преди всичко на смъртта на моряка Ейбъл Смит. Нае агенцията на Пинкертън да разследва самоубийството. Доказателствата срещу шерифа бяха само косвени, но Ейбъл Смит беше бял, а не негър. Много от градските жители, които бяха на страната на нощните ездачи, се изпълниха с негодувание и възмущение, когато узнаха за тази подозрителна смърт.
Рейд изпрати писма до местните вестници, Джексън Клариън и Абърдийн Икзаминър. Не се интересуваше от това, че журналистите съчувстват на нощните ездачи и на техните методи за въздействие. Скоро съмнителното самоубийство на моряка се превърна в обществен скандал. В Начез се сформира малка група граждани, които подеха кампания в защита на закона, реда и справедливостта. Те се обявиха срещу Форд. Въздържателското дружество на Сара Белели се включи в нея. Общественото негодувание се надигна, а Рейд подклаждаше огъня чрез вестниците. Само след няколко седмици при него се появи разгневеният Форд.
— Ти стоиш зад тази работа — изръмжа Форд. — Да не мислиш, че не зная това? Да не мислиш, че ще стоя и ще те гледам със скръстени ръце?
Рейд се засмя.
— Искам да знаеш следното, кучи сине. Искам да знаеш, че ще те унищожа. Свършено е с теб в Начез.
Форд се поколеба. Рейд разбра, че той се страхува.
— Не можеш да ме унищожиш, момко — каза Форд.
— Така ли? — засмя се Рейд.
— По-голямата част от гражданите все още ме подкрепят — процеди Форд. — И ако не ми вярваш, какво пък, ела на Крос Крийк утре през нощта и сам ще се убедиш.
Крос Крийк. Рейд бързо се досети, че нощните ездачи пак са решили да сплашат някого. Те се готвеха да пребият един изполичар, който беше закъснял с плащането на вноските си. Рейд осъзна, че за Форд е изключително важно да демонстрира властта и силата си в този случай.
Точно обратното, за Рейд беше жизненоважно да го спре. Въпреки че болшинството от градските жители се разтревожиха от вестта за смъртта на Смит, Рейд знаеше, че е невъзможно да разчита на тях, за да спре нощните нападения на Форд срещу цветнокожите. Ставаше дума за пряк сблъсък с шерифа и хората му. Рейд можеше да разчита само на няколко души като Фарис. Затова нае неколцина от агенцията на Пинкертон. Така успя да сформира малък кавалерийски отряд, който яздеше в задушната и безлунна вечер, за да спре нощните ездачи.
Но не се стигна до бой. Форд и хората му не очакваха да се сблъскат с въоръжен противник, който ги превъзхожда по численост. Щом видяха хората на Рейд, те им обърнаха гръб и избягаха като банда страхливи хулигани, каквито си бяха всъщност. Рейд се втурна в галоп след Форд. Той го настигна на половината път до Начез. Никой и нищо нямаше да го спре сега, не и когато се приближи толкова до постигането на заветната си цел — унищожаването на своя кръвен враг.
— Спри и се бий, Форд!
Форд продължи да бяга. Рейд се втурна след него. Конете им галопираха шия до шия слепешком в мрака. Той скочи върху Форд. Двамата се стовариха на земята и се затъркаляха, водейки лют бой. А после се изправи само Рейд, който едва не преби с юмруци до смърт Форд.
Тогава видяха Форд за последен път в Начез. Но Рейд не се радваше и нямаше чувството, че е победил. Усещаше само дълбока празнота в сърцето и душата си.
— Здрасти, татко.
— Рейд! — Кехлибарените очи на Дерек Браг се отвориха широко от изненада. Миг по-късно по лицето му се изписа усмивка от удоволствие. В следващата секунда Рейд се озова в силната и пламенна прегръдка на баща си. Двамата си приличаха като две капки вода, като изключим очите, които при Дерек изглеждаха тридесет години по-възрастни. Двамата бяха еднакво тежки и имаха едно и също здраво телосложение. Лицата им бяха като огледално отражение едно на друго. Само че единият беше млад и строен, а другият бе видимо по-възрастен, но все още несъмнено хубав. Дерек го пусна и се усмихна.
Рейд отвърна на усмивката му. Забеляза как усмивката на баща му се стопява и видя озадачения поглед в очите му. Усети, че Дерек вече е доловил унинието, което не го напускаше. „Не мигай“, помоли се наум Рейд и отклони поглед. Не забеляза загрижеността, която се изписа по лицето на Дерек, а тя изчезна, когато той отново вдигна очи.
— Къде е мама? — с известно усилие успя да придаде безгрижна нотка на гласа си. — И сестра ми? И онзи негодник картоиграчът, за когото тя се омъжи?
Дерек го прегърна през рамото и го въведе в предверието на ранчото, чийто под беше дъбов.
— Миранда! — извика той. — Сторм! Брет! — Той се усмихна на сина си. — Майка ти ще ти издърпа ушите, сине.
Рейд се усмихна при тези думи.
— Да не се е ядосала за нещо, а?
Дерек го погледна.
— Ядосана? — Той отметна глава назад и се засмя.
Сестра му изглеждаше невероятно хубава. Тя беше в разцвета на младостта си и беше пет години по- възрастна от Рейд. Щом го видя, хукна надолу по стълбите. Елегантната й копринена рокля, турнюрът, обръчите и всичко друго й стигаха до коленете и разкриваха дългите, изящни и обути в копринени чорапи крака. Това беше Сторм, която Рейд познаваше далеч по-добре от мъжа, който се бе оженил за нея и с когото тя живееше в Ноб Хил в Сан Франциско. Тя изпищя от радост. Викът й му напомни за тяхното детство и Рейд я улови, когато тя се хвърли в прегръдките му.
— Щях да те убия, ако не беше дошъл — призна му тя задъхано. — Всички тези телеграми! Първо ще пристигнеш на една дата, после на друга! Майка ти е подготвила няколко изненади! Много ти е сърдита!
Рейд се усмихна смутено и забеляза над рамото на Сторм, че Брет го гледа. Прегърнал с една ръка сестра си, той протегна другата, за да разтърси десницата на зет си. Доста, време измина от онзи ден преди петнадесет години, когато Рейд отказа да пусне Брет в къщата и заплаши да го накълца на парчета, докато Брет се мъчеше да намери избягалата си жена.
Майка му се появи с вик на входа. Сторм се усмихна и прегърна мъжа си. Миранда беше дребна на ръст. Когато Рейд я прегърна, на фона на неговия ръст тя изглеждаше още по-миниатюрна. Откакто Грейс го напусна, не беше прегръщал жена и сега усети, че толкова силно страдание изпълва душата му, че той задържа майка си в обятията си далеч по-дълго от обичайното. Най-сетне успя да се овладее.
— Къде са племенниците ми? — попита той и се усмихна.
— Спят — отвърна Брет. — Слава богу.
Той и жена му си размениха влюбени погледи. В душата на Рейд нещо се скърши, когато видя дълбоката им привързаност, тъй като те не се държаха така по-рано. Брет забеляза погледа му и го озари с ослепителната си усмивка.
— Ръцете ми не се задоволяваха да прегръщат само жена ми — заяви той и му намигна.
Сторм смушка Рейд в ребрата.
— Не му обръщай внимание, Рейд, той е чудесен баща. Как е Ник? А къде е очарователната дама, която
