Трима на бумел

ревера листче с името и адреса. Немският студент е извънредно учтив и каквото и да е собственото му състояние, ще се погрижи гостът по някакъв начин да се прибере у дома. Естествено, не бива да се очаква да помни адреси.

Разказаха ми за трима гости на едно берлинско Kneipe, чието премеждие замалко не завършило трагично. Всеки от тях написал адреса си на визитната си картичка и я забол в покривката на масата пред себе си. Това било грешка. Вече споменах, трябвало е да ги забодат на реверите си. Човек може да смени мястото си на масата, може съвсем неволно да седне чак на другия й край, но където и да иде, дрехата с ревера ще е на гърба му.

Доста след полунощ председателят предложил за повече прегледност всички господа, които не можели да вдигнат глава от масата, да бъдат изпратени по домовете им. Сред загубилите интерес към ставащото били и тримата англичани. Решено било да ги натоварят на файтон заедно с един относително членоразделно говорещ студент и да ги изпратят. Да си били седели на местата, всичко щяло да е наред, но те били ходили насам-натам и вече никой не знаел кой от господата на коя картичка отговаря, а и господата не знаели. При тогавашното състояние на общо веселие това на никого не се видяло чак толкова важно. Имало трима господа и три адреса. Вероятно идеята е била, че и да стане грешка, на сутринта всичко ще се оправи. И така, качили тримата господа на файтон, относително трезвият студент стиснал в ръка трите картички и всички потеглили, изпратени от възгласите и пожеланията на компанията.

Немската бира има едно предимство: предизвиканото от нея напиване не прилича на онова, което в Англия се разбира под напиване. В него няма нищо отблъскващо, просто човек е много уморен. Не му се говори, иска да го оставят на мира, да си легне и да спи — все едно къде.

Водачът на гостите спрял файтона на най-близкия адрес. Инстинктът му подсказал първо да се отърве от най-тежкия случай. Двамата с файтонджията го отнесли на горния етаж и позвънили на вратата на пансиона. Отворил им сънен портиер. Те внесли товара си и се огледали къде да го оставят. Вратата на една от спалните била отворена, при това вътре нямало никой. Какво по-добро! Те внесли там товара си, освободили го от всичко, което се сваля лесно, и го сложили на леглото. После излезли, много доволни от себе си.

На следващия адрес след позвъняването се показала дама по пеньоар и с книга в ръка.

Немският студент погледнал едната от двете картички, останали в ръката му, и запитал с фрау У. ли има удоволствието да говори. Удоволствието се оказало едностранно, изключително за него. Обяснил на фрау У., че спящият, опрян на вратата господин е нейният съпруг. Без всякакъв ентусиазъм от прибирането на стопанина съпругата отворила мълчаливо вратата на спалнята и се скрила някъде. Файтонджията и студентът внесли вътре човека и го сложили на леглото. Не си направили труда да го съблекат, защото се почувствали уморени. Тръгнали си, без да се сбогуват с домакинята. Последната картичка била на ерген, адресът бил в хотел. Така те предали последния гост на нощния портиер и си тръгнали.

Ако успеем да се върнем на първия адрес приблизително осем часа преди описаната доставка, бихме чули следния разговор:

— Казах ли ти, мила, че тая вечер съм канен на нещо, което, ако не се лъжа, се нарича Kneipe? — пита господин Х.

— Да — отговаря госпожа Х. — Какво е Kneipe?

— Ами ергенска сбирка, мила, студентите се събират да попеят, да събеседват… и да пушат, нали знаеш?

— Е, надявам се, че ще прекараш интересно — казва госпожа Х., мила и разумна жена.

— Да, ще ми бъде интересно — уверява я господин Х. — Много пъти съм искал да разбера какво точно става на Kneipe. Възможно е малко да закъснея — добавя господин Х.

— Колко? — пита госпожа Х.

— Трудно е да се каже предварително — отвръща господин Х. — Как да ти обясня, студентите са луди глави и като се съберат… Вдигат се много тостове. Ако ми се удаде случай, ще си тръгна рано, без да засегна домакините. Иначе…

Госпожа Х., разумна жена, както вече уточних, казва:

— Знаеш ли, няма да е зле да поискаш от портиера ключ. Аз ще си легна с Доли и няма да те усетя в колкото и часа да се прибереш.

— Прекрасно хрумване — радва се господин Х. — Не искам да те тревожа. Ще вляза тихичко и ще се мушна в леглото.

Посред нощ или може би призори Доли, сестрата на госпожа Х., седи в леглото и се ослушва.

— Джени — пита Доли, — будна ли си?

— Да, миличка — отговаря госпожа Х. — Няма нищо. Лягай си.

— Какво става? — пита Доли. — Да няма пожар?

— Мисля, че е Пърси — отвръща госпожа Х. — Сигурно се е спънал в тъмното. Не се тревожи, миличка, спи, спи.

Но щом Доли заспива, госпожа Х. като добра съпруга решава да се промъкне тихичко и да види всичко наред ли е с Пърси. Намята си пеньоара, обува чехлите и на пръсти отива до стаята, макар че за да се събуди господинът, трябва да стане земетресение. Тя запалва свещ и пристъпва до постелята.

Мъжът в леглото не е Пърси. Тя ясно долавя, че този човек не би могъл при никакви обстоятелство да є бъде съпруг. Чувството, което в момента изпитва към него, е отвращение. Единственото й желание е да се отърве от този непознат.

И все пак й се струва не толкова непознат. Тя се приближава още и разглежда по-добре спящия. Та това е господин У. — оня, у когото двамата с Пърси вечеряха първия ден, когато пристигнаха в Берлин.

Но какво прави той тук? Тя оставя свещта на масата, стиска главата си с две ръце и сяда да помисли. Обяснението изведнъж просветва в ума й. Нали тъкмо с тоя господин У. мъжът й тръгна на Kneipe. Станала е грешка. Доставили са господин У. на адреса на Пърси. А Пърси в тоя миг…

Една от друга по-ужасяващи вероятности се занизват в съзнанието й. Тя се връща в стаята на Доли, облича се набързо и излиза на улицата. За щастие скоро хваща минаващ файтон и дава адреса на госпожа У. Казва на файтонджията да почака, изтичва на горния етаж и настойчиво звъни. Както преди немного време вратата отваря госпожа У., все още с пеньоар и книга в ръка.

— Госпожа Х.! — възкликва госпожа У. — Какво ви води насам?

— Моят съпруг! — успява единствено да изговори госпожа Х. — Тук ли е?

— Госпожо Х. — промълвява госпожа У. и се изправя в целия си ръст, — как се осмелявате!

— О, моля ви, не ме разбирайте погрешно! — моли я госпожа Х. — Станала е ужасна грешка! Сигурно са докарали горкия Пърси тук вместо в нашата квартира. Моля ви, погледнете.

— Скъпа моя — казва госпожа У., жена на повече години и с майчинско държане, — не се вълнувайте. Докараха го преди около половин час и да ви кажа право, не го и погледнах. Май дори не си направиха труда да го събудят. Ако запазите самообладание, ще го смъкнем долу и ще си го вземете, без никой нищо да разбере.

Госпожа У. май наистина има желание да помогне на госпожа Х. Тя отваря вратата и госпожа Х. влиза, но само след миг излиза с пребледняло уплашено лице.

— Той не е Пърси — съобщава тя. — Какво да правя?

— Съветвам ви да не правите такива грешки — казва госпожа У. и на свой ред тръгва към стаята.

Госпожа Х. я спира.

— Но не е и вашият съпруг.

— Глупости! — казва госпожа У.

— Наистина не е — настоява госпожа Х. — Сигурна съм, защото преди малко оставих вашия съпруг да спи в леглото на Пърси.

— Но какво прави той там? — кипва госпожа У.

— Докараха го и го оставиха — обяснява госпожа Х. и се разридава. — Аз затова помислих, че Пърси е тук.

Двете жени стоят и се гледат. Възцарява се мълчание, нарушавано от хъркането на господина.

— Тогава кой е този тук? — опитва се да узнае госпожа У., след като първа се съвзема.

— Не зная — отговаря госпожа Х. — Не съм го виждала. Дали не е някой ваш познат?

Но госпожа У. само захлопва вратата.