това преглеждаше списъка още веднъж и зачеркваше всичко, без което би могъл да мине.
После губеше списъка.
Джордж се обади:
— С нас на колелата ще вземем малко багаж, колкото за ден-два. По-тежките неща ще препращаме от град на град.
— Трябва да внимаваме — казах. — Едно време познавах един човек, който…
Харис си погледна часовника:
— Ще ни разкажеш за него на кораба. Имам среща с Клара на гара Ватерло след половин час.
— Няма да ни отнеме половин час — възразих аз, — истинска история е и…
— Само ще я похабиш сега — рече Джордж, — чувал съм, че вечер в Шварцвалд често валяло, тогава ще й се насладим. Работата ни сега е да съставим списъка.
Днес установявам, че така и не успях да им разкажа тая история, все нещо пречеше. А тя действително беше истинска.
ТРЕТА ГЛАВА
Единственият недостатък на Харис · Харис и ангелът · Патентован велосипеден фар · Идеалното седло · Специалистът по ремонтите · Орловото му око · Неговият метод · Жизнерадостната му самоувереност · Простите му и евтини предпочитания · Външността му · Как да се отървем от него · Джордж пророкува · Благородното изкуство да станеш неприятен на чужд език ·
Джордж иска да изучава човешката природа · Джордж предлага да проведем опит · Предпазливостта на Джордж · Подкрепата на Харис, отпусната при известни условия
В понеделник следобед Харис пристигна у дома, стиснал колоездачески вестник. Аз казах:
— По-добре да не се занимаваш с тая работа.
Харис попита:
— С кое да не се занимавам?
Аз казах:
— С тоя чисто нов патент, революцията в колоезденето, която бие всички рекорди.
Той каза:
— Виж сега, мисля си, че ще имаме да качваме доста стръмни нагорнища. Ще ни трябват добри спирачки.
Аз казах:
— Спирачки ще ни трябват, съгласен съм. Това, което няма да ни трябва, е някое механично чудо, което не разбираме и което, стане ли нужда, никога не действа.
— Тази действа автоматично — обяви той.
— Можеш и да не ми го казваш — отговорих. — Зная точно какво ще направи, предчувствам го. Когато изкачваме нагорнището, ще блокира колелото така, че ще трябва да мъкнем тандема на гръб. Въздухът на върха ще й подейства добре и там тя изведнъж ще се оправи. Като тръгнем по надолнището, ще започне да разсъждава колко безобразно се е държала. Това ще я доведе до угризения на съвестта и в края на краищата до отчаяние. Ще си каже: „Мен не ме бива за спирачка. Аз не помагам на тия хора, само им преча. Аз съм проклятие за тях, ето какво съм аз!“ И без изобщо да предупреди, ще откаже да работи. Това ще направи тая спирачка. Не се залавяй с нея. Ти си добър човек — продължих аз, — но си имаш един недостатък.
— Какъв? — запита той с яд.
— Прекалено си доверчив — отговорих. — Готов си да повярваш на всяка реклама. Втурваш се към всяко ново нещо, измислено от всеки глупак във връзка с колоезденето. Изглежда, твоят ангел пазител е кадърен и съвестен дух и досега винаги е бдял над теб. Послушай съвета ми и не подлагай търпението му на прекалено големи изпитания. Сигурно не е видял бял ден, откак си станал колоездач. Недей да продължаваш така, ще го вбесиш.
Той каза:
— Ако всеки разсъждава така, няма да има напредък в нито една област на живота. Ако никой никога не опитва нищо ново, светът ще тъпче на едно място. Само ако…
— Зная всичко, което може да се каже от тая гледна точка — прекъснах го. — Съгласен съм човек да прави опити, но до трийсет и пет годишна възраст. След трийсет и пет според мен човек има право да мисли за себе си. Ние с теб сме изпълнили дълга си в това отношение, особено ти. Или си забравил колко пострада от избухването на оня патентован газов фар…
Той каза:
— Знаеш ли, аз наистина съм убеден, че грешката беше моя. Според мен го бях затегнал прекалено много.
Аз казах:
— Склонен съм да приема, че ако е имало неправилен начин да се борави с този уред, ти си приложил точно него. Но е трябвало да държиш сметка за тая твоя наклонност, тя е свързана с доводите ти. Аз специално не забелязах какво си направил, зная само, че карахме тихо и мирно по пътя за Уитби и беседвахме за Трийсетгодишната война, когато твоят фар гръмна като пистолет. Експлозията ме прати в канавката, а лицето на жена ти, когато й казах, че нищо особено не се е случило и да не се тревожи, защото двамата работници ще те качат горе, а лекарят ще дойде след минута-две и ще доведе сестра, все още е като живо в паметта ми.
— Съжалявам, че не си се сетил тогава да прибереш фара. Така ми се искаше да разбера защо изгърмя.
Аз казах:
— Нямах време да прибера фара. По моему щяха да отидат два часа, докато събера парчетата. А самият факт, че го рекламираха като най-безопасния фар, съществувал някога, щеше да накара всекиго освен теб да бъде готов за злополука. После и тоя електрически фар — продължих аз.
— Но той наистина светеше чудесно — отговори Харис, — ти самият го призна.
Аз казах:
— Светеше чудесно на кралския път край Брайтън и дори подплаши един кон. Щом се стъмни след Кемптаун, угасна и те прибраха в участъка, защото караше без фар. Може би помниш как всеки слънчев следобед караше с ярко светещ фар. Стъмнеше ли се, той, естествено, беше уморен и се нуждаеше от почивка.
— Наистина малко ме нервираше тоя фар — промърмори Харис, — така си беше.
Аз казах:
— Мен ме нервираше, какво остава за теб. После седлата — продължих (исках веднъж завинаги да му набия урока в главата). — Можеш ли да си спомниш за рекламирано седло, което да не си опитал?
Той каза:
— Винаги съм вярвал, че накрая ще направят удобно седло.
Аз казах:
— Откажи се от тази вяра. Живеем в несъвършен свят, където радостта е смесена с мъката. Може да има по-добра страна и там велосипедните седла да ги правят от слънчева дъга с подплънки от облаци, но в нашия свят най-просто е да свикнеш с нещо твърдо. Да вземем онова седло, дето го купи в Бирмингам. Имаше шев през средата и приличаше на чифт бъбреци.
Той каза:
— Искаш да кажеш онова, дето беше конструирано на анатомичен принцип?
— По всяка вероятност — отговорих. — На кутията, в която го купи, имаше картинка на седнал скелет… или по-скоро — на частта от скелета, на която се седи.
Той каза:
— Беше си съвсем правилна. Показваше правилното положение на…
Аз казах:
