- 1
- 2
предположи, че е ритуална молитва към боговете да го благословят за по-добра сполука при следващия опит. А този, които е нанесъл несполучливия удар, вдига ръце със стиснати юмруци към небето и произнася нещо — може би молитва, предназначена специално за подобни случаи.“
„Наследникът на всички векове“ и неговото наследство
Небесният наблюдател продължава да описва нашите билярдни партии, състезанията по тенис, играта на крокет. Той навярно не би могъл да допусне, че определена част от човешкия род съзнателно посвещава живота си на убиване на времето. Един мой приятел — културен човек на средна възраст, магистър на изкуствата, завършил Кембридж — ме уверяваше неотдавна, че въпреки целия му жизнен опит най-голямо удовлетворение досега му е донасял сполучливият плосък удар в тениса. Малко странен коментар към историята на вашата цивилизация, нали? С други думи: „Певците изпяха песните си, строителите построиха сградите, художниците въплътиха своите мечти за прекрасното.“ Борците за крилата мисъл и свобода принесоха в жертва живота си, от мрака на иевежеството се роди знанието, цивилизацията в продължение на десетки хиляди години води борба с варварството, за да се стигне в крайна сметка… до какво? До това, че джентълменът от двадесетия век, „наследникът на всички векове“, намира най-висшата радост на живота си в удара по топката с парче дърво!
Човешката енергия, човешките страдания — всичко това е отишло напусто. Наистина подобен венец на човешкото щастие е можел да се постигне далеч по-рано и с по-малка загуба на сили. В това ли е смисълът на развитието ни? На прав път ли сме? Детските игри са много по-мъдри. Парцалената кукла е принцеса. В пясъчния замък живее великан. В такива игри има полет на въображението. Те имат някакво отношение към действителността. Само възрастният човек може да намира удовлетворение във вечното боричкане с топката. На по-голямата част от човечеството е наложен такъв непрекъснат, такъв изнурителен труд, че не й остава никаква възможмост да развива своя ум. Цивилизацията е устроила нещата по такъв начин, че само едно привилегировано малцинство да може да се наслаждава на свободно време, необходимо за работата на мисълта. И какъв отговор дава на всичко това привилегированата класа?
Ето нейния отговор:
„Ние и пръст няма да мръднем за света, който ни храни, облича и поддържа разкоша ни. Ние ще прекараме живота си в хвърляне на топки, гледайки как други хвърлят топки, спорейки помежду си за най- добрите начини за хвърляне на топки.“
А нима това е — нека използуваме техния светски жаргон — „честна игра“?
Впрочем възможно е да говоря всичко това просто от завист. Аз никога не съм проявявал особена сръчност в подхвърлянето на топки.
Информация за текста
© 1970 Красимира Тодорова, превод от английски
Jerome K. Jerome
Civilization and the Unemployed, 1908
Сканиране, разпознаване и редакция: Теодора, 2008
Публикация
Джером К. Джером
Празни мисли на един празен човек
Избрани разкази
Издателство „Народна култура“, София, 1970
Съставителство и превод от английски: Красимира Тодорова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7362]
Последна редакция: 2008-05-13 10:00:00
- 1
- 2
