продължение на няколко месеца отвели в гроба отначало бащата, а после и майката на Хепуорт.
Този удар лишил Алекс от всичко, което той вече, без съмнение, смятал за своя собственост, и тъй като сестрата, за нейно щастие, била недосегаема, той побързал да избере за жертвен агнец своя брат Майкъл. Майкъл, слабохарактерен и срамежлив, може би все още по момчешки възхищавайки се на силата и красотата на по-големия брат, отстъпил като глупак. Ясно, че изискванията непрекъснато нараствали и на душата на Майкъл олекнало, когато се разбрало, че брат му е замесен в някакво отвратително престъпление. Сега вече на самия Алекс се налагало да се скрие. Майкъл го снабдил с нужната сума пари, макар и той самият да не бил особено богат и братът напуснал Англия, давайки тържествена клетва да не се връща повече.
Всички тези мъки и грижи сломили младия Хепуорт. Почувствал, че повече не може да работи в своя бранш. Единственото, за което мечтаел, било да скъса завинаги всички нишки, свързващи го с миналото и да почне да живее отначало. Именно тук Елънби му предложил да се прехвърли в Лондон и да вложи остатъците от своя капитал в доставката на оборудване за параходите. Името Хепуорт се ползвало с известност в деловите кръгове и Елънби, взимайки това предвид, но най-вече с желание да предизвика в младия Хепуорт интерес към работата, настоял фирмата да получи название „Хепуорт и Ко“.
Не минала и година, откакто почнали да въртят съвместен бизнес, когато се върнал Алекс, искайки отново пари. Този път, обаче, Майкъл, действайки по съветите на Елънби, решително му отказал и Алекс разбрал: неговата карта е бита, повече няма да измъкне от брат си нито грош. За известно време го оставил на мира, но скоро Майкъл получил писмо, в което Алекс в най-трогателна форма разказвал на брат си, че е много болен и че умира от глад. Той умолявал брат си да отиде при него и ако не заради самия него, то поне заради младата му жена.
По този начин те за първи път чули за женитбата на Алекс. Майкъл започнал да се надява, че събитието ще се отрази благотворно на поведението на брат му и въпреки съветите на Елънби, решил да отиде. В жалката килийка в Ист-Енд Майкъл заварил жената на брат си, самият Алекс не бил вкъщи. Той дошъл доста по-късно, когато Майкъл вече се готвел да си отива. Вероятно, именно тогава, седейки с мисис Хепуорт, той е чул историята на нейния живот.
Запознала се с Алекс Хепуорт или, както се наричал тогава, Чарли Мартин, в Ротердам, в кръчмичката, където се наела като певица. Той почнал да я ухажва. Алекс можел да изглежда много приятен, стига да поиска. Младостта и красотата на момичето сигурно са му направили впечатление и в началото в неговото ухажване се чувствало искрено възхищение и страст. Тя се съгласила да му стане жена, но най-вече от желание да се измъкне по-бързо от средата, в която била попаднала. Почти дете, била готова на всичко, само да не вижда страшните нощни оргии в онзи вертеп, където я захвърлила съдбата.
Той не се бил оженил за нея, в крайна сметка, тя така мислела. Първия път, когато се напил, той хвърлил в лицето й фраза, от която тя разбрала, че церемонията била просто маскарад. За нещастие, това се оказало лъжа. Него винаги го ръководела трезвата сметка. Явно, виждайки в нея сигурен залог за своето бъдещо съществувание, той се погрижил бракът строго да бъде оформен според законите.
Трудно е да се изрази с думи целият ужас от живота й с този човек. Панделката, която носена на шията си, скривала белег — той, в припадък на бяс, едва не й прерязал гърлото, когато тя отказала да му изкарва пари на улицата.
И ето, добрала се отново до Англия, тя твърдо решила да го напусне. Нека я преследва, нека я убие — не е ли все едно?
Работата приключила с това, че заради нея Хепуорт отново предложил на брат си помощ, но при условие: Алекс ще замине и ще замине сам. Онзи се съгласил. Изглеждало, че изпитвал нещо като разкаяние, но, вероятно, сам за себе си се е подсмихвал. Бил хитър и пред него се рисувала картината на неизбежното. Мисълта за шантаж се зародила у него още тогава. Заплахата всеки момент да разобличи двубрачие — ето оръжието, с което до края на дните си би могъл да живее спокойно, знаейки, че му е осигурен постоянен и непрекъснато увеличаващ се доход.
Майкъл взел за брат си билет втора класа за парахода, заминаващ за Южна Африка и го изпратил до пристанището. Разбира се, да се разчита, че Алекс ще устои на думата си, не си струвало, но могли да се надяват, че в някоя пиянска свада някъде си, все някой ще му пробие черепа. Така или иначе, за известно време той няма да е пред очите им, пък и ще остави нещастната жена на спокойствие. Наричали я Лола. Месец след заминаването на брат си, Майкъл се оженил за нея, а след още четири месеца те получили писмо от Алекс, адресирано до мисис Мартин, от „любещият я съпруг Чарли“, който изразявал надежда, че в най-скоро време ще има удоволствието да се види с нея.
Като направили справка чрез английския консул в Ротердам, те се убедили, че заплахата изобщо не прилича на шега. Бракът, сключен според всички формалности, завинаги я свързвал с Алекс.
Вечерта, когато било извършено убийството, всичко станало почти така, както го описа моят приятел. Сутринта Елънби заварил своя шеф в кантората. Там се крил Хепуорт дотогава, докато не рискувал накрая да напусне убежището си, след като боядисал косите си и си пуснал малки мустачки.
Ако смъртта на Алекс би настъпила при други обстоятелства, Елънби би посъветвал Хепуорт да се остави в ръцете на закона. Самият Хепуорт страстно бе желал това. Но престъплението носеше твърде явни следи на предумишленост, ако се вземе под внимание и заредения револвер, който неясно защо се оказал в къщата, и облекчението, което те би трябвало да изпитат след смъртта на Алекс, фактът, че семейство Хепуорт са купили къща в ненаселен район, изглежда, също доказваше, че са замислили всичко предварително. Дори на защитата да се удадеше да докаже непреднамереността на убийството и да спаси Хепуорт от въжето, все едно, него неизбежно го чакаха дълги години каторжен труд.
При това, неизвестно оставаше — дали това би спасило от наказание жената или не. Странна гримаса на съдбата, но даже при този случай тя се смяташе в очите на закона за жена на убития, а убиецът — неин любовник.
Тя държеше на своето. Младият Хепуорт се скри в Америка. Там без всякакво усилие и, разбира се, под чуждо име, той си намерил работа в кантората на някакъв архитект, а по-късно почнал собствен бизнес. Те не се виждали от деня на убийството и се срещнали току-що преди три седмици.
Не ми се случи да видя още веднъж тази жена, но моят приятел, изглежда, я бе посетил. Хепуорт вече се беше върнал в Америка, а моят приятел бе успял да издейства разрешение от полицията, според което тя отново бе съвършено свободна. Понякога вечер минавам по същата улица, където я видях за първи път. И винаги ме обхваща странното чувство, че съм попаднал в пуста театрална зала, където току-що е приключила драмата.
Информация за текста
© Екатерина Димитрова, превод от английски
Jerome K. Jerome
The Street of the Blank Wall, 1916
Сканиране, разпознаване и редакция: Теодора, 2008
Публикация
Джеръм К. Джеръм. Джентълмени и привидения. Разкази
Съставителство и превод: Екатерина Димитрова
Selekt ABC, София, 1993
Печат: Полипринт, Враца
255 с.
Malvina of Brittany, 1916
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6762]
Последна редакция: 2008-04-27 21:00:00
