гримирах лицето си и нахлупих перуката. Мина ми обаче през ума, че стаята навярно ще бъде претърсена и че дрехите ми може да ме издадат. Отворих прозореца, но бях толкова припрян, че без да искам, разраних до кръв палеца си, който бях порязал сутринта в спалнята ни. После грабнах жакета си, натежал от монетите, които току-що бях прехвърлил от кожената си просяшка чанта, хвърлих го през прозореца и той потъна в Темза. Тъкмо се канех да запокитя и останалите дрехи, когато по стълбите се втурнаха полицаите, нахлуха в помещението и да ви призная, за мое голямо облекчение, вместо да бъда идентифициран с Невил Сейнт Клеър, бях арестуван като негов убиец. Това е всичко. Исках да запазя тайната колкото може по- дълго, затова не позволявах да ми измият лицето. Тъй като знаех, че жена ми силно ще се разтревожи, в един момент, когато полицаите бяха заети да оглеждат стаята над пушалнята, свалих пръстена си и го дадох на съдържателя заедно с една набързо надраскана бележка, в която й съобщавах да не се безпокои за мен.
— Тя получи тази бележка едва вчера — рече Холмс.
— Господи! Колко мъчителна е била за нея изминалата седмица!
— Полицията държеше под наблюдение съдържателя на пушалнята — обади се инспектор Брадстрийт — и той е бил затруднен да прати лично писмото, без да го забележат. Навярно го е предал на някой клиент моряк, който очевидно чак след няколко дена се е сетил за поетото задължение.
— Точно така — каза Холмс, като кимна одобрително. — Аз стигнах до същото заключение. — И все пак никога ли не са ви преследвали за просия, господин Сейнт Клеър?.
— О, много пъти! Но мен глобата не ме плашеше.
— Сега обаче трябва завинаги да сложите край на приключението си — отсече Брадстрийт. — Ако желаете полицията да потули историята, налага се Хю Бун да изчезне.
— Вече съм се заклел тържествено и пред самия себе си.
— В такъв случай смятам, че срещу вас няма да бъдат предприети никакви мерки. Заловят ли ви обаче още веднъж, всичко ще излезе наяве. А на вас, господин Холмс, сме безкрайно задължени, че изяснихте историята. Много бих искал да знам все пак как успяхте да го сторите.
— Много просто — рече моят приятел. — Като седях върху пет възглавници, докато си изпуша тютюна. А сега, Уотсън, мисля, че ако тръгнем незабавно за улица „Бейкър“, ще стигнем навреме за закуска.
Информация за текста
© 1991 Красимира Тодорова, превод от английски
Arthur Conan Doyle
The Man with the Twisted Lip, 1891
Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2008
Публикация
АРТЪР КОНАН ДОЙЛ
Избрани произведения в три тома
ТОМ ВТОРИ
Избрани разкази
Красимира Тодорова, съставител и преводач, 1991
Художник на корицата и оформление ХРИСТО ЖАБЛЯНОВ
Редактор КРАСИМИРА АБАДЖИЕВА
Художествен редактор ВАСИЛ МИОВСКИ
Техн. ред. Костадинка Апостолова
Коректор МАЯ ХАЛАЧЕВА
ISBN 954—419—001—5
Английска. Първо издание. Дадена за набор м. февруари 1991 г. Подписана за печат м. юли 1991 г. Излязла от печат м. август 1991 г. Формат 16/60/90. Печати коли 9.5. Издателски коли 9.5.
Цена 9,90 лв.
ДФ „ОТЕЧЕСТВО“, София
ДФ „Георги Димитров-90“ — София
с/о Jusautor, Sofia
Arthur Conan Doyle
Penguin Books, 1985
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7289]
Последна редакция: 2008-05-11 22:50:00
1
Опиева тинктура — Б. пр.
