Артър Конан Дойл
Пъстрата лента
Като разглеждам записаните от мене многобройни приключения, които съм наблюдавал през последните осем години, докато изучавах методите на Шерлок Холмс, аз намирам между тях много трагични, няколко комични, и при това странни, но нито едно банално. Защото той се занимаваше със своята работа от любов към изкуството, а не за пари и затова се отказваше от изследвания, в които нямаше нищо особено, нито дори фантастично. От всичките записани случаи едва ли не най-интересна е историята с Ройлотовци от Сток Морен. Това се случи в първите дни на нашето познанство, когато бях още ерген и живеехме заедно на Бейкър Стрийт. Аз бих описал и тоя случай по-рано, ако не бях обещал на една дама, че ще го пазя в тайна. Само нейната ранна смърт, преди три месеца, ме освободи от това задължение. И ето сега ще мога най- сетне да разясня и тази история, защото слуховете за смъртта на доктор Гримсби Ройлот представят работата по-ужасна, отколкото тя беше всъщност.
В едно прекрасно априлско утро през 1883 г., се събудих и видях Шерлок Холмс да стои облечен до леглото ми. Неволно се учудих — часът беше само седем и четвърт, а Холмс изобщо ставаше късно. Погледнах го с учудване, дори бях недоволен, защото не обичах да нарушавам привичките си.
— Съжалявам, че трябва да ви събудя, Уотсън — каза Холмс, — но на това сме осъдени всички днес. Събудиха госпожа Хедсън, тя мен, а аз вас.
— Какво се е случило? Пожар ли?
— Не, клиент. Дошла е някаква жена, много е разтревожена и непременно иска да ме види. Тя е в гостната. Нали знаете, че когато някоя млада жена ходи толкова рано из столицата и буди спящите, сигурно иска да съобщи нещо много важно. Ако работата излезе интересна, вие сигурно ще пожелаете да вземете участие в нея. Затова се реших да ви събудя.
— Благодаря ви, приятелю. Би било жалко да пропусна някой интересен случай.
Нищо не ми доставяше такова удоволствие, както възможността да наблюдавам Холмс и да се възхищавам от неговите бързи изводи, винаги основани на логиката. Аз се облякох бързо и след няколко минути двамата влязохме в гостната. Жената, облечена с черни дрехи и с гъст воал, седеше до прозореца и като ни видя, стана от стола.
— Добро утро, госпожо — весело каза Холмс. — Аз съм Шерлок Холмс. Това е моят приятел доктор Уотсън. Можете да говорите пред него така свободно, както и пред мен. A-ха, драго ми е, че госпожа Хедсън се е сетила да запали печката. Моля, седнете по-близо до огъня; ще поръчам да ви дадат чашка горещо кафе. Вие треперите.
— Аз треперя не от студ — тихо проговори жената, като сядаше до печката.
— А от какво?
— От страх и от ужас, господин Холмс.
При тези думи тя повдигна воала си и ние видяхме развълнувано бледо лице с неспокойни изплашени очи като на животно, преследвано от ловци. По лице и по фигура тя изглеждаше на тридесет години, но косите й бяха започнали да побеляват, а тя самата беше уморена и изтощена. Холмс я изгледа със своя пронизващ поглед.
— Не бойте се — каза той, като се наведе към нея и погали ръката й. — Ще оправим цялата работа, уверен съм в това. Пристигнали сте с утринния влак?
— Нима ме познавате?
— Не, но виждам в лявата ви ръкавица билет за връщане. Вие сте тръгнали рано и до гарата е трябвало да пътувате с каруца по неудобен път.
Госпожицата трепна и учудено погледна моя другар.
— В това няма нищо тайнствено — с усмивка продума той. — Върху левия ръкав на вашата блуза има около седем петна от кал. Петната са съвсем пресни. Човек може да се изцапа така само ако седи в каруца, и то от лявата страна на каруцаря.
— Имате право — каза жената. — Аз излязох от къщи преди шест часа, в Летерхед бях в шест и двадесет и се отправих с първия влак за Уотърлу. Господине, аз не мога повече да понасям това, ще полудея. Няма към кого да се обърна… Има един човек, който ме обича, но той, нещастният, нищо не може да направи за мене. Чувах за вас от госпожа Фаринтош, на която сте помогнали при тежка беда. Тя ми даде вашия адрес. О, господине! Не можете ли да ми помогнете или поне да влеете малко светлина в обкръжаващия ме гъст мрак? Сега не мога с нищо да ви възнаградя, но след месец-два ще се омъжа и тогава ще мога да разполагам със своето богатство, а вие ще видите, че няма да се покажа неблагодарна.
Холмс се приближи до писалищната маса, отвори я и извади оттам малка записна книжка.
— Фаринтош — каза той. — Ах, да, помня този случай. Ставаше въпрос за диадемата с опалите. Струва ми се, това беше, преди да се запознаем с вас, Уотсън. А колкото до наградата, самата работа ми служи за награда; но вие можете да платите разходите ми, когато ви е удобно. А сега, моля ви, разкажете всичко, което може да послужи за изясняване на случая.
— Уви! — отвърна нашата посетителка. — Целият ужас на моето положение е в това, че страховете ми са толкова неопределени, а подозренията ми са основани на дреболии, които изглеждат нищожни за всички други. Дори този, от когото мога да очаквам помощ и съвет, гледа на това, което разказвам, като на женска фантазия. Той нищо не казва, но аз чета това в неговите успокоителни отговори и в погледа, с който ме гледа, когато разказвам. Но чувах, че вие, господин Холмс, умеете да надниквате дълбоко в душата на всеки зъл човек. Вие можете да ме посъветвате какво да правя сред обкръжаващите ме опасности.
— Аз съм цял внимание, госпожице.
— Името ми е Елън Стоунър. Живея с втория си баща, последен представител на едно от най-старите саксонски семейства в Англия — Ройлот от Сток Морен.
Холмс кимна с глава.
— Слушал съм това име — каза той.
— В минали времена Ройлотовци са били едни от най-богатите хора в Англия, именията им са се простирали на север до Бъркшир, а на запад до Хампшир. Но в миналия век четири поколения са водили безпътен живот, а през време на регентството семейството се разорило напълно благодарение на страстта към хазарта на един от неговите членове. Останали са само няколко акра земя и старата отпреди два века къща, заложена и презаложена. Последният собственик е водил там жалкия живот на беден аристократ; неговият син, моят втори баща, като видял необходимостта да премине към нови условия на живот, заел пари от един свой роднина, издържал докторски изпит и заминал за Калкута. Благодарение на своето изкуство и силата на характера си той добил там голяма практика. Веднъж в припадък на гняв, предизвикан от някаква кражба в къщата, той пребил до смърт своя слуга-туземец и едва избегнал смъртното наказание за убийство. Трябвало дълго време да прекара в затвора. Той се върнал в Англия мрачен и разочарован човек. В Индия доктор Ройлот се бе оженил за майка ми, госпожа Суонъри, млада вдовица на генерал-майор от бенгалската артилерия; сестра ми Джулия и аз сме близначки. Бяхме едва на две години, когато майка ми се ожени втори път. Тя имаше доста голямо богатство — около хиляда фунта доход. Целият този доход приписа на доктор Ройлот, с условие че ще получава лихвите му, докато ние живеем при него; в случай че някоя от нас се омъжи, той ще трябва да и дава всяка година известна сума. Майка ни умря скоро след нашето завръщане в Англия; тя загина преди осем години при железопътна катастрофа близо до Кру. Докторът се отказа от намерението да започне практика в Лондон и замина с нас в своето родово имение — Сток Морен. Парите, оставени от майка ни, стигаха за всички нужди и изглеждаше, че ще можем да живеем щастливо.
Но изведнъж моят баща страшно се промени. Вместо да се запознае със съседите, които на първо време бяха много доволни от завръщането на последния от Ройлотовците в неговото родово имение, той се затвори вкъщи и рядко излизаше, а и щом излезеше, веднага се скарваше с някого. Сприхавостта, станала вече мания, беше в характера на всички Ройлотовци, а у баща ми тя още повече се усили поради продължителното влияние на тропическия климат. Станаха много безобразни разпри, две от които завършиха със съд. Най-сетне той навяваше такъв ужас у селяните, че всички се разбягваха при неговата поява, защото беше човек със страшна сила и необуздана сприхавост. Миналата неделя той хвърли местния ковач от моста в реката и аз едва успях да потуша тази работа, като дадох парите, които имах тогава у себе си. Еднички негови приятели са скитниците цигани. Той им позволява да разпъват катуните си в неговата
