следи. Той просто не ги е видял. Аз обаче ги забелязах — малко настрани, но съвсем пресни и ясни.
— Следи ли?
— Да.
— Мъжки или женски?
Доктор Мортимър ни погледна за момент особено и когато отговори, гласът му се снижи почти до шепот:
— Мистър Холмс, това бяха отпечатъци от гигантско куче.
Глава III
Загадката
Признавам, че при тези думи ме побиха тръпки. В гласа на доктора имаше трепет, който показваше, че самият той е дълбоко развълнуван от това, което ни разправи. Във възбуждението си Холмс се наведе напред, а в очите му заблестя твърдият сух блясък, който искреше от тях, когато той биваше силно заинтригуван.
— Вие видяхте това?
— Така ясно, както сега виждам вас.
— И не казахте нищо?
— Каква полза?
— Как може никой да не го е видял?
— Следите бяха на около двадесет ярда от тялото, така че никой не им е обърнал внимание. Предполагам, че и аз бих ги отминал, ако не знаех легендата.
— Из тресавището сигурно има много овчарски кучета.
— Несъмнено, но това не можеше да бъде овчарско.
— Казахте, че трябва да е било много голямо.
— Чудовищно.
— Обаче не е приближавало тялото?
— Не е.
— Какво беше времето тази нощ?
— Влажно и хладно.
— Но не валеше?
— Не.
— Какво представлява тази алея?
— От двете страни има стар непроходим жив плет от тисове, висок дванадесет стъпки11. Пътеката по средата е широка около осем стъпки.
— Има ли нещо между живия плет и пътеката?
— Да. От всяка страна има ивица трева, около шест стъпки широка.
— Доколкото разбрах, живият плет има врата.
— Да, вратата, която води към тресавището.
— Други изходи има ли?
— Не.
— Следователно, за да стигне до алеята с тисовете, човек трябва да идва или откъм къщата, или да влезе през вратата откъм тресавището?
— Има още един изход — през беседката на другия край на алеята.
— Стигнал ли беше сър Чарлз дотам?
— Не. Той лежеше на около петдесет ярда12 от беседката.
— А сега — това е много важно, доктор Мортимър — кажете ми: следите, които видяхте, бяха на пътеката, а не на тревата, нали?
— Върху трева следи обикновено не личат.
— Те бяха от тази страна на пътеката, откъм която е и вратата, нали?
— Да. По края на пътеката, откъм вратата.
— Вие ме заинтригувахте извънредно много. Друг един въпрос: вратата беше ли затворена?
— Затворена и заключена с катинар.
— Колко висока е тя?
— Около четири стъпки.
— Значи всеки би могъл да се прехвърли през нея.
— Да.
— А какво забелязахте около вратата?
— Нищо особено.
— Боже мой! Та никой ли не изследва това място?
— Изследвах го самият аз.
— И не открихте нищо?
— Всичко бе много объркано. Очевидно сър Чарлз е стоял там пет-десет минути.
— Откъде знаете това?
— Пепелта беше паднала два пъти от пурата му.
— Превъзходно! Ето ни помощник, Уотсън, по наш вкус! А следите?
— Навсякъде около това място той бе оставил следи върху пясъка. Други не можах да забележа.
С нетърпелив жест Шерлок Холмс се плесна по коляното.
— Защо не бях там! — извика той. — Това очевидно е изключително интересен случай, който предлага богати възможности на един специалист-експерт. Но пясъчната страница, която аз бих могъл да прочета така добре, е вече отдавна зацапана от дъжда и изличена от кундурите на любопитните селяни. Ах, доктор Мортимър, доктор Мортимър! Като си помисля само, че не сте ме извикали веднага! … Имате голям грях наистина.
— Ако ви бях повикал, мистър Холмс, трябваше да разкрия тези факти пред всички, а аз вече ви изтъкнах причините, поради които не исках да направя това. Освен това … освен това…
— Защо се двоумите?
— Има една област, в която и най-проницателният и опитен детектив е безпомощен.
— Искате да кажете, че тука има нещо свръхестествено?
— Не съм казал такова нещо.
— Не, но явно е, че мислите така.
— След като се случи това нещастие, мистър Холмс, до ушите ми стигнаха някои работи, които едва ли са съвместими с естествения ред на нещата.
— Например?
— Открих, че преди да се случи това ужасно събитие, няколко души са видели из тресавището някакво същество, което съответствува точно на онзи Баскервилски демон и което не прилича на никое друго животно, известно на науката. Всички те твърдяха, че това е някакво огромно създание — светещо, чудовищно и призрачно. Подложих на кръстосан разпит трима от тези хора: единият от тях — умен, здравомислещ селянин, другият — подковач, и третият — фермер. И тримата разказаха едно и също нещо за това ужасно привидение и така, както го описват, то отговаря точно на адското изчадие от легендата. Уверявам ви, че в цялата област цари ужас и само отчаян смелчага би прекосил тресавището нощем.
— И вие, човек на науката, вярвате, че това създание е свръхестествено?
— И аз не знам какво да вярвам.
Холмс сви рамене:
— Досега съм правил разследванията си само в пределите на този свят. Борил съм се със злото според скромните си възможности, но да се заема с бащата на самия Сатана, ще бъде може би прекалено амбициозна задача. При все това трябва да се съгласите, че следите са нещо материално.
— Кучето от преданието е било достатъчно материално, за да разкъса гръкляна на човека, и въпреки това то също така е и свръхестествено.
— Виждам, че вие окончателно преминахте на страната на мистиците. Но сега, доктор Мортимър, кажете ми: щом като поддържате тези възгледи, защо тогава сте дошли да се съветвате с мене? Казвате ми, че е
