хора. Близко до ума е, че такъв закон не може да бъде разумен, защото вносът ще изгуби предишното си значение, а цените ще се покачат, вследствие на което ще се понижи стандартът на живота в страната.“ Какво ще кажеш за това, Уотсън? — радостно възкликна Холмс, като потриваше ръце със задоволство. — Не смяташ ли, че е възхитителна мисъл?
Доктор Мортимър гледаше Холмс така, сякаш пред себе си имаше душевно болен пациент, а сър Хенри обърна към мен черните си, пълни с учудване очи.
— Не разбирам много от мита и тям подобни работи, но ми се струва, че засягайки тази тема, ние се отдалечихме твърде много от следите, които търсим — каза доктор Мортимър.
— Напротив! Аз пък мисля, че сме надушили прясна следа. Уотсън познава по-добре от вас моите методи, но боя се, че дори и той не може да схване съвсем правилно значението на това изречение.
— Да. Признавам, че не виждам никаква връзка между него и писмото.
— При все това, драги ми Уотсън, връзката е съвсем тясна, защото едното е съставено от другото. „Ако сте“, „и“, „стойте настрана от“, „разумен“, „си“, „цените“, „живота“. Не виждаш ли откъде са взети тези думи?
— Вие сте прав, дявол да го вземе! Е, ако и това не е остроумие! … — възкликна сър Хенри.
— Фактът, че „Ако сте“ и „стойте настрана от“ са изрязани нацяло, ще разпръсне и последните съмнения, ако има такива.
— Добре, така е.
— Действително, мистър Холмс, това надхвърли всичко, което бих могъл да си представя — каза доктор Мортимър, втренчил се изумен в приятеля ми. — Да се досети човек, че думите са от вестник, това разбирам; но да назове вестника и да определи точно статията, това наистина е едно от най- забележителните неща, които някога съм виждал. Как установихте това?
— Предполагам, докторе, че вие можете да различите черепа на един негър от черепа на един ескимос.
— Повече от сигурно.
— Но как?
— Та това е любимото ми занимание. Разликата е очевидна. Надорбитните кости, лицевият ъгъл, челюстната извивка …
— А това е пък моето любимо занимание и разликата е също така очевидна. За мен между боргиса14 на „Таймс“, чиито уводни са с широк дурхшус15, и нескопосаният шрифт на някой евтин вечерен вестник има толкова голяма разлика, колкото за вас между ескимоса и негъра. Различаването на шрифтовете е най-елементарна част от познанията на един детектив, но трябва да призная, че веднъж, когато бях още много млад, сбърках „Лийдс Мъркюри“ с „Уестърн Морнинг Нюз“. Но една уводна на „Таймс“ е съвсем характерна и тези думи не можеше да бъдат взети от другаде. А щом това е направено вчера, най-вероятно беше да намерим тези думи във вчерашния брой.
— Ако вървя по пътя на вашите разсъждения, мистър Холмс — каза сър Хенри Баскервил, — значи някой е изрязал с ножица това съобщение …
— Ножичка за нокти — прекъсна го Холмс. — Можете да разберете, че ножичката е много къса, по това, че този, който е рязал, е трябвало да направи няколко клъцвания, за да изреже „стойте настрана от“.
— Това е така. Значи някой е изрязал думите с много малки ножички, намазал ги е с лепило…
— Гуми арабик — допълни Холмс.
— … с гуми арабик и ги е залепил върху листа. Но искам да знам защо думата „тресавище“ е написана на ръка?
— Защото той не е могъл да я намери напечатана.
— Останалите думи са обикновени и могат да се намерят в който и да е брой, но „тресавище“ се среща по-рядко.
— Но да, разбира се, това обяснява всичко. А какво друго прочетохте в това съобщение, мистър Холмс.
— Има още едно-две указания, но във всеки случай направено е всичко възможно, за да няма никакви улики. Както виждате, адресът е написан с грозни печатни букви. Но „Таймс“ е вестник, който рядко попада в ръцете на необразовани хора! Ето защо можем да заключим, че писмото е съставено от интелигентен човек, който е искал да се представи за необразован, а старанието му да скрие почерка си показва, че този почерк или ви е познат, или може да ви стане познат. Освен това забележете, че думите не са залепени на една и съща височина — някои от тях стърчат над другите. „Живота“ например е съвсем не на място. Това показва или небрежност, или вълнение и бързане от страна на изпращача. Но аз съм по-склонен да приема второто, защото работата, изглежда, е сериозна и е малко вероятно съставителят на такова писмо да бъде небрежен. Ако пък е бързал, това води към друг интересен въпрос: защо е трябвало да бърза? Дори писмо, пуснато днес сутринта, обезателно щеше да бъде получено от сър Хенри, преди да напусне хотела. Дали авторът се е страхувал, че някой ще му попречи и кой именно?
— Сега вече настъпваме като че ли в областта на догадките — каза доктор Мортимър.
— Кажете по-добре в област, където преценяваме всички вероятности и взимаме най-правдоподобната. Това е научно използуване на въображението, но винаги трябва да имаме материална база, върху която да градим теориите си. Сега вие без съмнение ще наречете това догадка, но аз съм почти сигурен, че адресът е написан в хотел.
— Но как можете да твърдите такова нещо?
— Ако гледате внимателно, ще видите, че и перото, и мастилото са създали неприятности на този, който е писал. При написването на една само дума перото се е запънало два пъти и е потапяно три пъти за такъв кратък адрес. Това показва, че в шишето е имало много малко мастило. Човек рядко изоставя в такова състояние собствената си писалка или мастилница, а още по-малко допустимо е да занемари и двете едновременно. Но нали знаете, за един хотел това е нещо съвсем обикновено. Да, аз почти без колебание мога да кажа, че ако проверим кошчетата за боклук в хотелите около Чаринг Крос и намерим остатъците от изпорязаната статия на „Таймс“, ние веднага ще можем да заловим лицето, което е изпратило това странно съобщение. Чакайте! Чакайте! Какво е това?
Той внимателно разглеждаше листа, върху който бяха залепени думите, като го държеше на един-два инча от очите си.
— Е?
— Нищо — каза Холмс, като го хвърли. — Чиста бяла хартия дори без воден знак. Мисля, че извлякохме от това писмо всичко, което можеше да се извлече. А сега кажете, сър Хенри, случи ли ви се нещо друго интересно, откак сте в Лондон?
— О, не, мистър Холмс, мисля, че не.
— Да сте забелязали някой да ви следи или да ви наблюдава?
— Сякаш съм се озовал право в средата на някакъв заплетен детективски роман — каза нашият посетител. — Защо, по дяволите, трябва някой да ме следи и наблюдава?
— Ще стигнем и дотам. Няма ли да ни съобщите нещо друго, преди да ви въведем в тази работа?
— Ами зависи кое смятате, че ще бъде ценно за вас.
— Мисля, че всичко, което е извън установения ред на нещата, си струва да ми бъде съобщено.
Сър Хенри се усмихна.
— Още не познавам добре живота в Англия, защото повечето време съм прекарал в Щатите и Канада. Струва ми се обаче, че и у вас изчезването на една обувка не влиза в установения ред на нещата.
— Загубили сте си едната обувка?
— Драги мой — възкликна доктор Мортимър, — захвърлили сте я някъде. Като се върнете в хотела, ще я намерите. Какъв смисъл има да безпокоите мистър Холмс с дреболии от този род?
— Но нали той иска да му кажа нещо, което е извън реда на нещата!
— Точно така — каза Холмс, — независимо колко глупава може да изглежда случката. Загубили сте си обувката ли казахте?
— Е, може и да съм я загубил някъде. Снощи ги оставих и двете пред вратата, а сутринта там имаше само една. Момчето, което ги чисти, не можа да ми каже нищо смислено. Най-печалното е, че тъкмо ги бях купил предишната вечер на Странд и още не бях ги обувал.
