като всеки знае, че това е най-сигурният начин да я накарат да го стори; не е обичайно да извършат убийство, когато са достатъчно на брой, за да надвият на сам човек; не е обичайно да се задоволят с такава малка плячка, щом имат подръка много повече; и последно — крайно необичайно е, бих казал, за хора от този вид да оставят бутилката почти пълна. Какво мислите за всички тези „необичайни“ неща, Уотсън?

— Събрани заедно, те наистина будят подозрение, макар че всяко едно поотделно е напълно възможно. Но според мен най-необичайното от всичко е, че са завързали дамата за стола.

— На мен пък това не ми прави особено впечатление, защото е очевидно, че те или е трябвало да я убият, или да се подсигурят по някакъв друг начин срещу опасността тя да вдигне тревога веднага след тяхното бягство. Във всеки случай аз доказах, че има известен елемент на неправдоподобност в разказа на лейди Бракънстол, нали? А като капак на всичко идват чашите.

— Какво интересно има в тях?

— Можете ли да си ги представите мислено?

— Да, съвсем ясно.

— На нас ни бе казано, че от тях са пили трима души. Това струва ли ви се правдоподобно?

— Защо не? Имаше следи от вино във всяка от чашите.

— Да, наистина, но видяхме утайка само в една. Не може да не сте обърнали внимание на този факт. Това на каква мисъл ви навежда?

— Че чашата, в която имаше утайка, е била налята последна.

— Съвсем не. Щом в бутилката е имало утайка, не е възможно виното в първите две чаши да е било бистро, а в третата — не. Има две възможни обяснения за това, само две. Едното е, че след напълването на втората чаша бутилката е била силно разклатена и в третата чаша е попаднало голямо количество утайка. Това обаче не ми изглежда правдоподобно. Не, не, сигурен съм, че съм прав.

— В такъв случай как си го обяснявате?

— Че са използвани само две чаши, а утайката от двете е била излята е третата, за да остави лъжливото впечатление, че са присъствали трима души. По този начин всичката утайка се е събрала в третата чаша. Да, да, убеден съм, че е така. Но ако съм открил вярното обяснение на това малко необичайно явление, то случаят веднага престава да бъде обикновен и се превръща в крайно интересен и заплетен, защото излиза, че лейди Бракънстол и нейната прислужница умишлено са ни излъгали, че не бива да се вярва на нито една дума от техния разказ, че те имат някаква важна причина да прикриват истинския престъпник и че ние трябва да изградим хипотезата си със собствени сили, без да разчитаме на помощ от тяхна страна. Това е задачата, която сега стои пред нас, Уотсън. А ето че идва и влакът за Сиднъм.

В Аби Грейндж останаха много изненадани от нашето завръщане, а Шерлок Холмс, като разбра, че Станли Хопкинс е отишъл на доклад в управлението, веднага се настани в трапезарията, заключи вратата и посвети два часа на най-подробно и старателно изследване — солидната основа, върху която се гради неговият блестящ дедуктивен метод. Седнал в един ъгъл като любознателен студент, който наблюдава показната лекция на своя професор, аз следях всяка стъпка на това забележително разследване. Прозорецът, завесите, килимът, столът, шнурът — всичко това поред бе огледано и съответно анализирано. Бяха изнесли вече тялото на нещастния баронет, но всичко друго си стоеше така, както го бяхме заварили сутринта. По едно време за моя голяма изненада Холмс се покачи на масивната дъбова полица над камината. Високо над главата му висеше, все още окачен за телта, остатъкът от червения шнур. Холмс дълго се взира нагоре към него и после, при опита си да го стигне, опря коляно върху една дървена лавица на стената. По този начин ръката му се доближи на няколко инча от остатъка на шнура, но вниманието му, изглежда, бе привлечено не толкова от него, колкото от дървената лавица. Накрая скочи долу и въздъхна облекчено.

— Всичко е наред, Уотсън — рече той. — Разгадахме случая, един от най-интересните в нашата сбирка. Но, господи, колко глупав бях и как едва не допуснах най-голямата грешка в живота си! Като се изключат няколко липсващи звена, смятам, че сега вече веригата е почти цяла.

— Значи разбрахте кои са хората?

— Не хората, а човекът, Уотсън. Един-единствен, но страховит. Силен като лъв — за това свидетелства ударът, който е огънал ръжена. Шест фута и три инча висок, пъргав като катерица, с ловки ръце и най- сетне — удивително находчив, защото цялата на пръв поглед простичка история я е измислил той. Да, Уотсън, попаднахме на делото на една забележителна личност. И все пак чрез този шнур той ни е оставил диря, която не допуска никакво съмнение.

— И каква е дирята?

— Ще ви кажа. Ако дръпнете силно шнура на звънец, Уотсън, къде ще очаквате той да се скъса? Безспорно на мястото, където е прикачен за телта. А защо тук се е скъсал три инча по-надолу?

— Защото там е бил протрит, нали?

— Именно. Този край, който ние можем да разгледаме, наистина е протрит. Престъпникът е бил достатъчно хитър, за да го протрие с ножа си. Но другият край не е протрит. Вие не можете да забележите това оттук, ако се качите обаче на полицата над камината, ще видите, че той е бил направо отрязан, без да има никаква следа от протриване по него. Лесно е да се възстанови наново случилото се. Човекът се е нуждаел от шнура. Не е посмял да го дръпне и да го откъсне, за да не вдигне тревога с иззвъняването. Какво е направил тогава? Скочил на полицата над камината, но като не успял да достигне горния край на шнура, опрял коляно на дървената лавица — можете да видите отпечатъка върху праха, — извадил ножа си и го прерязал. Аз не успях да достигна мястото с около три инча, от което заключавам, че той е с толкова по-висок от мен. Погледнете това петно върху седалката на дъбовия стол. От какво е то според вас?

— От кръв.

— Да, несъмнено от кръв. Само това е достатъчно, за да се отхвърли разказът на лейди Бракънстол като несъстоятелен. Ако тя вече е седяла на стола, когато е било извършено убийството, как се е образувало петното? Не, не, тя е била поставена на стола след смъртта на съпруга й. Обзалагам се, че върху черната рокля има същото петно. Още не сме стигнали до нашето Ватерло2, Уотсън, но това пък е нашето Маренго, защото започва с неуспех и свършва с победа. А сега бих искал да разменя няколко думи с прислужницата Тереза. Трябва обаче да бъдем внимателни, ако искаме да получим сведенията, които са ни нужни.

Тази австралийска прислужница беше особена жена — мнителна, недружелюбна — и мина доста време, докато Холмс, благодарение на любезното си държание и па обстоятелството, че приемаше благосклонно всичко, което тя казваше, успя да я предразположи да стане малко по-разговорчива. Тя не се опита да скрие неприязънта си към своя бивш господар.

— Да, сър, вярно е, че той захвърли по мен гарафата. Чух го да ругае господарката и му казах, че сигурно не би посмял да й говори тъй, ако брат й беше тук. Тогава именно той ме замери, но аз бях съгласна да хвърли по мен и дузина гарафи, ако ги имаше подръка, стига да остави на мира хубавото ми гълъбче. Той постоянно я тормозеше, но тя беше твърде горда, за да се оплаква. Дори с мен не искаше да споделя всичко, което й е сторил. Не ми каза нищо и за белезите, които видяхме по ръката й тази сутрин, но аз знам много добре, че са причинени от убождане с игла за шапка. Подлият дявол — нека Бог ми прости, че говоря така за него след като вече е мъртъв, — но той наистина беше същински дявол, ако има изобщо дяволи по земята. Представи се като най-галантен джентълмен, когато го срещнахме за първи път — едва преди осемнадесет месеца, но и на двете ни се струва, че е било преди осемнадесет години. Тя току-що бе пристигнала в Лондон. Да, това беше първото й морско пътуване, до тоя момент никога не бе напускала дома си. Той я спечели с титлата, с парите и с превзетите си лондонски маниери. Ако е направила грешка, тя плати скъпо за нея. През кой месец сме го срещнали ли питате? Както ви казах, беше веднага след пристигането ни. Пристигнахме през юни, а това стана през юли. Ожениха се през януари миналата година. Да, в момента тя е пак долу в дневната й аз не се съмнявам, че ще ви приеме. Не бива обаче да я разпитвате прекалено дълго, защото е много измъчена и изтощена от всичко преживяно.

Лейди Бракънстол беше полегнала на същия диван, но изглеждаше по-бодра от преди. Прислужницата влезе Заедно с нас и отново започна да промива с топла вода контузията върху челото на господарката си.

— Надявам се — рече дамата, — че не сте дошли да ме подлагате отново на разпит?

— Не — отвърна Холмс най-вежливо. — Няма да ви причинявам излишни неприятности, лейди Бракънстол. Искам само да ви помогна да превъзмогнете по-леко всичко преживяно, защото съм убеден, че

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×