Чашата на призраците

Трета глава

„Измамата на властниците взема връх, мирът погазва се без милост.“

„Песен за времената“, 1272–1307 г.

Тесноликият, цял покрит с пъпки и облян в пот, се втренчи в мен: в полуотворената му уста се виждаха късчета храна. Опитваше се да се прави на хитър, но като всички подобни мъже, беше глупав. Оглеждаше ме от горе до долу, сякаш бях кобила за продан на пазара в Смитфийлд, като бършеше уста с опакото на ръката си. Другарите му се бяха извърнали: някои вече се препираха чии зарове да хвърлят в напуканата чашка, вниманието на останалите беше отвлечено от един пътуващ актьор, който се беше появил на прага на кръчмата, облечен в черно, с безвкусно изрисувано отгоре бяло очертание на скелет. Той си донесе собствено столче, седна на него и започна да напява една от онези сълзливи погребални песни за смъртта:

Щом очите ми угаснат,
а косата ми засъска,
а носът ми щом изстине
и езикът ми се сгъне,
щом ме силите напуснат,
почернеят мойте устни
и устата се раззине…

Студентите подеха припева на този скитник — вероятно също студент от английския квартал, опитващ се да припечели коричка хляб. Канех се да се обърна назад, когато зърнах лицето, което щеше да ме преследва през целия ми живот, спокойно и гладко под прошарената коса. Това, което ме привлече, беше проницателният поглед на очите му. Мъжът ме изучаваше напрегнато. Някой се вмъкна между нас и когато отмина, мъжът с проницателния поглед беше изчезнал. Почувствах как острият ръб на масата притиска тялото ми. Тесноликият се беше изправил на крака, като залиташе, навеждаше се пиянски през масата и ми се хилеше, показвайки отвратителните си жълти зъби.

— Искаш ли да узнаеш тайната, ma jolie15?

— Разбира се — усмихнах се престорено. Малко по-късно двамата с Тесноликия вече се разхождахме из близкото Гробище на младенците. Беше страховито място, откъдето се виждаха блестящите рамки на прозорците на големите къщи на търговците и в което се влизаше през огромен праг в двойна порта. Точно на входа на гробището имаше параклис, посветен на свети Валери, покровител на лековете за болки в слабините. Тесноликият се изкикоти мръснишки и посочи грубо изработените восъчни пениси, които висяха покрай стените на параклиса. Този писар на червения печат, член на тайния съвет на крал Едуард, както открих по-късно, се перчеше, излагайки на показ познанията си, като сочеше различните сергии и малки магазинчета, продаващи безвкусни дрънкулки, панделки и изхвърлени от употреба дрехи. Поклони се подигравателно на две filles de joie, които минаха край нас, клатушкайки се на твърдите си налъми, с безочливи лица, с изцяло боядисани коси, като повдигаха полите си, за да изложат на показ добре оформените си глезени.

Спряхме под едно дърво, на което висеше ковчегът на отлъчен от общността грешник: по него от клоните се сипеше мръсотия. Тесноликият обясни, че това било най-близкото подобие на погребение на осветена земя, на което можел да се надява такъв клетник. Слушах, сякаш ме интересуваше всяка изречена от него дума, макар че шумът около нас бе оглушителен. Търговци с червени лица крещяха и ревяха с цяло гърло, опитвайки се да надвикат шума, вдиган от един ковач, чието лице бе покрито цялото с петна и изгаряния. Той бе разположил ковачницата си точно на входа и блъскаше по наковалнята, сякаш удряше самия дявол. Един монах от Ордена на кръста, с лице, скрито дълбоко в качулката на расото, стоеше върху една надгробна плоча и отправяше предупреждения към всички, които проявяваха интерес, как в пъкъла лихварите врат в разтопено злато, чревоугодниците се хранят с крастави жаби и скорпиони, докато горделивите биват окачвани на въртящо се безспир горящо колело. Под импровизирания амвон някакъв луд, окичен с черупки, танцуваше, докато група деца преследваше маймунка със звънче на врата, избягала от собственика си.

Облягах се тежко на ръката на Тесноликия и си проправях път, заобикаляйки буците кал и другите боклуци, пръснати по настланата с камъни пътека, която се виеше из това обиталище на смъртта. Kyrie eleison, Christe eleison — Господи, помилуй, бъди милостив, Иисусе. Мили Господи Иисусе, смили се над мен! Толкова добре си спомням този ден! Деня, в който за първи път убих човек! Началото на убийствата! Единственото, което смятах да направя, беше да целуна Тесноликия, да му нашепна сладки думи и да му обещая нова среща. В края на краищата, така постъпвах с чираците, с които си разменях закачки, докато работех за чичо Реджиналд. Исках само да науча какво знае той. Стигнахме до костницата, на чиято стена в бляскави сини и червени цветове беше изобразен гербът на Гилдията на шивачите. Погледнах отсреща към изображението върху надгробната плоча върху гроба на млада жена, със спокойно мраморно лице и скръстени мраморни ръце — за кратко се зачудих къде ли ще легна аз и каква ли смърт ще ме застигне. Мислите ми все още бяха твърде заети с участта на чичо Реджиналд. Заобиколихме сградата. Дразнех Тесноликия, подпитвайки го за голямата тайна. Стояхме в тясна, затъмнена уличка, която отделяше костницата от редица брястове, растящи покрай високата стена на гробището.

— А тайната? — прошепнах, облягайки се на грубия тухлен зид.

— О, тя е много важна — Тесноликият притисна тяло към моето. От него се излъчваше лек мирис на кисело. Огледа се настрани, сякаш се канеше да разкрие някаква огромна загадка.

— Кралят на Англия — прошепна той — няма да се ожени за принцеса Изабела — решил го е твърдо. Ще тръгне на война срещу баща й.

— Но това не е тайна…

Тесноликият припряно отстъпи назад. Бях се издала. Още не бях усвоила умението да запазвам трайно маската на лицето си.

— Откъде знаеш? — ръката на Тесноликия се плъзна към зловещо изглеждащата кама, втъкната през една халка в колана му. — Как може една слугиня, която с нищо не е по-добра от кръчмарска блудница, да бъде посветена в подобно знание?

Стоях неподвижна и мълчалива, проклинайки собствената си глупост.

— Да не си от тайните съветници? — Тесноликият пристъпи напред и острието на камата се появи, опирайки се под брадичката ми. Секретарят ме наблюдаваше внимателно. — Аз — изсъска той, — съм учен, дошъл от залите и школите на Оксфорд. Знаеш ли какво означава това? — Той притисна острието на камата по-надълбоко. — Наистина ли ме мислиш за глупак, putaine16! — той отметна глава назад, изкашля се и плю в лицето ми.

Продължавах да стоя неподвижно. Той хвана ръката ми и опипа кожата на дланта ми.

— Мека — прошепна той — като плътта ти отдолу — той притисна слабините си към мен. Трепнах, когато усетих зловонния му дъх. — Ти наистина си от тайните съветници! — обвинително рече той. — Една от онези противни създания, една от легиона от шпиони на крал Филип. Е, първо ще си направя удоволствието. — Той притисна върха на камата по-силно, докато вдигаше полата ми.

— Моля ви, моля ви! — захленчих умолително, като се опитвах да отвлека вниманието му.

Той се засмя, вглъбен в мисълта за удоволствието, което беше решен да получи. Измъкнах италианската кама от собствения си колан и когато той се притисна към мен, като с една ръка драскаше по телените копчета на тесните си панталони, аз я забих дълбоко и силно в лявата му страна, нагоре към сърцето. От