— Най-доброто убежище за теб — лицето на търговеца на платове се сгърчи в усмивка — е там, където никой няма да те потърси: кралският дом! Имам приятели. Имам — как да се изразя — хора, които ми дължат пари. В замяна на услуга, такива дългове се опрощават — той направи пауза. — Трябва да напуснеш Франция, Матилда, и никога да не се връщаш. Така е най-добре и за двама ни.

— Но как? — размърдах се в стола си — бях забравила колко ми се спи, болката от това, че бях видяла как чичо ми увисва на бесилката, бе притъпена от смесеното с опиат вино, което търговецът ми беше дал. — Как мога да напусна Франция, къде да отида? Животът ми е тук. Майка ми е малко повече от обикновена селянка — засмях се. — Каква помощ може да ми окаже тя? Как можете да ми помогнете вие, мосю Симон?

— Слушай сега — той придърпа столчето по-близо. — Както казах, най-доброто скривалище за теб е единственото място, където никога не биха те потърсили — домът на краля. Не, не, слушай — той вдигна ръка. — Познавам хора от свитата на Шарл дьо Валоа, брата на краля. Ще опростя дълговете им в замяна на услуга. Знаеш ли кой е Едуард Английски?

Свих рамене:

— Войнствен крал — отговорих. — Чичо говореше за войните му срещу уелсците някъде на запад и срещу шотландците на север.

— Войнствен крал — съгласи се мосю Симон. — Срещал съм Едуард Английски много пъти, както и… — Той направи пауза, сякаш възпирайки сам себе си. — Както и да е, преди много години, по време на управлението на папа Бонифаций VIII, Филип Френски устроил клопка на Едуард Английски. Гаскония, голямата винопроизводителна област около Бордо, все още принадлежала на англичаните. Чрез измама Филип я завзел. Едуард, зает със собствените си военни дела, трябвало да се закълне пред папа Бонифаций, че най-големият му син, също наречен Едуард, ще се ожени за дъщерята на Филип, принцеса Изабела. По същото време Едуард Английски, вдовец, се съгласил да се ожени за бледата, невзрачна сестра на Филип — Маргарет: този брак бил осъществен, подпечатан бил договор и Гаскония била върната на англичаните. Едуард Английски обаче не желаел да ожени този, когото нарича свой безспорен наследник, за френска принцеса. Знаеш ли защо?

Поклатих глава.

— Филип Френски лелее други мечти — прошепна мосю Симон. — Да стане един ден новият Карл Велики на Европа. Той има трима синове: Луи, Филип и Шарл, които е оженил или възнамерява да ожени за наследниците на Бургундия, така че да върне тази богата земя обратно под юрисдикцията на френската корона. Същото важи и за Гаскония. В брачния договор Филип е поставил като условие единият внук да седне на трона на Изповедника в Уестминстър, а друг да стане херцог на Гаскония. Виждаш плана, който трябва да се осъществи рано или късно — за предпочитане рано. Гаскония ще бъде поставена под управлението на Филип, докато същевременно той ще има контрол над своя внук, английския престолонаследник: първо, чрез брака на Изабела и второ, защото всички деца, плод на този съюз, ще бъдат негови роднини — мосю Симон разпери ръце. — Пиер Дюбоа, личният юридически съветник на Филип, е прозрял бъдещето на Франция — едно кралство с естествено определени граници — морето на запад, планините на юг и Рейн на изток.

— А северните княжества? — попитах. — Фландрия, Брабант, Ено?

— Слаби са — рязко отвърна мосю Симон. — Могат да бъдат завоювани. Само че Филип разбра на свой гръб, че не е толкова лесно, колкото си мисли.

Кимнах в знак на съгласие. Най-добрите армии на Франция, цялото й рицарство, бяха претърпели унизително поражение от фламандските копиеносци при Куртре.

— Но Филип още продължава да мечтае — мосю Симон говореше сякаш на себе си. — Едуард Английски умря миналия юли недалеч от шотландската граница, все още твърдо решен да вземе това кралство под своя власт. Прекият му наследник, Уелският принц, Едуард от Карнарвон, не е излят от същия калъп като баща си — той е изтънчен човек, поет. Той прекрати войната с Шотландия и забърза на юг към охолствата на Лондон и любящите прегръдки на близкия му приятел Пиърс Гейвстън, гасконец, син на вещица, или поне така се говори. Каквато и да е истината, Едуард обича Гейвстън повече от всеки друг на света.

— И все пак ще се ожени за Изабела?

— Два проблема избуяха като плевели — мосю Симон ми намигна. — Едуард от Карнарвон отказва да повярва на скалъпените обвинения срещу тамплиерите.

Сърцето ми се изпълни с топли чувства към този принц, когото никога не бях срещала.

— Това беше голяма изненада за Филип — прошепна мосю Симон. — Но второто беше дори още по- голяма обида. Едуард от Карнарвон изглежда, как да кажа, обзет от изключителна неохота да изпълни задълженията си по договора и да се ожени за дъщерята на Филип, Изабела.

— А какво общо има това с мен?

— О, много неща — мосю Симон заби поглед в пода, потънал в собствените си мисли. — Знам това — прошепна той. — Наистина го знам, наясно съм с кроежите на кралете. В крайна сметка — той вдигна глава, — Едуард Английски е безхарактерен и слаб човек. Той играе игри, но рано или късно ще се пречупи пред исканията на Филип. Тамплиерите в Англия ще бъдат арестувани, а орденът — унищожен. И, което е по-важно, Едуард от Карнарвон ще направи, каквото Филип Френски му каже. Ще се ожени за Изабела — независимо дали във Франция, или Англия, но този брак ще се състои. Бил съм на този обвит от мъгли остров, населен от грубо говорещи хора. Филип Френски иска да организира домакинство на младата си дъщеря, да я придружи до Англия. В много отношения това ще означава доживотно изгнание. Както можеш да си представиш, Матилда, малцина изгарят от желание да я придружат.

— И аз трябва да тръгна с нея?

Търговецът ме потупа леко по бузата.

— Това е най-безопасното място за теб. Преследването на тамплиерите ще продължи. Филип ще поиска да бъдат изготвени списъци. Само въпрос на време е някой бдителен правник, преглеждащ подобни списъци, да се зачуди къде е изчезнала Матилда дьо Ферер, племенницата на твоя чичо. Ще те търсят. Току-що си стигнала двадесетата си година — което е по-важно, ти си свързана с Ордена на тамплиерите, независимо колко незначително е положението ти. Марини и други кралски министри ще те разпитват. Съхраняваш ли някаква част от богатствата му? Знаеш ли къде е скрита някаква част от тези богатства? Известно ли ти е местонахождението на други тамплиери? Пренасяла ли си съобщения? Имаш ли някакви сведения? Матилда, твоят чичо беше висш служител на ордена — затова ти си ценна. Можеш да бъдеш използвана, подложена на мъчения, за да бъдат изтръгнати лъжливи показания. О, не се тревожи, ще бъдат предприети търсения, но дотогава, ако е рекъл Господ, ти вече ще си заминала.

— За Англия? — ахнах. — С принцеса Изабела? — надигнах се на стола си и, колкото и да се опитвах, не можах да спра тръпките, все едно бях обхваната от внезапен пристъп на треска. Цепениците в огнището пукаха, избухваха пламъци, прехвърчаха искри, стелеше се черен дим. Гласовете в къщата звучаха кухо. Намирах се на кръстопът. Можех, ако поискам, да стана от стола, да изляза от тази къща и да се върна в майчината си ферма. И въпреки това щях да отнеса там със себе си само ужас. Когато кралските сержанти пристигнеха, нямаше да пожалят една самотна жена или нейната дъщеря, също оказала се достатъчно глупава, за да не избяга.

Мосю Симон сграбчи китката ми с изненадваща сила и я стисна здраво.

— Това е всичко, което мога да сторя за теб, Матилда. Да останеш тук е опасно. Да се върнеш при майка си е дори още по-рисковано. Видяла си достатъчно от Париж, Матилда! Да не искаш да станеш просякиня, да се присъединиш към престъпните банди, върлуващи из Латинския квартал? Да чакаш деня, в който ще те арестуват за кръчмарска свада, за някое престъпление или измама? И ти ще се озовеш в каруцата на път за Монфокон. А дали пък някой сводник няма да те отвлече, за да станеш една от неговите блудници? Трябва да узная решението ти: да или не?

Бях хвърлила заровете. Бях направила избора си.

— Трябва да замина — прошепнах. — И единственият начин е описаният от вас.

— Добре — мосю Симон изпусна шумна въздишка на облекчение. — Утре сутрин заминаваш — после добави с тайнствен шепот: — Преди да пристигне следващият ми гост.

Събудиха ме преди разсъмване. Слуги трополяха по стълбите, понесли ведра с вода, следвани от други, които носеха тежкото корито на мосю Симон. Казаха ми да се съблека, да се измия грижливо и да се облека в дрехите в потискащи, убити цветове, които мосю Симон бе донесъл: сини тесни панталони, меки кожени

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×