да изберем, преди да е станало твърде късно.
Гласът на Лексина изпълни краткотрайната тишина, която последва речта му.
— Прав сте. Според една от директивите в президентския указ, трябва всячески да възпрепятстваме кацането на пришълци, освен ако не разполагаме с абсолютно сигурни доказателства за тяхната добронамереност. Така че, от гледна точка на СТААР, по-нататъшният начин на действие вече не буди съмнение. Ние ще се противопоставим на Аспасия.
Търкот потърка замислено брадичката си. Мина му през ума, че Кели Рейнолдс би дала мило и драго да присъства ма този разговор. Все още не можеше да се отърве от подозрението, че СТААР не казва цялата истина за себе си. Някога в рейнджърската школа ги учеха, че първо се действа срещу най-голямата заплаха, а сега тя беше Аспасия. После — когато може — щеше да си разчисти сметките със СТААР.
Търкот сигурно щеше да остане изненадан, ако знаеше, че в действителност Кели Рейнолдс присъства на техния разговор. Двамата с майор Куин се бяха надвесили над апарата, който предаваше обсъждането, излъчвано по специален канал от скакалеца към тайната база „Скорпион“ в Антарктида. Куин бе успял да го засече, благодарение на връзките си в Агенцията за национална сигурност.
— Но какво правят те! — подскочи Кели, след като разговорът приключи. — Аспасия им каза, че идва с мир. Трябва да му вярваме.
— Кажи го на хората от „Пасадена“ — отвърна мрачно Куин.
— Те първи стреляха! — възрази Кели.
— Да, така е. Но „изтребителите фу“ можеха да не унищожават подводницата. Достатъчно беше да обезвредят торпедата и да продължат.
— Това е автоматична реакция! — не се предаваше Кели. Тя се пресегна и сграбчи Куин за ръката. — Моля те, дай ми един скакалец. Искам да отида при стража на Великденския остров преди да се е случило нещо непоправимо.
Куин сви рамене и кимна. И без това бе затрупан със задачи.
— Вземи „Скакалец 6“ — рече той. — Ще предупредя пилота.
— Космическият център е засякъл „изтребител фу“, който лети в посока към нас — разнесе се гласът Лексина от говорителя. — Налага се спешно да евакуираме хората си. Освен това има данни за повишена активност на „фу“-та в района на Голямата цепнатина. Мисля, че Аспасия размества пешките си.
— Успех!
„Известна активност“ бе твърде неточен израз.
Два Ф-14, вдигнати от борда на „Джордж Вашингтон“ следяха „изтребителите фу“ от дистанция осемдесет километра. Именно те се оказаха първите жертви, когато неочаквано „фу“-тата свърнаха обратно и ги доближиха, предизвиквайки спиране на двигателите им. След това се насочиха към лагера в Етиопия, снижиха се над вертолетната площадка и унищожиха всички паркирани там машини с плътни лъчи златиста светлина.
Единствените оцелели бяха полковник Спиърсън и няколко души от специалния отряд. Заели позиция във входа на тунела, те очакваха да бъдат подложени на унищожителна атака и непрестанно изпращаха радиосигнали за помощ.
„Ноктите“ бяха на по-малко от осем часа път до Земята и постоянно меняха позициите си. Но всеки път, когато някой от тях застанеше отпред, от носа му за кратко бликваше златиста светлина.
Дори пилот-ветеран от Втората световна война би могъл да познае какво правеха — изпитваха оръжията си, за да се уверят, че функционират правилно.
36.
— Рубинената сфера е ключът — обяви Търкот. — Не бива да позволим на Аспасия да я вземе.
Скакалецът летеше право на запад, заобикаляйки най-южната част на Индийския полуостров.
— Но как да го спрем? — попита Дънкан. — Разполага с цяла флотилия, да не говорим за „фу“-тата и стража на Великденския остров. Как да се справим с тях?
— Е, през всичките тези години в СТААР не сме седяли със скръстени ръце — намеси се Зандра. — След като анализирахме внимателно данните за сблъсъците с „изтребителите фу“ стигнахме до извода, че те умеят да управляват електромагнитната енергия по такъв начин, че противникът бива или обездвижен, или поставен под техен контрол — както бе в случая с торпедата.
— Затова можем да се спасим само като своевременно изключваме двигателите — добави Търкот.
— Точно така.
Търкот се засмя, осенен от внезапно хрумване.
— Зная как можем да атакуваме успешно проклетите „фу“-та. Няма да е лесно, но поне има надежда. Необходима ни е добра координация, инак шансовете ни са равни на нула.
— Добре — кимна Зандра, — известно ти е, че разполагаме с всички средства, които са на въоръжение в американската армия, без да искаме специално разрешение. Кажи ми твоя план и нека направим невъзможното възможно.
— Първо — трябва на всяка цена да стигнем до рубинената сфера. Но за да го направим, налага се да премахнем заплахата от „изтребителите фу“.
— И как? — попита Дънкан.
Търкот продължаваше да се усмихва.
— Ще помолим нашите военновъздушни и военноморски сили да лишат от „интелигентност“ оръжията си.
На сто и петдесет километра от Голямата цепнатина в Етиопия, във въздушното пространство на Кения кръжаха четири изтребителя Ф-14 от ескадрилата на самолетоносача „Джордж Вашингтон“. Пилотите им бяха известени за неуспеха на двамата техни колеги в стълкновението срещу „фу“-тата, но засега заповедите им бяха да останат на изчаквателни позиции.
Старши лейтенант Пъркинс, командир на ескадрилата, не кипеше от желание да се срещне в бой с „фу“-тата. Не че се боеше или беше прекалено предпазлив — просто имаше най-голям опит. Няма никакъв смисъл да се започва сражение, в което предварително си обречен да загубиш, а доколкото знаеше, нито един пилот в цялата история на въздушните полети не бе успял дори за миг да затрудни някоя от сферите на пришълците.
Ето защо, когато по радиото му се обади някакъв тип на име Майк Търкот с план как да бъдат свалени двата „изтребителя фу“, Пъркинс го изслуша със смесица от недоверие и надежда. В края на краищата надеждата се оказа по-силна, старши лейтенантът кимна, произнесе едно лаконично „разбрано“ и даде заповед на четири от самолетите да се насочат на север.
На борда на „Спрингфилд“ капитан Форстър и командирът на ескадрилата изслушаха със същите смесени чувства онова, което им предаваше Търкот. Ситуацията се усложняваше допълнително от близостта на „Сив вълк“ до тяхната цел.
След като обсъди някои подробности с Търкот, Форстър стигна до окончателния план. Не беше кой знае какво, но поне им даваше някаква възможност.
Съвсем бавно и при минимален разход на енергия, за да избегнат електромагнитното излъчване, „Спрингфилд“ и „Ашвил“ се отдалечиха от предполагаемата база на „изтребителите фу“. Когато разстоянието беше достатъчно, двете подводници включиха на максимална мощност реакторите си, задействаха на пълен ход турбините и продължиха да се отдалечават от базата с почти крайцерската скорост от осемдесет километра в час, без да се подават на повърхността.
В Лабораторията за реактивни проучвания Лари Кинсейд се пробуди от звука на отваряща се врата. Коридан влезе със забързана походка и се доближи до неговия пулт. Бяха съвсем сами, всички оператори бяха отишли да гледат пристигането на аирлианците.
