отчете своята собствена скорост, темпа на падане и траекторията на противника. Подобна задача би накарали да затрепери от ужас дори най-закоравелия във въздушни двубои ветеран от Втората световна война, тъй като общата скорост на сближаващите се обекти надхвърляше три хиляди километра в час, бързината на спускане бе приблизително триста метра на всеки десет секунди, а противникът на всичко отгоре се изкачваше.
— Хайде, бебче, къде си — мърмореше си Пъркинс, присвил очи. След пет секунди щяха да се разминат.
„Изтребителят фу“ изплува в дясната част на мерника и Пъркинс завъртя щурвала в същата посока, положил палец върху спусъка. Пусковото устройство бе с електромеханично задвижване, но консумацията на ток бе толкова нищожна, че едва ли можеше да бъде засечена.
Пъркинс натисна спусъка. Двадесетмилиметровото оръдие М16-А1 бе разположено на лявата страна, точно под кабината. Пъркинс и Стантън почувстваха разтърсването на самолета, когато миниснарядите, с големина на бутилки за мляко, бликнаха в равномерен ритъм от гърлото на многостволовото оръдие. Пъркинс никога досега не бе стрелял с изключени двигатели. Изстрелите кънтяха почти оглушително, придружени от свиренето на въртящите се цеви и експлозиите на снарядите.
Първите снаряди преминаха вдясно и над целта, но самолетът продължаваше да се извърта и следващият откос попадна право в нея!
Бронята на „изтребителя фу“ бе конструирана да издържа на енергийни лъчения, но не и на подобна неочаквана атака. Подсилените с уран върхове на снарядите разкъсаха външната стена и се взривиха в тясното вътрешно пространство, унищожавайки аирлианския навигационен компютър и магнитния двигател.
— Да! Да! — изкрещя възторжено Пъркинс, докато следеше падането на двата поразени „изтребителя фу“. Но възторгът му секна внезапно, когато забеляза, че са подминали височината от четиринадесет хиляди метра, а двигателите им все така са изключени.
Време беше да си възвърне контрола над машината.
На борда на совалката двата Ф-14 изчезнаха от радарния екран в мига, когато угасиха двигателите си.
Търкот тихичко изпсува. Надяваше се пилотът и навигаторът да успеят да катапултират преди да е станало късно.
— Едно „фу“ пада! — докладва Зандра.
Всички се скупчиха пред екрана.
— И второто също!
От приемника се разнесе глас:
— Говори лейтенант Пъркинс. Противникът е прехванат и свален. Връщаме се у дома.
Пъркинс усещаше с нескрито задоволство тягата на двата двигателя, която го притискаше в седалката. Вторият Ф-14 летеше съвсем близо зад него и всеки път, когато поглеждаше натам, пилотът го поздравяваше с вдигнат палец.
— Този път ще влезем в „Гинес“ — подхвърли развеселено Пъркинс.
— Страшно добра стрелба, сър — отвърна с уважение навигаторът.
— Просто имах страхотен късмет — промърмори Пъркинс.
— Наш ред е — заяви Търкот. — Слизаме долу и се захващаме с рубинената сфера.
Пилотът незабавно включи пулта за управление и малко след това вече летяха право към района на Голямата цепнатина.
— „Изтребителят фу“ който нападна „Скорпион“ в Антарктида, се е върнал в тяхната база в Тихия океан.
— Което значи, че скоро може да пристигне тук, така ли? — попита Търкот.
— Аха — кимна Зандра.
— Чудесно.
За Търкот по-интересен бе фактът, че „изтребителите фу“ са атакували тъкмо станция „Скорпион“. Очевидно стражът на Великденския остров разполагаше с някаква информация за СТААР и базата им, при това повече, отколкото знаеше самият той. Повод за нови мрачни разсъждения.
— Готови? — попита лейтенант Даунинг.
Тенисън беше стиснал голямата червена ръчка, стърчаща от пулта на „Сив вълк“.
— Готов — кимна той. Току-що бе извадил двата обезопасяващи болта, които придържаха ръчката в неутрално положение.
— Готов — рапортува и Еймъри, пристегнат с колани на седалката.
— Освобождавай! — нареди Даунинг.
Тенисън изтегли ръчката към себе си. Разнесе се стържещ звук, последван от тропота на хиляди стоманени топчета върху металната обшивка. Подводницата току-що се бе освободила от своя баласт.
Тенисън се настани на седалката и също пристегна коланите. Лишен от тежестта си, „Сив вълк“ започна бавно да изплава, като постепенно набираше скорост.
Двата „изтребителя фу“ не засичаха никакво електромагнитно излъчване и останаха по местата си, охранявайки вече пустия океан.
Двадесет и пет километра източно, на борда на „Йелоустоун“, Кевин Броди, цивилен специалист към Министерството на отбраната, вече двадесет минути въвеждаше трескаво в своя лаптоп данни за дълбочината, промяната на теченията и още куп цифри, които му съобщаваше флотският мерач. Най-сетне той вдигна глава.
— Получих ги.
Мерачът се пресегна за микрофона.
— „Анзио“, приемай координатите.
Още четиридесет и пет километра на изток, американският ракетоносач „Анзио“, очакваше своя звезден миг. Веднага щом получиха координатите, капитанът на ракетоносача нареди да доближат новата позиция и там да спрат. В радиус от шестдесет километра в океана нямаше никакви плавателни съдове.
Същевременно на задната палуба пълначи и инженери вече работеха върху грамадната управляема ракета „Томахоук“. Първо изключиха всички сложни самонасочващи, координиращи и навигационни прицелни механизми, вградени в нея, а след това ги замениха о най-обикновен детонатор. С други думи, превръщаха свръхсложна ракета, струваща четири милиона долара, и проста подводна мина.
Веднага щом свършиха, старшият инженер позвъни на мостика и докладва, че са готови. В същото време пълначите закачиха ракетата за един кран и я провесиха над океана.
Издълженото метално тяло потъна плавно под океанската повърхност. Кабелът, който придържаше ракетата, бе откачен и се изгуби след нея. Още от началото на тази малка операция корабът бе включил на максимална мощност и четирите си двигателя. „Анзио“ се понесе право на изток, а от площадката на задната палуба излетя един хеликоптер СХ-60 „Сикорски“.
Набрал скорост, „Сив вълк“ се издигаше, люшкайки се към повърхността, когато на около петстотин метра дълбочина се размина с потъващата ракета. Задачата на Кевин Броди бе да определи точното местоположение на базата на „изтребителите фу“, използвайки данни от дълбочинното наблюдение, местните течения, температурните колебания, и след като нанесе корекции за теглото и размерите на ракетата, да открие онази точка в океана, където, ако бъде пусната и продължи да потъва под тежестта си, да експлодира възможно най-близко до вражеската позиция.
„Сив вълк“ изскочи на повърхността се залюля върху вълните.
— Да се размърдаме, момчета! — извика Даунинг, надигна се и завъртя валчестата дръжка на горния
