Аспасия в китката, откъсвайки я от тялото. Лишена от опора, Лиза Дънкан се строполи до скакалеца. От гърдите й струеше кръв.

Докато Търкот чакаше да се зареди следващият проектил, Сянката на Аспасия се пъхна през отвора и изчезна вътре, отнасяйки със себе си Граала.

Люкът хлопна. Търкот стреля, съзнавайки, че постъпва безсмислено, проектилът рикошира от стената на скакалеца. В тавана на кухината се появи цепнатина, която започна бързо да се разширява. След изчезването на Граала херувимът бе преустановил стрелбата и червените му очи бяха угаснали.

Търкот се изправи и откри огън в движение, докато скакалецът бързо набираше скорост. Той се издигна над пода и се понесе към разширяващия се отвор в тавана.

Търкот дотича до мястото, където лежеше Лиза. Очите й бяха отворени и тя се опитваше да каже нещо, но се чуваше само хриптене.

— Отвори скафандъра — нареди Търкот. Предната половина се завъртя встрани и той се измъкна навън, целият плувнал в пот. Коленичи до жената и я взе в ръцете си.

— Лиза.

Очите й се завъртяха и се втренчиха в неговите. Мъчителна усмивка разкриви окървавените й устни.

— Знаех, че ще дойдеш. Съжалявам. Обърках всичко.

След това погледът й потъмня и тялото й се отпусна безжизнено.

23.

В полет

Обратният полет до Зона 51 протече в пълно мълчание. Тялото на Дънкан беше положено на пода, покрито с одеяло. Яков седеше скръстил крака, с бутилка водка в скута.

Кивотът бе останал при Шерев. Търкот нямаше нито воля, нито желание да спори с израелците по този въпрос. Пък и можеше да ги разбере, имайки предвид жертвите, които бяха дали.

Яков. Руснакът седеше в другия край на скакалеца и избягваше погледа му.

Веднага щом пилотите се свестиха, те презаредиха скакалеца за обратния полет.

През пода на извънземния летателен съд Търкот виждаше океана. Намираха се някъде в Атлантика. Сянката на Аспасия бе успял да избяга с Граала. Накъде — скоро щяха да узнаят.

Засега не му оставаше друго освен да приеме фактите такива, каквито са.

— Приятелю… — подхвана Яков, но Търкот го прекъсна.

— Не искам да слушам нищо.

— Длъжен бях да опитам да го спра. И ти го знаеш.

— Извади шаха — рече неочаквано Търкот.

Яков извади малкия джобен шахмат.

— Отвори го и вземи една пешка — продължи Търкот.

Яков изпълни инструкциите му.

— Това си ти — каза Търкот. — И аз. И тя — той погледна тялото.

Далеч пред тях изплува бреговата линия на Щатите.

— Приключих с това — заяви Търкот. — Ти я извади от играта, сега и аз напускам тази битка.

24.

Марс

Първият конвой от роботи достигна високото четири километра подножие на планината Олимп. Без да спират, те започнаха да проправят път през скалистата почва на планината. Върхът на вулкана се издигаше високо над тях, очертавайки се рязко на фона на червеникавото небе.

Останалите роботи в Сидония продължаваха да разглобяват останките на черната мрежа и да ги товарят върху транспортьори, които се насочваха право към планината Олимп.

Китай

Двестата аирлианци бяха подредени в две редици между черните цилиндри и изхода. Всеки от тях стискаше копие в шестопръстата си ръка.

Артад попита нещо Чанг на същия напевен език, с който холограмата в тунела посрещаше посетителите. Китаецът отвърна. Без да обръща внимание на хибридите между хора и аирлианци, Артад напусна погребалната зала и се отправи към стража-компютър, а строените аирлианци го последваха. Накрая в залата останаха само Лексина, Коридан и Елек. Те се надигнаха неохотно и тръгнаха след останалите, свели глави като деца, които възрастните не забелязват.

Тихият океан

Двата самолетоносача „Вашингтон“ и „Стенис“ плаваха успоредно към Великденския остров. В центъра на следващата ги флотилия бе разположен „Джар Вайкинг“, а около него се бяха подредили останалите кораби от Оперативни групи 78 и 79. Всички до един бяха под контрола на стража от Великденския остров.

Зона 51

Скакалецът се спусна безшумно върху площадката на хангара, където вече се беше събрала малка група смълчани посрещачи. Майор Куин, Че Лу, Лари Кинсейд и професор Муалама стояха безмълвно, докато Търкот и Яков сваляха тялото на Дънкан от скакалеца и го полагаха върху приготвената количка.

— Наистина съжалявам — проговори Че Лу и хвана ръката на Търкот.

Той само кимна, нямаше какво да каже. Яков се надвеси над Куин и го попита нещо. Майорът му прошепна нещо в отговор.

— Аз ще я отведа в моргата — заяви Яков. Побутна количката към вратите на хангара.

— Не я докосвай — внезапно Търкот му препречи пътя.

Муалама застана между тях.

— Оставете на мен да се погрижа — предложи той.

— Не и ти — завъртя глава Търкот. — Лари, направи го.

Кинсейд кимна и хвана дръжките на количката.

Търкот се остави на Че Лу да го поведе към асансьора, другите ги последваха. Вървяха мълчаливо. Едва когато влязоха в залата, майор Куин си позволи да наруши тишината.

— Проследихме скакалеца на Сянката на Аспасия. Насочва се право към Великденския остров. Сега…

Търкот махна вяло с ръка.

— Не желая да слушам.

— Но, сър… — майор Куин млъкна, когато и Че Лу поклати отрицателно глава. Тя хвана отново Търкот за ръката и го отведе в съседната стая.

— Приятелю — подхвана старата професорка, но телефонът зазвъня. Тя не му обърна внимание. — Скъпи приятелю, зная как се чувстваш… — Телефонът продължаваше да звъни настойчиво. Най-накрая Че Лу го вдигна неохотно. Търкот използва възможността и се излегна на една койка, притворил очи. Не можеше да прогони видението на издъхващата Лиза.

Спомни си първия път, когато я видя на международното летище „Дълес“. Тогава тя го посрещна там, преди да пристигне в Зона 51. Спомни си и онзи незабравим миг в къщата й в Колорадо, когато двамата се любуваха на изгрева. А сега трябваше да каже на сина й, че е мъртва.

Вы читаете Зона 51: Граалът
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×