— Майк… — Че Лу го дърпаше за ръката. — Майк!
Търкот отвори очи и я погледна въпросително.
— Ела с мен. Случило се е нещо важно.
Той затвори очи.
— Не ме интересува какво е направил Сянката на Аспасия. Нито какво става на Великденския остров, на Марс или където и да било.
— Моля те.
Търкот се обърна с гръб към нея.
— Престани! — гласът на Че Лу го удари като камшик. — Не си чак толкова важен.
Думите й попаднаха в целта. Търкот спусна крака на пода.
— Е, добре. Какво има?
— Ела с мен.
Търкот се подчини. Излязоха в коридора и стигнаха асансьора. Докато се изкачваха, Търкот се сети за асансьора в планината Синай. Какво щеше да стане, ако вместо нагоре, бяха поели надолу? Ако той пръв се бе озовал в хангара със скакалеца? Дали би могъл да спре Сянката на Аспасия? Да спаси Лиза? Да им отнеме Граала? А може би трябваше да застреля Яков още като го видя да вдига оръжието.
Асансьорът спря. Че Лу излезе в големия хангар, подмина скакалците и пристъпи под яркото слънце на пустинята.
Търкот не се досещаше за целта, към която вървяха, докато не преминаха две люлеещи се врати, зад които ги посрещна мразовит въздух и остра миризма на антисептик. Насреща им изскочи едра фигура, която стисна Търкот в яките си ръце толкова силно, че той изстена от болка.
— Трябва да го видиш! — прогърмя гласът на Яков. — С очите си трябва да го видиш, приятелю! — Той завъртя Търкот.
Лиза Дънкан лежеше на аутопсионната маса.
Търкот се облещи, уверен, че халюцинира. Затвори очи и ги отвори, но сцената оставаше непроменена. Лиза беше облечена с дълга окървавена риза. Очите й бяха отворени. Тя завъртя глава към Търкот.
— Майк! — Протегна ръце към него. — Ела при мен.
Търкот се поколеба и това го учуди.
— Коя си ти?
Една дълбока бръчка разцепи челото й.
— Майк?
Професор Муалама наблюдаваше ставащото от дъното на дисекционната зала. Черните му очи не слизаха от лицето на Лиза Дънкан. От ухото му се стичаше тъмна струйка кръв.
— Коя си ти? — повтори Търкот, изключил за всичко, освен за жената пред него.
Лиза понечи да отвърне, но я прекъсна гласът на майор Куин:
— Скакалецът със Сянката на Аспасия и Граалът току-що е преминал щита около Великденския остров.
Информация за текста
© 2001 Робърт Дохърти
© 2001 Юлиян Стойнов, превод от английски
Robert Doherty
Area 51: The Grail, 2001
Сканиране и разпознаване: rebu, 2007
Редакция: Mandor, 2008 (#)
Публикация:
Издание: ИК „Бард“, 2001
ISBN: 954-585-296-8
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5447]
Последна редакция: 2008-03-09 11:12:05
1
В оригинала Fisher King. Според легендата това е Пазителя на Светия Граал, поверен му от Йосиф Ариматийски. В епическата поема на Волфрам Фон Ешенбах от 13 век се разказва, че Пазителя на Граала е наранен с копието, с което е прободен Христос на кръста. Раната не заздравява дълги години и кърви, когато се вдигне покривалото на Светия Граал. Единственото спасение е появата на рицаря Парсивал, който след много подвизи изтръгва копието и го донася при Граала. Случва се чудото — раната на краля оздравява, а Парсивал е провъзгласен за един от рицарите на Светия Граал. — Б.ред.
2
Хеопсовата пирамида е висока 146,6 м, а тази на Хефрен — 143,5 м — Б.ред.
3
Вж. III Царств. 5. Според Библията царят на Тир, Хирам, осигурява на Соломон дървения материал — ливански кедри и елхи, а също го подпомага със свои майстори зидари. — Б.ред.
4
Изх. 19:12-13.
5
По-скоро ромеите, тъй като Юстиниан е император на Византия, наричана и Източна Римска империя. — Б.ред.
