— Sieg hiel!

А имаше още две неща. Първото бе неговата атака срещу Версайския договор. Ингерсол не бе политичен. Той бе воювал, защото бе патриотично да се биеш за семейството и за Германия. Но във Версай бяха игнорирали това и бяха забравили за милионите мъже, които се бяха завърнали смазани умствено, телесно и духовно. В края на краищата, когато един човек стане герой, той винаги си има врагове, й милионите бяха дали воля на злобата си към цяла Германия вместо към политиците, които ги бяха накарали да воюват, бяха лишили Германия от уважение и ресурси и бяха оставили страната обезкуражена, фалирала и разделена — едно кошмарно място, лишено от всякаква надежда. Сърцето на страната бе пронизано от меча на победителите и гневът и омразата подбуждаха жаждата за отплата и противопоставяне някъде в бъдещето. Мастилото под мирния договор още не бе изсъхнало, а в бирариите и закусвалните вече се говореше за оправяне на сметките. И нямаше по-силен глас от този на Ингерсол.

А имаше и друго нещо. Евреите. Като дете Ингерсол непрекъснато слушаше как баща му, истинска алкохолизирана развалина, ругаеше евреите и ги обвиняваше за всички семейни несполуки. Ингерсол бе възприел стереотипните му тиради като истини, старческата ярост зарази и него и той започна да се отвращава от евреите. Накрая всичко това прерасна във фанатична омраза, подсъзнателно насочена навътре — и може би именно тя пораждаше странните антисоциални чудовища, които Ингерсол измисляше за киното.

С други думи, вдъхновеният от Хитлер интуитивизъм увеличаваше чара на фюрера в очите на Ингерсол и възпламеняваше творческата му сетивност в истински ад от омраза и ярост. Хитлеровите расови атаки му действаха възбуждащо и той откриваше, че вярва на фюрера с неочаквана интелектуална жар, подхранвана от страстен расизъм. Спечелен от силата на фюрера и от театралните ефекти, Ингерсол скоро стана част от тълпата, която вдигаше ръка.

— Hail Hitler!

— Hail Hitler!

— Hail Hitler!

Така че днешната персонална покана бе наистина приятна — едно неочаквано възнаграждение за кариерата, надминала и най-смелите мечти на Ингерсол.

— Абсолютно — каза той, като едва успяваше да прикрие ентусиазма си.

— Чудесно! Нашият вожд ще е доволен, аз също се радвам. Аз съм ваш пламенен почитател и мисля, че вие сте гений, хер Ингерсол. Фюрерът често говори за вас като за национално богатство.

— Наистина ли! Аз… — Ингерсол почти пелтечеше. — Аз просто нямам думи…

— Няма нужда от думи — каза Фирхаус с усмивка. — Шофьорът на фюрера ще ви вземе в петък сутринта на четвърти февруари в шест часа сутринта за полета до Мюнхен.

— Познавам местността, бил съм там на ски.

— Gut. Ядете ли месо?

— Да.

— Хер Хитлер е вегетарианец. Той нарича хората, които предпочитат месо, „лешояди“.

— Това е малко жестоко.

— Фюрерът клони към крайности в мненията си, както вероятно знаете.

— Аз ям всичко освен риба. Всяко нещо, което диша през дупка на врата, ме нервира.

Фирхаус се разсмя.

— Трябва да му кажете това. Той има тънко чувство за хумор. Е, ако има някаква промяна, аз ще държа връзка с хер Крайслер. Иначе ще се видим иа четвърти. Желая ви успех във филма.

Стиснаха си ръцете отново и Фирхаус си замина внезапно, както и бе дошъл. Ингерсол се облегна назад и въздъхна.

— Хитлер иска да ме види!

— И защо не, приятелю — каза Ото и се засмя радостно. — Както казва самият Хитлер, ти си национално богатство. Възползвай се от момента, това е само началото.

Фирхаус се настани в мерцедеса си и се усмихна. „Този човек бе направо смаян — помисли си той доволно. — Всичко, което сме разбрали за него, е вярно. Той е идеалният избор.“

Свършено!

Оставаше фюрерът да довърши трансформацията.

Първата стъпка в дяволски скроения план, който Фирхаус наричаше просто Siebenundzwanzig — 27, бе направена.

3.

Ингерсол се бе изтегнал на фотьойла в дневната на градската си къща току — що изкъпан и завит в копринена роба; отпиваше шампанско и гледаше навън към Хелгещрасе. Случките през деня пробягваха през ума му. Сутринта се бе събудил необикновено напрегнат и уморен. За това имаше много причини. Снимаха вече трети ден, оставаше само седмица, но всичко вървеше наопаки още от началото. Това ново момиче — дори не помнеше как се казва, бе неопитно, притесняваше се и се налагаше да се прави кадър след кадър. Неговият грим бе по-труден за полагане от обикновено и ставаше болезнен само след два или три часа. Всеки мускул по лицето го болеше, след като девет часа бе стоял изкривен под маската от каучук и алуминий.

Но посещението на пратеника на Хитлер бе компенсирало всичко това. Само преди две години Ингерсол бе един от милионите обезверени и бездомни германци, които се бореха за прехраната си. А сега бе богат и известен и новият спасител на Германия искаше да се срещне с него и наистина го бе поканил в Орловото гнездо.

Какво блаженство!

Чувстваше се едновременно изтощен и въодушевен. И неспокоен. И колкото повече шампанско изпиваше, толкова по-неспокоен ставаше и познатата възбуда нарастваше. Той познаваше симптомите и знаеше, че преди да свърши нощта, ще опита и от двете — и от екстаза, и от унижението.

Както винаги се опита да се пребори с импулса. Помисли да вземе едно приспивателно хапче, но кошмарите, които придружаваха неговата странна мания, понякога бяха по-лоши от реалността.

Той вдигна чашата с шампанско и се загледа в нея. Ръката му трепереше, макар и почти недоловимо. Сложи я на масата и стисна ръце. Импулсът стана по-силен. Възбудата започна. Накрая позвъни на Хайнц и щом камериерът влезе, му каза:

— Няма да вечерям вкъщи. Това ще те затрудни ли, Хайнц?

— Разбира се, не. Току-що започвах да готвя.

— Добре. Позвъни в „Риц“ и ми наеми един апартамент на втория етаж, нали? Кажи им, че ще поръчам вечеря за двама.

— Веднага. За мистър Сандърс ли да се обадя?

— Да. И ми приготви смокинга, моля. Чувствам се чудесно тази вечер, Хайнц. Празнува ми се.

— Разбирам те, Ханс.

— Днес бе един изключителен ден, нали?

— Ще приготвя нещата.

Хайнц излезе от стаята, а Ингерсол гаврътна остатъка от шампанското и отиде в ъгъла.

Издърпа високия шкаф за книги и отвори сейфа зад него. Вътре имаше дебели пликове с банкноти: американски долари, британски лири, френски франкове. Всичко освен германски марки. При тази висока инфлация бе необходим цял сейф марки, за да платиш една чиния супа. Той отвори един от пликовете, отброи петстотин британски лири и ги пъхна в един от джобовете на робата си.

След два часа Ингерсол се регистрира в хотела, където го познаваха като Хари Сандърс: около петдесетгодишен английски търговец на художествени произведения с гъста бяла коса и елегантно оформена брада. Сандърс бе винаги добре посрещан. Обикновено пристигаше само с едно малко куфарче, правеше впечатляващи сметки, оставаше само една нощ и винаги плащаше в британски лири. Ингерсол се качи в апартамента, разгледа го и след това веднага напусна хотела и потегли по Хелгещрасе с мерцедеса си.

Вы читаете 27
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×