доказателства срещу Хансен?
— Да, спомена нещо такова. Че чувалите били фалшиви? Но защо му е да го прави?
— Мисля, че мога да ти отговоря на въпроса, но ми трябва повече информация. Пърси казва, че познавате компанията твърде добре. Съдружник сте, нали?
Толбът кимна и извади пакет цигари. После, като видя, че никой не пуши, си прибра обратно пакета в джоба. Той беше дори по-закръглен от Селито и сякаш доста време беше изминало откакто можеше да закопчава всичките си копчета на сакото около масивното си шкембе.
— Сега нека видим ти какво ще кажеш за това? — каза Райм. — Ами ако Хансен не е искал да убива Ед и Пърси, защото са били свидетели?
— Но защо тогава? — изненада се Пърси. Толбът попита:
— Искате да кажете, че е имал други причини? Например? Райм не отговори направо на въпроса му.
— Пърси ми каза, че Компанията ви от доста време не се справя много добре с финансите.
Толбът вдигна рамене.
— Трудно беше последните две години. Голяма е конкуренцията, появиха се много частни малки самолети. Постоянно се борим с тях. Пощенските служби също ни създават проблеми. Печалбите намаляха.
— Но все пак имате добър — как му се викаше на това, Фред? Оправяте си документацията и всичко е наред, нали? Парите идват. Каква беше думата, бе?
Делрей се изсмя дрезгаво.
— Приход, Линкълн.
— Значи имате добри приходи.
Толбът кимна.
— О, приходите никога не са спирали. Просто много повече от тях са похарчени, преди да сме ги взели.
— Какво ще кажеш за идеята, че Танцьорът е трябвало да убие Ед и Пърси, така че истинският убиец да може да купи Компанията с отстъпка?
— Коя Компания? Нашата? — намръщи се Пърси.
— Но защо му е на Хансен да го прави? — изхриптя отново Толбът.
Пърси прибави:
— Защо просто не дойде при нас с големия чек? Той никога дори не е разговарял с нас.
— Аз не казах Хансен — отбеляза Райм. — Въпросът, който зададох преди, беше „Какво ще кажете, ако Хансен не е искал да убие Пърси и Ед?“ Може някой друг да е искал смъртта им?
— Кой? — попита Пърси.
— Не съм много сигурен. Просто… ами, всичко е заради оная зелена нишка.
— Зелена нишка? — Толбът проследи погледа на Райм, който сочеше към таблото с доказателствата.
— Изглежда всички я забравиха. С изключение на мен.
— Когато нещо е единствено, човек не го забравя. Нали така, Линкълн?
— Невинаги, Фред. Невинаги. Та тази нишка. Сакс — партньорката ми…
— Да помня ви — отвърна Толбът и кимна към нея.
— Та, тя я намери в хангара, нает от Хансен. Била е заедно с други следи, близо до прозореца, където Танцьорът е чакал преди да постави бомбата на самолета на Ед Карни. Заедно с нея Сакс намери и бронзови стружки, някакви бели нишки и лепило за пликове. Което ни навежда на извода, че някой е оставил ключа за хангара в пощенски плик някъде, така че Танцьорът да го намери. Но си мисля — защо ще му е нужен на Кол ключ, за да влезе в празен хангар? Нали е професионалист? Можел е да влезе вътре и със затворени очи. Единствената причина за това е за да изглежда така, че Хансен го е оставил. И така да натопи Хансен.
— Ами отвличането — възрази Толбът, — когато убил онези войници и откраднал оръжието. Всички знаят, че е убиец.
— И най-вероятно е истина — съгласи се Райм. — Но не той е прелетял през провлака Лонг Айлънд, за да се прави на бомбардировач с онези тъпи чували с телефонни указатели. Някой друг го е направил.
Пърси се размърда смутена. Райм продължи:
— Някой, който никога не е мислел, че ние ще намерим тези чували.
— Кой? — попита Толбът.
— Сакс?
Тя извади три големи плика от една платнена торба и ги постави върху масата.
В два от тях имаше счетоводни книги. Третият съдържаше пачка бели пликове.
— Тези неща са от твоя кабинет, Толбът. Той беззвучно се изсмя:
— Надявам се, че не сте ги взели без заповед за обиск. Пърси Клей се намръщи:
— Аз им дадох разрешение. Аз все още съм шеф на Компанията, Рон. Но какво искаш да кажеш, Линкълн?
Райм почти съжали, задето не беше споделил съмненията си с Пърси по-рано; щеше да й дойде съвсем като гръм от ясно небе. Но все пак не можеше да рискува да развали неоснователно отношенията им с Толбът. Съществуваше вероятност да не се окаже прав. До този момент той бе прикривал следите си безупречно.
Погледна към Мел Куупър, който продължи:
— Зелената нишка, която намерихме с частичките метал от ключа, е част от главна счетоводна книга. Белите нишки са от пощенски плик. Съвпадението е безусловно.
Райм каза:
— Те са от твоя кабинет, Толбът.
— Какво искаш да кажеш, Линкълн? — задъха се Пърси. Този път Райм се обърна направо към Толбът:
— Всички в летището са знаели, че срещу Хансен се води следствие. Ти обаче си решил да използваш този факт. Изчакал си търпеливо Пърси, Ед и Брит Хейл да останат да работят до късно. Тогава си откраднал самолета на Хансен, излетял си и си пуснал брезентовите чували. После си наел Танцьора. Мисля, че си чул за него, когато си летял в Африка или Далечния Изток. Обадих се тук-там. Работил си в Ботсванските военновъздушни части, когато правителството на Бирма им е продавало използвани военни самолети. Танцьорът ми каза, че са му платили един милион долара. — Райм поклати глава. — Трябваше да се сетя още тогава. Хансен е можел да си намери наемник, който да убие и тримата за двеста-триста хиляди. Както е известно, професионалните убийства са доста разпространен бизнес в днешно време. Сумата от един милион долара ми подсказа, че онзи, който е наел убиеца, е бил аматьор. И е имал на разположение много пари.
От устата на Пърси се отдели нечовешки писък и тя се хвърли върху него. Толбът се изправи и направи крачка-две назад.
— Как можа? — крещеше тя. — Защо?
Делрей се намеси:
— Моите момчета от финансови престъпления в момента преглеждат счетоводството ви. Това, което се надяваме да открием, са много, много пари, които не са отивали там, където им е било мястото.
Райм продължи:
— Чартърни полети „Хъдсън“ е била доста по-доходоносна компания, отколкото си си мислела, Пърси. Само че голяма част от приходите са отивали в джоба на Толбът. Той е знаел, че някой ден ще го хванат и е решил да премахне двама ви с Ед и да купи Компанията.
— Да, закупуване на дяловете — каза тя. — Като партньор той е имал правото да откупи нашите дялове с отстъпка при условие, че ние сме мъртви.
— Това са пълни глупости. Та той стреля и по мене, не помниш ли?
— Но ти не си наел Кол — припомни му Райм, — ти си наел Джоуди — Танцуващия с трупове, — а той пък от своя страна е поделил работата си с Кол. Който и представа си нямал кой си всъщност.
— Как си могъл? — повтори глухо Пърси. — Защо? Защо?
Толбът се ядоса.
