— Защото те обичах!
— Какво? — задъха се Пърси. Толбът продължи:
— Ти се изсмя, когато ти казах, че искам да се оженя за тебе.
— Рон, не. Аз…
— И после се върна при него. — Той изсумтя. — Ед Карни, най-красивият пилот изтребител. Топ Гън… Отнасяше се с тебе като с боклук, а ти все него искаше. Тогава… — Лицето му стана мораво от ярост. — Тогава… тогава загубих и последното нещо, което имах — приковаха ме към земята. Не можех повече да летя. Гледах ви как правите по стотици летателни часове на месец, докато за мене оставаше единствено да си седя на тъпото бюро и да прелиствам книжа. Всеки от вас имаше другия и на всичкото отгоре можеше и да лети… Нямате си и представа, какво значи да загубиш всичко, което си обичал. Въобще си нямате никаква представа!
Сакс и Селито го видяха как изведнъж се напрегна. Очакваха да направи нещо, но бяха погрешно преценили силата му. Щом Сакс пристъпи напред и разкопча кобура си, Толбът я подсече с единия си крак, тя загуби равновесие и той я захвърли към таблото с доказателства, разпилявайки микрофони и всякакви други уреди. Тя се блъсна в Мел Куупър, който също се залепи на стената. Толбът издърпа Глок-а от ръката й. Завъртя го към Селито и Делрей:
— Така, сега си хвърлете оръжията на пода. Хайде. Веднага!
— Стига толкова, каубой — обади се Делрей и завъртя очи към него. — Какво ще направиш? Ще отлетиш през прозореца? Няма къде да отидеш.
Той тикна пистолета в лицето на Делрей:
— Няма да повтарям.
В очите му се четеше отчаяние. Приличаше на притисната в ъгъла мечка. Агентите и полицаите пуснаха на земята оръжията си. Бел също остави двата си пистолета.
— Накъде води тази врата? — Той кимна към нея. Беше видял копоите на Елиополос пред къщата и знаеше, че оттам пътят му беше отрязан.
— Това е килер — бързо каза Райм. Толбът я отвори и видя асансьора.
— Шибаняк — изсъска той и насочи пистолета си към Райм.
— Не — изкрещя Сакс.
Толбът обърна оръжието си към нея.
— Рон — викна Пърси, — помисли си. Моля те…
Сакс, смутена, но невредима се изправи и се загледа в пистолетите на пода. Деляха ги три метра.
„Не, Сакс“, помисли си Райм. „Недей!“
Тя беше оцеляла при срещата си с най-гадния професионален убиец в цялата страна и сега не се канеше да се остави да я застреля някакъв си паникьосан аматьор.
Очите на Толбът се мятаха от Селито към Делрей и накрая към асансьора, в опит да реши какво да направи.
„Не, Сакс, недей.“
Райм се опитваше да й привлече вниманието, но очите й вече преценяваха ъгли и разстояния. Няма да успее навреме.
Селито каза:
— Дай да си поговорим, Толбът. Хайде, пусни пистолета на земята.
„Моля те, Сакс, недей… Ще те види. И ще стреля в главата — такива са аматьорите — и ще умреш.“
Тя се напрегна, вперила очи в Зиг-зауера на Делрей.
В момента, в който Толбът обърна поглед към асансьора, Сакс се хвърли напред и сграби пистолета на Делрей, претъркулвайки се. Толбът обаче я видя. Преди да успее да вдигне пистолета, той тикна Глок-а в лицето й. Очите му се присвиха и започна да обира мекия спусък.
— Не! — изкрещя Райм.
Изстрелът беше оглушителен. Прозорците се разтресоха, а соколите разпериха криле и се вдигнаха в небето.
Селито се метна към оръжието си. Вратата се отвори с трясък и хората на Елиополос се втурнаха вътре с извадени пистолети. Рон Толбът остана няколко секунди прав, въпреки мъничката симпатична червена дупчица на едното си слепоочие, после се завъртя и се свлече на пода.
— Боже мили — промълви Мел Куупър, стиснал една от торбичките за веществени доказателства, като гледаше смаяно собствения си дребен Смит-енд-Уесън, 38-и калибър, който Роланд Бел беше насочил изпод лакътя му. — О, Боже. — Инспекторът се беше промъкнал зад Куупър и беше измъкнал оръжието от кобура му на кръста. Изстрелът беше от нивото на хълбока на Куупър.
Сакс се изправи на крака и си взе Глок-а от ръката на Толбът. Хвана го за ръката да провери дали има пулс, но поклати глава.
Воят изпълни стаята и Пърси Клей падна на колене до трупа. Хлипайки, тя заудря с юмрук рамото на Толбът отново и отново. Известно време никой не се помръдна. След това Амелия Сакс и Роланд Бел тръгнаха към падналата на пода жена. Спряха и Сакс отстъпи. Тогава високият инспектор прегърна дребничката жена и я отведе от трупа на нейния приятел и враг.
Четиридесет и първа глава
Някъде отдалеч долетя гръм, после заръмя тихият пролетен дъждец в късната нощ.
Прозорецът беше отворен широко — разбира се, не онзи, на който кацаха соколите; Райм не искаше да ги безпокои — и стаята се напълни с хладния вечерен въздух.
Амелия Сакс измъкна тапата и наля бялото шардоне в чашата на Райм и в своята.
Тя погледна надолу и тихо се засмя.
— Не го вярвам.
Върху екрана на компютъра до „Клинитрон“-а светеше партия шах.
— Ти нали не играеш на игричките — обади се тя. — Тоест, никога не съм те виждала да го правиш.
— Чакай малко — отвърна й той.
Върху екрана се беше изписало съобщение: „Не разбрах какво казахте. Моля, опитайте пак.“ С ясен глас той повтори:
— Топ на мястото на офицер четири. Шах-мат. Последва мълчание. След това компютърът каза: „Поздравления“ — което бе последвано от дигиталния марш на Суза „Вашингтон Поуст“.
— Това не е за забавление — отряза я грубо той. — Изостря ума. Ако искаш, и ти можеш да пробваш някой път.
— Не играя шах — отвърна тя след глътка от прекрасното вино. — Все някой проклет офицер ще създава проблеми на царя ми. Предпочитам да го гръмна, отколкото да измисля как да го надхитря. Колко намериха?
— Пари ли? Нали за Толбът ми говориш? Над пет милиона.
След като проверяващите бяха прегледали втория комплект счетоводни книги, тоест, истинските, те бяха открили, че Чартърни полети „Хъдсън“ е била твърде доходоносна компания. Разбира се, загубата на самолета при транспорта на стоката за щатската здравна организация се беше отразила на бюджета, но въпреки това в наличност бяха открити достатъчно много пари в брой, за да се задържат на повърхността, както беше се изразила Пърси.
— Танцьорът къде е?
— В Специалния затвор.
Специалният затвор представляваше малко известна помощна сграда към Съдебната палата. Райм лично никога не беше го виждал — всъщност, само няколко ченгета бяха — но за тридесет и пет години никой не беше успял да избяга оттам.
— Добре сте му подкастрили ноктите — беше казала Пърси Клей, когато Райм й беше съобщил това. Което означавало, обясни тя, изпиляването на ноктите на ловен сокол.
Райм — като се има предвид специалният му интерес към случая — беше настоявал да го държат в
