инструктираше по навик.
Приемът мина блестящо, а той се държа като образцов президент — според собствената му представа, разбира се. Пожъна голям успех и с разказа си за племето, в което биели жените след неуспешен риболов, като добави, че днес имал намерение да опита същата мярка, но охраната категорично му забранила. Не било разрешено на един президент да бие жена си пак заради неговата, на държавния глава, безопасност. Нали жена му можела да отвърне по същия начин или да хвърли нещо по „държавната глава“.
Президентшата, изглежда, и с кожата си усещаше кога говори за риболов, та отдалеч го прострелваше с напомнящи погледи. После реши и лично да се намеси. Влезе в кръга от министри и посланици около него, които усърдно й сториха място, и с величествено снизхождение запита:
— Разказа ли вече на господата, че не си обикновен въдичар, а цял ихтиозавър?
Той побърза да спаси положението, защото въпреки дипломатическата си опитност, министрите и посланиците не знаеха как да реагират.
— Когато ми е сърдита, че пак съм ходил за риба, жена ми ме нарича ихтиозавър вместо ихтиолог.
Президентшата вероятно не умееше да се ядосва на собствената си глупост и непринудено се разсмя, което също допринесе всички да останат очаровани от духовитостта и демократизма на президентското семейство.
Единствен той си помисли, че няма да му е леко занапред с такава президентша, но оня от чуждата цивилизация в бързината сигурно не бе разполагал с голям избор. Значително по-обезпокояващо обаче бе защо никой на многолюдния прием не забеляза, че от този ден страната имаше нов президент.
На сутринта той се събуди с вкоравен от умората и алкохола врат. След приема президентшата бе настояла да изкупи грешката си, като дълго и страстно го прегръща и му шепна в ухото: „Ихтиозавре мой, мили ми ихтиозавре, изяж ме, цялата ме изяж!…“ Но въпреки предупрежденията й, той бе попреял с вкусните деликатеси на приема, та апетитът му беше доста отслабнал. Поддържаше го донякъде любопитството, а то, както е известно, бързо се насища. И нещо като другарско съчувствие: горката, и на нея, като всяка жена, вероятно й се ще да кръшне малко, но една президентша винаги е под погледите на всички… А това го накара да осъзнае, че постът държавен глава никак не е лесен и вероятно ще го подлага на още по-големи изпитания.
Измъкна се безшумно от леглото и по пижама отиде в частния си кабинет. Там, в бронирания сейф, наистина чакаше затворената в термоса чужда цивилизация. Позвъни на секретаря, който дотича с бележник в ръка и се опита да му прочете програмата за деня.
— Всичко, което може да се отмени, го отменете! — не го доизслуша президентът. — Днес имам своя програма.
— Но някои неща, ваше превъзходителство, вече много пъти са отлагани.
— Щом са отлагани много пъти, значи може още веднъж — рече той и хареса властния си и плътен глас. — Съберете ми за единадесет часа най-видните наши астрофизици, по-скоро ония, които се занимават с космическите връзки и проблема за чуждите цивилизации.
Пред учените обаче изостави този тон, държа се като обременен от грижи държавник, който се чувствува виновен, че едва сега е намерил време да им засвидетелствува своята отдавна лелеяна към тях обич. Трябваше да разсее подозрителността им — за какво така внезапно се е сетил за тях президентът? Записа си проблемите им, нуждите на лаборатории и обсерватории, обеща им щедра финансова подкрепа и чак тогава, уж на шега, ги запита докъде е стигнала науката за контактите с другите цивилизации.
Изложиха му в опростен вид нейното състояние по света и основните хипотези, които звучаха доста обезкуражаващо. Но те го развеселиха, защото той през това време си представяше какво би станало, ако отвореше пред тях термоса. Вместо това обаче им поръча още коняк и подхвърли:
— А вие, като водещи умове на страната в тази област, вие самите готови ли сте да посрещнете представител на чужда цивилизация сега, в момента? Как бихте постъпили с него?
Учените също се развеселиха — може би от коняка, та разговорът се превърна в забавно фантазиране. Само един от по-младите заяви все още сериозно, че било напълно възможно на Земята отдавна да се намират такива представители, но ние не сме в състояние да ги забележим. Ето нашето слънце е сравнително младо, каза той, а в планетната му система разумът вече навлиза в космическия си стадий на развитие. Какво пречи това да е станало и в някои от по-старите звездни системи? Само един милион години по-рано да се е зародил, разумът им ще е толкова напреднал в еволюцията си, че би било по силите му да разпраща под някаква форма емисари по ония планети из Галактиката, където също има разумни същества. Ние обаче, бидейки с един милион, не, дори само със сто хиляди години по-назад, просто още не сме в състояние нито да ги разпознаем, нито да възприемем призивите им за контакт. Както мравката например не е в състояние да приеме опитите на човека за контакт.
— Добре де — настоя президентът, — а ако аз сега ви доведа един такъв емисар, с когото все пак може да се разговаря?
Учените се засмяха в принудителен отговор на височайшата шега. Оня, от по-младите, който му изложи тази хипотеза, също се поусмихна, а после рече доста хапливо спрямо колегите си:
— Науката не е готова, ваше превъзходителство, единствено фантастиката е готова, защото тя отдавна и много по-сериозно разсъждава над такива срещи.
Другите се нахвърлиха да му възразяват и всеки държеше да се изкара по-умен в очите на държавния глава, но президентът побърза да им благодари за извънредно полезния за него разговор. Той бе решил вече да съкрати бюджета им, вместо да го увеличава. В тая всеобща икономическа криза държавата имаше нужда от средствата си за далеч по-важни цели. А и на тия мъже пред него очевидно не можеше да се разчита, те наистина не бяха готови за срещата с по-висшия разум.
Секретарят съвсем се отчая, когато президентът отмени и следобедната програма, като внезапно поиска да узнае какво е състоянието на бойния флот. Той му предложи да извика на доклад главнокомандуващия адмирал, но президентът нареди с новопридобитата си красива властност:
— Не е нужно, само му предайте, че искам в осемнайсет часа да инспектирам някой от крайцерите- ракетоносци.
За разлика от учените, военните са хора, на които човек действително може да се осланя и точно в осемнайсет часа президентският хеликоптер кацна върху палубата на един от флагманските кораби. В разрез с дипломатическия етикет държавният глава собственоръчно мъкнеше обемиста чанта, която не позволи никому да носи вместо него, макар тя да му придаваше вид на чиновник в командировка. Той понесе церемонията по посрещането с видимо нетърпелива учтивост, обходи набързо крайцера, без да слуша горделивите обяснения на капитана му, след което внезапно го помоли за разговор насаме — нещо, което шашардиса адмирала-главнокомандуващ, та не му остана друго, освен да излезе навън и да си поиграе с моряците на побратимяване.
В каютата президентът каза без всяко предисловие като заповед:
— Надявам се, ще ми демонстрирате и стрелба с ракета по морска цел.
Капитанът пребледня, защото му се налагаше да възрази:
— Не сме предупредени, ваше превъзходителство. То се прави в открито море и трябва предварително да се освободи акватория за попаденията. Морският трафик е много оживен.
Президентът се разколеба.
— А възможно ли е при друг случай да се върже на ракетата някакъв предмет?
— Какъв предмет?
Той извади от неприличната за един държавен глава чанта нещо, което приличаше на нов модел термос.
— Какво е това, ваше превъзходителство?
— Аз ви зададох въпрос! — сряза го президентът. — А това е най-строга държавна тайна. Съветвам ви да не споменавате за случая дори и пред вашите началства!
— Ваше превъзходителство, такъв предмет ще наруши полета на ракетата, може опасно да я отклони. Доколкото разбирам обаче, този предмет просто трябва да бъде ефикасно унищожен, така ли?
— Досетлив сте, капитане. Надявам се, че ще бъдете и достатъчно благоразумен да го извършите в най-дълбока секретност.
— Тогава, ваше величество, ако не възразявате, нека го вържем за някоя мина. По-безопасно е и ще стане още сега. Само ще излезем от пристанището.
