Любен Дилов
Ние и другите
Земята беше смутена, да не кажем и объркана, от откриването на Мориана — не, не някаква звезда или планета, назована от астрономите с това по земному звучно име, а цяла суперцивилизация. Сбъдваше се стародавната мечта на човечеството да срещне братя по разум, но едновременно се изплъзваше в кой знае какви далнини.
Откри я експедицията на Томазо Верин, един от най-известните космонавти, в чиито думи бе изключено да се усъмни човек, макар че на тая пълна с всякакво разномислие Земя се намериха, разбира се, и такива, които не повярваха.
Отначало планетолетът на Томазо Верин изчезна. Дори изнесените в орбита около Марс автоматични наблюдателни станции не улавяха нито звук от него, а трасето, по което летеше, бе общо взето познато, и той трябваше да се намира някъде между Юпитер и Сатурн. Вероятно се касаеше за катастрофа, при която бе загинал целият екип, иначе все някой щеше да се справи с резервните предаватели.
На Земята още задържаха официалното съобщение. Човечеството отдавна бе свикнало е междупланетните полети, та много-много не се вълнуваше нито от успехите, нито от несполуките на разните експедиции, но Томазо Верин бе извънредно популярен — нещо като суперзвезда сред космонавтите. Той беше герой на множество научнофантастични филми, често участвуваше в разни предавания по телевизията като актьор или консултант, и учените внимателно преценяваха как да обявят неговата гибел, за да не си навлекат гнева на населението.
Верин се обади ден преди съобщението да бъде дадено за публикация с доста по-слаби сигнали, отколкото позволяваше разстоянието, на което би трябвало да се намира, но с потресаващото известие:
Корабът носеше скандинавското име Астрид, но ония, които търсеха повод за негодувание, забравяха, че астра на латински означава звезда и го свързваха с популярната някога детска писателка Астрид Линдгрен, авторката на „Пипи дългото чорапче“.
И така вместо траурно известие, Земята получи най-радостното съобщение, което някога бе получавала: нейния любим космонавт Томазо Верин първи бе осъществил така жадувания от векове контакт с чужда цивилизация. При това — много високо развита, при това — дружески настроена към нас. Човечеството възликува, предвкусвайки бъдещето, което го очакваше.
Естествено от Земята веднага излетяха множество въпроси: Какво представляват тези хуманоиди? Защо наблюдателите на Мориана сами не са се свързали със Земята? Защо Верин не е изпълнил първото задължение на всеки командир — да даде координатите си, и така нататък.
Отговор се получи — все така слаб — чак след месец някъде от посоката на съзвездието Лъв, а Верин, изглежда, не бе уловил земните запитвания. Той продължаваше да се възторгва: чудесни били тези наши събратя, страхотен ум, невероятни знания, изключителна етика във взаимоотношенията им, всекидневие, подчинено на любознателността и красотата. Екипажът на „Астрид“ се запознавал предварително с живота на Мориана чрез великолепни холографски филми. Природата на Мориана била твърде сходна с нашата, но с вид на недокоснатост, сякаш човекът никога не е съществувал сред нея. Цялата индустрия била изнесена извън планетата, в околния космос. Отношението човек-природа било почти религиозно и морианецът от рождение знаел, че е длъжен да живее по законите на природата, да уважава всяко живо същество в нея. Големите им градове също се намирали в околния космос или под повърхността на планетата, а цялата храна се произвеждала по химически или биотехнологичен път. Онова, което видели от градовете и жилищата им, било приказно красиво дори за земните представи за красота.
Това съобщение беше по-дълго, но пак не даваше координатите нито на Мориана, нито на нейния астролет. А третото, което отново дойде след повече от месец, се занимаваше с общественото устройство и законодателството на чуждата цивилизация. Частната собственост липсвала под всякаква форма. Личната собственост била крайно ограничена поради това, че човек свободно притежавал всичко, което му е необходимо. Съществували равенство и демокрация, каквито ние на Земята не можем дори да си представим. Основен нравствен закон били взаимопомощта, обич към събрата и уважение на чуждото достойнство. Основен социален закон: да изучаваш Вселената и да създаваш около себе си красота…
Накрая Томазо Верин — или бе уловил все пак някое от земните запитвания, или сам бе се досетил — добавяше, че единственото, което нашите събратя не му разрешавали, било да съобщава още отсега координатите на астролета и посоката на неговия полет.
Земята продължаваше да бъде възбудена, сякаш утре-другиден цялото човечество щеше да потегли към Мориана на гости, но петото съобщение на Томазо Верин попари празничното й чувство, накара я да се сепне и да се вгледа в себе си. Морианци били изучили добре Земята, тя им се харесвала, но нямало да влязат в по-траен контакт с нея, защото нейната цивилизация още се намирала в технологическия етап на своето развитие. Едва когато човешката цивилизация навлезела в своя етически стадий, човечеството щяло да стане готово чрез посредничеството на Мориана да влезе в обществото на разумните цивилизации в Галактиката.
Буря от въпроси полетя отново към съзвездието Стрелец, от чиято посока бе дошло този път съобщението на Верин: Кога ще навлезем в този етически стадий, какво точно представлява той, какво трябва да направим, за да го ускорим… И сигурно през цялото си хилядолетно съществуване измисленият от хората бог не бе получавал толкова страстни и толкова изпълнени с надежда молитви.
Отговорът — а подобие на отговор все пак се получи след още десетина седмици — бе мъгляв като отговорите на всички земни пророци и оракули, които бяха се наемали да отговарят от името на боговете. Свеждаше се до следното: основен закон на взаимоотношенията във Вселената бил ненасилието — физическо и духовно — спрямо различните от нас същества. Друг проблем, който трябвало да решим, бил отношението разум-природа. И толкоз! Морианци не можели да правят препоръки на земляни, защото това щяло да бъде намеса в техния път на развитие — също било форма на насилие…
В своята извечна привързаност хората, разбира се, не дочакаха дори този отговор, а сами подеха страстни дискусии по това как да навлязат в нравствения стадий на своята цивилизация. Навсякъде, където се събираха повече от двама души — в превозните средства, в кръчмите, в магазините, — неизбежно възникваха спорове, които често завършваха с кървави побоища, защото хората обикновено имаха различни представи за това как се става по-добър.
След отговора обаче, обявен с едър шрифт или гръмогласно от всички средства за информация, дискусията придоби по-организирани форми. Пред правителствените сгради се заточиха безкрайни демонстрации, настояващи като първа крачка всички страни да сключат помежду си мирни договори за вечни времена, да престанат навсякъде междудържавните, етническите и религиозните конфликти. Правителствата разгонваха демонстрациите, с водни струи, сълзлив газ и гумени куршуми, но повече по традиция, а не защото имаха нещо против Земята да стане член на Обществото на разумните цивилизации в Галактиката.
Вестниците, които за улеснение бяха създали не особено привлекателното съкращение ОБРАЦИВГА, не намираха по-актуална тема и непрекъснато я експлоатираха с изказвания, интервюта или статии от най- видните представители на народите. Както трябваше и да се очаква, най-видните представители също не бяха единодушни в тълкуването на явлението. Някои политици виждаха в него шантаж на левите екстремисти, други — на десните. Официалната религия го обяви за божие дело — както някога бог поканил Енох да разгледа небесното царство, за да разкаже на хората как е устроено, така сега любимият на хората Томазо Верин щял да донесе божията правда на Земята. Астрофизиците пък напомняха, че когато разработвали теорията на контакта с чужди цивилизации, отдавна били стигнали до извода за ненасилието и сътрудничеството като основен закон в космоса, защото такъв именно бил законът на оцеляването. Иначе
