се наложи, няма да влизаме в тях.
— Желаете ли да си получите дрехите? — попита момичето на гардероба.
Посетителите се спираха, за да честитят на Брас победата, да го потупат по рамото или просто да го поздравят с щракане на пръсти. Брас прехвърли наметалото си през главата. То покри раменете и врата, плътно обви ръцете и бедрата. Той поздрави тълпата и започна бавно да се изкачва по стълбата към изхода.
— Наистина ли можете да оцените пилота по неговото поведение на арената? — обърна се Епълби към Ридра.
Тя кимна:
— На кораба нервната система на пилота е непосредствено свързана с апаратурата за управление и маневри. Полетът през хиперстатиса представлява борба между пилота и полето. Трябва да притежава великолепни рефлекси и напълно да владее своето тяло-кораб. Опитният транспортник може доста точно да определи как ще се държи пилота във вихрите на хиперстатичнотото поле.
— Чувал съм за това, разбира се, но го виждам за първи път. Според мен е доста… впечатляващо зрелище.
— Така е — съгласи се Ридра.
Когато стигнаха до изхода, балонът отново се освети. Кондорът и Катраненият кръжаха из него.
На тротоара Брас се отпусна на четири крака и се обърна към Ридра:
— А ’о’ощник и взвод?
— Искам да получа взвод, който е участвал само в един полет.
— Защо са ви толкова нео’итни?
— Ще ги тренирам по мои методи. По-опитните са прекалено устойчиви и не се поддават на обучение.
— Взвод, който е летял са’о веднъж, ’оже да създаде ’ного не’риятности. Не у’еят ’очти нищо. Никога не съ’ летял с такива.
— Само да не са кръгли идиоти. Освен това съм сигурна, че такъв взвод ще получа веднага, след като изпратя заповедта си във Флота.
— Ще из’ращате за’овед?
— Първо искам да ги проверя заедно с вас. Може да имате забележки.
Минаваха покрай улична лампа. На стълба висеше телефон. Ридра се пъхна под пластмасовия капак и набра някакъв номер. След малко я чуха да говори:
— Взводът за полет към Спецели ми трябва утре сутринта… Да, знам, че времето е малко, но не ми трябват опитни войници. Да имат само един полет… — тя погледна изпод капака и намигна на спътниците си. — Чудесно! Ще ви се обадя по-късно, за да получа психоиндексите им за митническия контрол… Да, чиновникът е при мен. Благодаря.
Отдръпна се от телефона и посочи с ръка:
— За Сектора на Разединените е най-добре да минем оттук.
Улиците постепенно ставаха по-тесни, извиваха се, пресичаха се под невероятни ъгли. Вече не срещаха дори случайни минувачи. Остана само бетон с малки метални кули, обвити с разноцветни кабели. Синкава светлина тук-там разкъсваше тъмнината.
— Това ли е… — започна митничарят и млъкна.
Постепенно забавяха крачките си. Между куличките се появиха червени припламвания.
— Какво е това?
— Разговори. Така е цяла нощ — обясни Кали.
Вляво от тях видяха да се появяват зеленикави огънчета.
— Разговори?
— Бърз обмен на енергия в резултат на освобождаването от тялото — каза Вторият Навигатор.
— Но аз все още…
Сега вървяха между фосфоресциращи стълбове. Преливащите се струи пламък постепенно оформяха фигури — жени с призрачни тела ги гледаха равнодушно.
Митничарят се стъписа — през коремите на фигурите се виждаха пилоните на уличните лампи.
— Лица… — прошепна той. — Щом се обърнеш, веднага забравяш как изглеждат. Докато ги гледаш, приличат на хора, но щом отместиш поглед… — той затаи дъх, докато минаваше покрай един призрак. — Спомнете си! Покойници? — Спря се и тръсна глава. — Знаете ли, вече десет години одобрявам психоиндексите на транспортници — и на безтелесни, и нормални. Но никога не съм се сблъсквал с Разединени толкова отблизо. Виждал съм фантастичните им изображения и дори сме се разминавали по улиците. Но това…
— Много работи по транспортните кораби не бива да се поверяват на живи хора — гласът на Кали бе натежал от алкохола, както раменете му — от мускули.
— Да, зная — съгласи се чиновникът. — Затова ги поверявате на мъртвите.
— Вярно — кимна гигантът. — Поверяваме ги на мъртвите. Такива като Окото, Ухото и Носа. Ако жив човек се сблъска с вълните на хиперстатиса, той първо ще умре, а после ще се побърка.
— Знам теорията — рязко отговори Епълби.
Неочаквано Кали го хвана за шията и го притисна.
— Нищо не знаеш, митничар! — гласът му стана дрезгав като в заведението. — Криеш се в клетката си, в безопасното гравитационно поле на Земята, тя здраво се е хванала за Слънцето, а то спокойно се движи към Вега7. Всичко е непоклатимо и отдавна установено в този спирален ръкав — той рязко посочи Млечният път, разпрострян над града. — И никога не си свободен! — Отблъсна почервенелия чиновник. — Е? Няма какво да отговориш, нали?
Навигаторът хвана един чудовищно дебел кабел, спускащ се някъде отгоре. Зазвъня. Ниската нота застана в гърлото на митничаря и напълни устата му с отвратителен метален вкус. Канеше се да го изплюе, когато се натъкна на враждебните очи на Ридра.
— Той е бил част от тройката — тихо и сухо каза тя. Очите й се бяха впили в него, но не го виждаше. — Бил е в тесни, неразривни емоционални и сексуални контакти с двамата си другари. А единият от тях е умрял.
Епълби не успя да улови скръбта й и произнесе против волята си:
— Извратен тип?
Рон се напрегна от болка и възмущение.
— Много работи — повтори той думите на Кали — на транспортните кораби не бива да се поверяват само на двама човека. Прекалено са сложни.
— Зная — натърти митничарят. Май обидих момъка. На езика му се въртеше още нещо.
— Искате да кажете още нещо? — попита Ридра.
Удивен, че тя е почувствала, че не се е доизказал, той се обърна към Кали и Рон.
— Моля да ме извините.
Веждите на гиганта се вдигнаха, после лицето му омекна.
— И аз се разгорещих.
Обади се Брас:
— Центърът на ’редаването е на около четиристотин ’етра оттук, в средата на енергийната зона. Та’ ’оже да на’ери’ Око, Ухо и Нос, годни за ’олет до с’ецели — той се усмихна на Епълби през бивните си. — Това е една от вашите за’ранени територии. И’а ’рекалено ’ного фанто’и и някои не ’огат да го ’онесат. Но ’овечето издържат.
— Ако не е незаконно, предпочитам да изчакам тук — каза чиновникът. — Ще ме вземете на връщане. Тогава ще им проверя психоиндексите.
Ридра кимна. Кали с едната ръка прегърна триметровия пилот, с другата — Рон.
— Да тръгваме, Капитане, ако искате до сутринта да съберете своя екипаж.
— Ако до един час не открием това, което ми трябва, ще се върнем — каза Ридра.
Митничарят гледаше как се скриха зад мъждукащите кулички.
