последната нощ се надвеси…
— Морето мълчи.
О, радост жадувана, радост сънувана, де си?
— Морето бездушно мълчи.
Умора надмогва безсилните свилни ресници,
дим мътен пребулва изгрели за радост очи
и смъртно встревожени вечерни птици
пищят пред незрими завеси…
— Морето мълчи.
О, смърт усмирителна, смърт утешителна, де си?
— Морето бездушно мълчи.
X
Мълчи, а светлий бряг застила черна тиня.
Назрели за греха, кънтят греховни бездни,
витае трета нощ над водната пустиня
и блудна мрачина гаси венците звездни.
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Силвия Гогова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6188]
Последна редакция: 2008-04-09 14:00:00
Вы читаете Легенда за разблудната царкиня
×