интимната столова?
— Тези думи ми навяват мисълта за добрата съпруга. Постарай се да запазиш тази нагласа. Мисля да закуся в кухнята. Важно е само да е обилна.
Смееща се, Рийган излезе от стаята, а Травис си помисли колко ли скъпо щеше да плати за последната си забележка. Каквото и да измисли, животът с нея щеше да е удоволствие. Тя положително си струваше всички страдания и болки, които понесе заради нея през последните години.
Бавно и доволно той започна да се облича.
Този ден почти всички жители на Скарлет Спрингс се стекоха като по поръчка в хотела при Рийган, за да я поздравят с предстоящата й сватба и да й пожелаят щастие.
Всички знаеха, че след няколко дни ще напусне града. Марго жестоко се заблуждаваше, мислейки, че всички смятат Травис за непоправим глупак. Напротив — жените се възхищаваха от това, че е романтичен, а мъжете бяха дълбоко впечатлени от упоритостта му да получи онова, което иска.
Още предиобед Рийган се чувстваше уморена. Камериерка се оплакваше от мастилено петно, което не изчезвало от чаршафа при прането. Всеки се оплакваше от нещо или имаше претенции. Изглежда днес на никого не можеше да угоди. Или тя си внушаваше всичко това, защото сърцето й се свиваше при мисълта, че след няколко дни ще напусне голямото хотелско предприятие, което Бранди и тя бяха изградили заедно.
— Тъжна си, нали? — попита Травис, който се беше появил зад гърба й.
Не беше свикнала с наблюдателността му. Тогава още не разбираше колко проникновено се отнася към нейните затруднения, какъв невероятен усет има за тях.
— Ще се почувстваш по-добре, когато заживееш отново в моя дом. Онова, от което се нуждаеш, е нова обстановка.
— А какво ще стане, ако съм усвоила всичко, което трябва да знам като управител на плантация?
— Това няма да се случи никога, защото съм част от плантацията и ти ще откриваш винаги нещо ново в мен. А къде е дъщеря ми?
— По това време на деня тя е най-често с Бранди. Не съм я търсила при нея, защото реших, че ще я намеря при теб. — Замисли се малко и се усмихна. — Къде е понито, което й купи? Където е понито, там ще намериш и Дженифър.
— Надникнах под навеса, но там я нямаше, а пък Бранди днес въобще не я е виждала.
— Дори на закуска? — попита Рийган, свъсила чело. — Травис! — извика тя разтревожено.
— Почакай малко — опита се да я успокои той. — Не се вълнувай напразно. Може да е отишла в къщата на някоя приятелка.
— Но тя винаги ми казва къде отива — винаги! Само така зная къде да я търся, докато съм постоянно заета през деня.
— Права си — отвърна Травис тихо. — Потърси я из хотела, аз отивам да я търся в града. Най-много за десетина минути ще я намерим. Хайде, тръгвай! — каза той през смях.
Първата мисъл на Рийган беше, че Дженифър може би я е заболял корем при вчерашната възбуда и скришом си е легнала в леглото, без да каже на никого нищо. Затова Рийган мина на пръсти през спалнята си и отвори предпазливо вратата към стаята на Дженифър. Очакваше, че ще завари дъщеря си спяща в леглото, и беше изненадана от хаоса в стаята. Навсякъде лежаха разхвърляни дрехи, чекмеджетата висяха от скрина, постелята беше наполовина смъкната от дюшека, а пантофките на Дженифър бяха пъхнати между рамката на леглото и пружината.
— Стяга се за заминаването! — каза Рийган високо и облекчено.
Понечи да постави пантофките на пода, когато удивена откри в тях бележка. Дженифър нямало да бъде върната на родителите й, ако до два дни не се оставела сума от петдесет хиляди долара до стария кладенец в южната част на Скарлет Спрингс.
Викът на Рийган изпълни и най-далечните кътчета на хотела.
Бранди, с брашнени ръце и престилка, беше първата, която влезе в стаята на Дженифър. Сложи длан върху тресящите се рамене на Рийган, отведе приятелката си до леглото и взе бележката от ръката й.
Бранди вдигна очи към множеството, което вече се събираше пред отворената врата.
— Някой от вас да тича до града и да намери Травис — заповяда тя. — Той трябва да дойде веднага!
Рийган се надигна от леглото и Бранди я хвана разтревожено за ръката.
— Къде отиваш?
— Трябва да проверя колко пари имам в сейфа — отговори Рийган зашеметена. — Знам, че няма да стигнат. Мислиш ли, че през тези два дни ще успея да продам няколко ипотеки?
— Рийган, седни си на мястото и изчакай Травис. Той ще каже как да набавиш парите. Може би има пари в себе си.
Рийган не знаеше какво да прави. Отново седна на леглото, в едната ръка с пантофката на Дженифър, в другата с писмото на изнудвачите.
Секунди по-късно в стаята нахълта Травис. Рийган скочи от леглото и се втурна към него.
— Някой е отвлякъл дъщеря ми! — каза тя разплакана. — Имаш ли пари у себе си? Можеш ли да намериш петдесет хиляди долара? Как ще набавиш толкова пари?
— Остави ме най-напред да прочета писмото — каза той и я прегърна. Прочете го няколко пъти и се огледа в стаята.
— Травис — каза Рийган — какво да правим, за да набавим необходимите пари?
— Не ми харесва това — каза Травис тихо и се обърна към Бранди: — Цялата сутрин ли беше в кухнята?
Бранди кимна.
— И не си чула никакъв шум? Не си видяла някой в коридора или кухнята, когото не познаваш — попита Травис и посочи с глава към коридора, който водеше от жилището на Рийган към канцеларията.
— Не видях нито един непознат човек. Нищо необичайно не забелязах.
— Вдигни на крак всички служители. Да дойдат веднага тук — заповяда Травис.
Бранди излезе тичешком от стаята и Рийган отново подхвана:
— Травис, моля те, трябва веднага да се заловим със събиране на откупа.
Травис седна на леглото и придърпа Рийган на коленете си.
— Слушай ме внимателно. Има нещо странно в това отвличане. Съществуват само два начина да се стигне до жилището ти — единият път минава покрай кухнята на Бранди, другият през задната врата. Бранди и помощничките й се движат постоянно по коридора между кухнята и трапезарията и никой не би могъл да излезе с Дженифър от хотела, без да бъде забелязан от нея и кухненския персонал. Значи остава само задната врата, която, доколкото знам, държиш винаги заключена. Вратата не е изкъртена, значи Дженифър трябва да я е отворила отвътре.
— Но тя никога не би я отворила! Тя знае, че трябва да е заключена.
— На езика ми беше да ти кажа тъкмо това. Тя би я отворила само на някого, когото познава и на когото вярва. На някого, който й е познат като приятел на семейството. И сега вече стигам до втория въпрос: кой знае, че можеш да набавиш петдесет хиляди долара? В Скарлет Спрингс не ме познава никой, а до вчера дори аз не знаех, че ти разполагаш със значително състояние. Петдесет хиляди долара откуп означават, че този някой знае значително повече от обикновения гражданин на Скарлет Спрингс.
— Фаръл! — възкликна Рийган. — Той знае по-добре от мен с колко пари разполагам всъщност.
В този миг Бранди пристигна с персонала в жилището на Рийган. Всички гледаха безмълвно с ококорени очи Рийган. Зад тях в рамката на вратата се появи Фаръл.
— Рийган — каза той — току-що научих ужасната новина. Мога ли да направя нещо за теб?
Травис не му обърна внимание и започна да разпитва персонала дали днес сутринта не е забелязал нещо необичайно или е виждал Дженифър заедно с някого.
Докато служителите размишляваха напрегнато и клатеха глава, Травис хвана за ръката една камериерка.
— Какво е това на ръката ви? Откъде се е взело? Момичето отстъпи боязливо на крачка от него.
— Това е мастило. Вече съобщих на мисис Станфорд за него. То е от чаршафите, които смених в стая
